Решение № 4513 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2013 г.
ВАСI отделение02.04.2014 г.докладчик Фани Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1433/24.06.2013 г. по адм. д. № 1169/2013 г. на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4513 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2013 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1433/24.06.2013 г. по адм. д. № 1169/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 131204297/17.12.2012 г. издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 278 от 21.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част, с която не е признат данъчни кредит в размер на 4 688,01 лв. по фактури № 58705/30.03.12 г. и № 58706/30.03.2012 г., издадени от "Лизингова къща София лизинг" ЕАД по Договор за закупен на лизинг автомобил. В касационната жалба се поддържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му, постановяване на решение, с което да се потвърди РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът "Европа" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени РА като незаконосъобразен, съдът е анализирал предпоставките и основанията за отказ и е извел извод, че след като процесния автомобил "Пежо 308", за който са определени с 4 + 1 места, има европейски сертификат N1 за съответствие, има свидетелство за регистрация в КАТ като "товарен" автомобил, ограниченията при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1 от ЗДДС, не са налице, неправилно е определен като "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС и незаконосъобразно е приложен чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Решението е правилно. Безспорно е, че съобразно представените сертификат за съответствие от производителя и свидетелство за регистрация на автомобила в КАТ, закупеният автомобил марка "Пежо 308" по Договор за продажба на лизинг, издаден от "Лизингова къща София лизинг " ЕАД е с характеристиките на "товарен". Така установените обстоятелства са решаващи за признаване правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от лизингодателя за закупения на лизинг автомобил. Неправилно органът по приходите се е позовал на констатации от направен оглед на автомобила и на Комбинираната номенклатура и установените с нея тарифни кодове за класиране на автомобила. Последната е относима към установяване на задълженията за митнически цели при въвеждане на автомобили на територията на страни - членки на ЕС, а в случая процесният автомобил е закупен в България от дружество-официален представител на марката за България. Въз основа на представено Свидетелство за регистрация е установено, че автомобила е вписан като товарен с 4+1, категория N1. При така установените данни, незаконосъобразно ревизиращият орган е приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4, вр. § 1, т. 18 ЗДДС и е постановил отказ за признаване на данъчен кредит по фактури за покупка на процесния автомобил, съответно е коригирал резултатът по ДДС. Ограниченията при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит са изрично изброени в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. В конкретния случай, процесният автомобил, който е с 4 + 1 места и има европейски сертификат за съответствие N1 и е регистриран в КАТ като товарен, неправилно е определен от органите по приходи като "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС и незаконосъобразно, при приложението на ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗДДС, е отказан данъчен кредит по процесните две фактури, издадени от лизингодателя "Лизингова къща София лизинг" ЕАД. Като е приел РА за незаконосъобразен и го е отменил първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение