Решение № 3600 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12226/2016 г.

Решение № 3600 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12226/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. С., против Решение № 302/04.08.2016 г., постановено по адм. дело № 302/2016 г., по описа на Административен съд В., с което е отенена като незаконосъобразна негова Заповед № РД-01-917/08.04.2016 г., с която са анулирани резултатите на И. С. И. от с. К., от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В", съгласно протокол № 214/27.04.2015 г., на ОО "АА" - В. към ГД "АА". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - И. С. И., чрез процесуалния си представител адв. Р. Б., с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по съществмо е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-01-917/08.04.2016 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. С., с която са анулирани резултатите на И. С. И. от с. К., от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В", съгласно протокол № 214/27.04.2015 г., на ОО "АА" - В. към ГД "АА". За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 56, т. 5 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредбата), тъй като не е установено по категоричен начин, че И. С. И. е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно чл. 38, ал. 2 от същата Наредба, но е бил предоставен за решаване на друг кандидат. По делото не са представени доказателства, че представеният от Иванов изпитен тест е решен от друг кандидат. Изложени са подробни съображения за наличието на противоречие между изложените мотиви и правното основание, на което е издадена оспорената заповед. Решението е правилно. Административен съд В. е постановил обжалваното решение след преценка на всики представени по делото доказагтелства, включително и приложения по делото видео запис от датата на проведения теоретичен изпит. При извършения оглед от съда на това доказателство, не са установени твърденията, станали основание за издаване на административния акт. О. И. дирекция "Автомобилна администрация" не са ангажирани доказателства, които да оборят констатациите на съда при прегледа на записа. Несъответствията в часовете на твърдяната размяна на тестове и стартиране на видео записа, установени от съда, също не могат да бъдат отстранени само с твърдения в касационната жалба. За това е следвало да бъде разпитано техническото лице подготвило видеозаснемането. Физическото несъответствие в ръста на първоначалния жалбоподател и лицето наблюдавано при прегледа на записа от съда е допълнителен аргумент за неизяснена фактическа обстановка, при която е издаден административния акт. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд В. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение