Решение № 12382 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5374/2016 г.

Решение № 12382 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5374/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Североизточен район (РДНСК-СИР) и от Н. Р. Б., П. Ж. Я., Г. П. Б., В. И. Б., Х. М. М., И. С. А., К. Й. А., О. Л. Н., М. Г. Г., И. Л. В., Д. С. В., И. Н. и "Медилинк 2001" ООД, чрез пълномощника си адв. Т. П., срещу решение № 590 от 17 март 2016 г., постановено по адм. дело № 2546/2015 г. по описа на Административен съд В., с което е отменена заповед № ДК-10-СИР-40/21 юли 2015 г. на началника на РДНСК-СИР, както и разрешение за строеж № 37/21 март 2013 г. на главния архитект на район "Приморски" при община В. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В писмен отговор касаторите Н. Р. Б., П. Ж. Я., Г. П. Б., В. И. Б., Х. М. М., И. С. А., К. Й. А., О. Л. Н., М. Г. Г., И. Л. В., Д. С. В., И. Н. и "Медилинк 2001" ООД, чрез пълномощника си адв. Т. П., излагат доводи за основателност на жалбата на началника на РДНСК-СИР. Ответникът по касация - И. С. В., в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. В. К., оспорва жалбите. Претендира заплащането на направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът по касация - "Батимекс 1" ООД, не изразява становище по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на И. С. В. срещу заповед № ДК-10-СИР-40/21 юли 2015 г. на началника на РДНСК-ЮИР, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разрешение за строеж № 37/21 март 2013 г. на главния архитект на район "Приморски" при община В., за строеж: Монтиране на два броя врати от PVC дограма с остъкляване, в двата края на автомобилния проход на жилищна сграда с административен адрес гр. В., ул. "Б." № ..., УПИ ХVIII-20, кв. 619, по плана на пети микрорайон, гр. В. Съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон, поради което е отменил същия, като се произнесъл и по съществото на спора и е отменил разрешение за строеж № 37/21 март 2013 г. на главния архитект на район "Приморски" при община В. и е осъдил началника на РДНСК-ЮИР да заплати разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда, че става дума за строеж по смисъла § 5, т. 38 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ), с който е извършена промяна на предназначението на обща част на сграда в режим на етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ за извършване на преустройството от вида на процесното е необходимо решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред. Този ред е установен в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), като чл. 17, ал. 2, т. 1 от посочения предвижда, че за промяна предназначението на общите части общото събрание приема решения със 100 на сто идеални части от общите части. В случая, както обосновано е приел и административният съд, такова решение не е прието с изискуемото се мнозинство. В тази връзка неоснователни са възраженията на касаторите относно това, че в случая не се касае за промяна на предназначението на общо част, доколкото тя отново се използва за проход. Тази обща част е била изградена и се е използвала като автомобилен проход, както се сочи в касационната жалба на началника на РДНСК-СИР. След осъществяване на допуснатото с разрешение за строеж № 37/21 март 2013 г. на главния архитект на район "Приморски" при община В. този проход няма до може да се използва като автомобилен такъв. В случая не става въпрос за конкретното изпълнение на разрешеното преустройство, а за самото разрешение, в което е предвидено преграждането на прохода по начин, изключващ преминаването на автомобили, каквото е първоначалното предназначение на прохода. Обосновано съдът е посочил, че съгласно чл. 161 от ЗУТ в разрешението за строеж като възложители е следвало да бъдат посочени всички етажни собственици, тъй като те са носителите на вещни права, а не управителят на етажната собственост. При тези данни правилни са изводите на съда, че като отхвърлил жалбата, с която е сезиран, административният орган е постановил незаконосъобразен акт и същия правилно е бил отменен, заедно с потвърденото с него разрешение за строеж. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационните жалби пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането за присъждане на разноски на И. С. В. е основателно и следва да бъде уважено като за производството пред Върховния административен съд й бъде присъдена сумата 600,00 лева. Тази сума следва да бъде възложена в тежест на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Североизточен район, Н. Р. Б., П. Ж. Я., Г. П. Б., В. И. Б., Х. М. М., И. С. А., К. Й. А., О. Л. Н., М. Г. Г., И. Л. В., Д. С. В., И. Н. и "Медилинк 2001" ООД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,