Решение № 9814 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3253/2018 г.

Решение № 9814 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3253/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Сиракова, чрез процесуален представител, против решение № 296 от 12.01.2018 г., постановено по адм. д. № 10072/2017 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - Национално художествено училище за изящни изкуства "Илия Петров" не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град: -отменя Решение 274/24.07.2017 г., постановено по преписка № 242/2015 г. по описа на КЗД, издадено от трети специализиран заседателен състав на КЗД в обжалваната му част. -отхвърля жалбата на Е. Сиракова срещу Д. Павлова, в качеството й на директор и представляващ работодателя НУИИ "Илия Петров", гр. София. С цитираното решение № 274/24.07.2017 г., на КЗД- трети заседателен състав, по преписка № 242/2015 г., по оплаквания на Сиракова за пряка дискриминация- неблагоприятно третиране на основата на признак "лично положение", осъществена от страна на НУИИ "Илия Петров" и представляващия го директор, чрез неизпълнение на законово задължение, произтичащо от нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗдискр., от датата на назначаването й до датата на подаване на жалбата до КЗД, а именно неосигуряване равно възнаграждение за равностоен труд, в обжалваната му част, КЗД: -установява, че Д. Павлова, директор на НУИИ "Илия Петров", гр. София, в качеството й на представляващ работодателя, е извършила пряка дискриминация по признак "лично положение" спрямо Е. Сиракова, с определянето й на по-ниско трудово възнаграждение от 7.09.2011 г., с което е нарушила забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. -налага на осн. чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на директора на Национално художествено училище за изящни изкуства "Илия Петров", гр. София, Д. Павлова, наказание "глоба" в размер на 500 лв. В останалата част на решение № 274/24.07.2017 г., КЗД: -установява, че Национално художествено училище за изящни изкуства "Илия Петров", представлявано от директора Д. Павлова, в качеството му на работодател, не е извършило пряка дискриминация по признак "лично положение" спрямо Е. Сиракова. Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са заключенията на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Споделя се крайният извод на административния съд, че решението на КЗД, в обжалваната му част, е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбата на Сиракова до КЗД е била насочена срещу Национално художествено училище за изящни изкуства "Илия Петров", представлявано от директора Д. Петрова, с визирано неизпълнение задължението на работодателя на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., като е уточнено, че това задължение не е изпълнено от директора на училището. Посочено е, че работодателят не е изпълнил и задълженията си по чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр, като според жалбоподателката работодателят е извършил едновременно нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и дискриминация по см. на чл. 4 от ЗЗдискр. -пряка дискриминация по признак "лично положение". Искането до КЗД касае посочените по –горе два субекта, и се свежда до установяване от КЗД, че за определен интервал от време не е изпълнено законовото задължение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., и същевременно е осъществено неблагоприятно третиране –пряка дискриминация по признак "лично положение". КЗД е приела в мотивите на оспореното решение, че в случая работодателя/ без да уточнява кой точно субект е работодател на оспорващата/ е извършил едновременно нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и дискриминация по см. на чл. 4 от ЗЗДискр. В мотивите се визират действия на директора на училището, изразени в неповишаване трудовото възнаграждение на Сиракова, като се възприема, че същия е представляващ работодателя, изплащането на по-ниско трудово възнаграждение се основава на признак "лично положение" и представлява пряка дискриминация. Като резултат е установено посоченото по-горе нарушение от Д. Павлова в качеството й на представляващ работодателя, и на този субект е наложено административно наказание. Същевременно КЗД установява, че НУИИ "Илия Петров", в качеството му на работодател, не е извършило пряка дискриминация по признак "лично положение". При тази факти е видно, че КЗД в оспореното решение не е извършила разграничение на сочените от оспорващата субекти като дискриминатори, при което в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, уреждащи специална защита от дискриминация при упражняване правото на труд - чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., и задължаващи работодателя да осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 и равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, както и в противоречие с общите разпоредби на чл. 4 от ЗЗДискр., регламентиращи забрана на дискриминация, е приела за извършено едновременно нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и дискриминация по см. на чл. 4 от ЗЗДискр. от един субект- според КЗД-работодател, без да е изяснено и посочено от специализирания орган кой е персоналния субстрат на субекта на защитата на упражняване правото на труд/ вкл. условията на труд и заплащането/ по глава втора от ЗЗДискр. вр. § 1а от ДР на с. з., чл. 1, б. "б" и чл. 2, т. 1, б. "д" от Директива 2006/54/ЕО на европейския парламент и на съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите. Не става ясно дали този субект в случая е Национално художествено училище за изящни изкуства "Илия Петров", с който оспорващата е била в трудово правни отношения, и който е работодател на лицето през процесния период по см. на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, може ли работодателя да е нарушител на забрана за дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр. и сторено ли е това в процесния случай. В тази насока, не само че липсват каквито и да е мотиви в решението а КЗД, но без фактическа и правна обосновка и в цялостно противоречие между отделни части от изложението в оспореното решение КЗД вменява отговорност на физическото лице Д. Павлова в качеството й на представляващ работодателя за нарушение по чл. 4, ал. 1, а същевременно приема за извършено едновременно нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и дискриминация по см. на чл. 4 от ЗЗДискр. от работодателя, без в диспозитива на решението на КЗД да е налице произнасяне по възприетото от органа за извършено нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. Като обобщение в настоящия казус от прочита на оспорения пред АССГ административен акт не може категорично да се установи кой субект, в какво качество, с какви точно действия и на какво правно основание е извършил или не е извършил нарушение на антидискриминационното законодателство, съответно приложими ли са и спрямо кой субект наложените от КЗД санкции. Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство не е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответните страни, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение