Решение № 155 от 18.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 374/2013 г.

Решение № 155 от 18.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 374/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 419 и сл. от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1453/12 г. по описа на Окръжен съд-Варна и отмяна на постановената по него присъда от 12.12.2012 г. в частта, с която на основание чл. 25 от НК на М. Г. Г. е определено едно общо наказание. В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е сред основанията за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона при определяне на съвкупността по чл. 25, вр. чл. 23 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено. Адвокат С., назначен в качеството на служебен защитник, намира, че при прилагането на чл. 25, вр. чл. 23 от НК са били допуснати нарушения. Осъденият Г., моли присъдата да остане в сила, както е постановена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената присъда е влязло в сила и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 117 от 12.12.2012 г., постановена по нохд № 1453/21 г., ОС-Варна е признал подсъдимия М. Г. Г. за виновен в извършване на следните престъпления: -по чл. 194, ал. 1, от НК и на основание чл. 58а от НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението му за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила; -по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 58а от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на същото за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от пет години. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК, съдът е групирал наказанията, наложени по горното дело с тези по нохд № 1128/12 г. на ВРС, нохд № 3313/12 г. на ВРС, нохд № 4203/12 г., нохд № 3020/12 г. ВРС и по нохд № 3375/12 г. на ВРС, като е определил едно общо и най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението му за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата; Постановено е отделно изтърпяване на наложеното по нохд № 4022/12 г. на ВРС наказание от една година и шест месеца, при първоначален строг режим, в условията на затвор. Зачетено е времето на предварително задържане по всички осъждания. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. Във връзка с извършеното на основание чл. 25 от НК групиране на наказанието по настоящото дело и тези по предходни осъждания, следва да се посочат миналите осъждания на М. Г., съобразно данните от свидетелството му за съдимост: 1.С присъда от 21.06.2012 г. по нохд № 3020/12 г. на РС-Варна за извършено престъпление на 24.02.2012 г. му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 07.07.2012 г. 2.С присъда № 382 от 04.07.2012 г. по нохд № 3375/12 г. на РС-Варна за извършено престъпление на 18.04.2012 г. му е било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 20.07.2012 г. 3.Със споразумение от 31.07.2012 г. по нохд № 4022/12 г. на РС-Варна за извършено престъпление на 29.07.2012 г. му е било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Споразумението е влязло в сила на 31.07.2012 г. 4.С присъда № 326 от 06.06.2012 г. по нохд № 1128/12 г. на РС-Варна за извършени две престъпления на 22.02.2012 г. са му били наложени две наказания- едно лишаване от свобода за срок от шест месеца и второ лишаване от свобода за срок от три месеца, като изтърпяването и на двете е било отложено за срок от по три години. Присъдата е влязла в сила на 13.09.2012 г. 5.С присъда № 443 от 20.09.2012 г. по нохд № 3313/12 г. на РС-Варна за извършено престъпление за времето от 21.02.2012 г. до 07.04.2012 г. му е било наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 08.10.2012 г. 6.С присъда № 444 от 01.10.2012 г. по нохд № 3203/12 г. на РС-Варна за извършено престъпление на 11.02.2012 г. му е било наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 17.10.2012 г. При горните констатации, първоинстанционният съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на съвкупност, а други на рецидив, поради което не е било възможно единно групиране на наказанията по всички осъждания. Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, в контекста и на установената трайна съдебна практика по тези въпроси, след което да се избере и приложи най-благоприятния за осъдения вариант на кумулиране. Това принципно разбиране е било възприето от съда в неговия акт. В случая престъплението по нохд № 4022/12 г. е извършено на 29.07.2012 г. и се намира в условията на рецидив с престъпленията по нохд № 3020/12 г. и нохд № 3375/12 г., тъй като е извършено след влизане в сила на присъдите по тези дела и още по-точно - в техния изпитателен срок. Това обстоятелство изключва възможността за кумулиране на всички наказания по седемте присъди. В конкретния случай са налице два възможни варианта, а именно-първи вариант - образуване на съвкупност между наказанията по нохд № 3020/12 г. и нохд № 3375/12 г. и съвкупност между всички останали наказания, както и втори вариант/предлаган от прокуратурата/ съвкупност между всички наказания с изключение на това по нохд № 4022/12 г., което да се изтърпи отделно, като и при двете съчетания имаме еднакъв общ времеви период на изтърпяване на наказания лишаване от свобода, който факт принципно е от значение при преценката за по-благоприятното за осъдения групиране. Всичко това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че първата инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон, при кумулирането на наказанията на осъдения г. Нарушението на материалния закон е по отношение приложението на чл. 66 от НК, който текст, както и този на чл. 68 от НК, губят самостоятелното си значение при решаване на въпросите, касаещи групирането на наказания. Осъщественото при условията на рецидив деяние по нохд № 4022/12 г. изключва възможността за приложението на чл. 66 от НК. При гореизложеното, настоящият съдебен състав намери, че са налице основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което производството следва да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В рамките на възобновеното производство, съдът следва да приложи правилно закона, касателно групиране наказанията на осъдения Г., съобразно принципите за най-благоприятния вариант. Основателността на искането на главния прокурор е свързано с утежняване положението на осъдения, което не може да бъде сторено от настоящата инстанция, поради което се налага връщане на делото за ново разглеждане в производство по чл. 306 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение