Решение № 7298 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4617/2015 г.

Решение № 7298 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4617/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас срещу решение № 432 от 05.03.2015 г., постановено по адм. дело № 17/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по законосъобразността на оспорения ревизионен акт и определените с него задължения по ЗДДС. Ответникът - "Инвест прим груп" ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен ревизионен акт (РА) № 0213000895 от 30.08.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 377 от 09.12.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Инвест прим груп" ЕООД е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в размер на 201 000 лева - главница и 33 352,79 лева - лихва по издадени от трима доставчици фактури за данъчен период м. декември 2011 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) и заповедта за определяне на компетентен орган (ЗОКО) са издадени от некомпетентен орган. По делото е установено, че ревизионното производство е започнало със ЗВР от 21.12.2012 г., издадена от Галя Димитрова Петкова - началник сектор в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас. ЗОКО също е подписана от посоченото лице. При извършване на преценката относно компетентността на подписалия РА орган по приходите съобразно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът правилно е приел, че приложимият процесуален ред за извършване на ревизията е по чл. 119 ДОПК (в редакцията му в сила преди изм., ДВ бр. 82/2012 г.) предвид разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИДДОПК, според която всички образувани и висящи ревизионни производства към 01.01.2013 г. се довършват по досегашния ред. Съдът е обсъдил представената по делото заповед № РД-7 от 03.01.2012 г., с която са определени компетентни органи, оправомощени за издаване на ЗВР и резолюции за извършване на проверки за периода 01.01. - 31.12.2012 г., като е направил извод, че Галя Димитрова Петкова не е сред изброените лица, както за ТД Бургас, така и за изнесени работни места (ИРМ) Сливен и Ямбол. Посочил е, че съгласно заповед № РД-6 от 02.01.2013 г. на директора на ТД на НАП - Бургас за периода 01.01. - 31.12.2013 г. Петкова е определена като компетентен орган да издава ЗВР с ограничена териториална компетентност за ИМР Сливен. Като е съобразил, че седалището на ревизираното дружество е в гр. Бургас, първоинстанционният съд е приел, че издателят на ЗВР и ЗОКО е действал и извън предоставената му териториална компетентност. Липсата на компетентност на органа за определяне на компетентен орган за издаване на РА спрямо ревизираното лице предпоставя и липса на компетентност на издателя на РА. Обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Изводът на съда, че Петкова не е била компетентна да възложи процесната ревизия, тъй като не е сред изброените лица да издава ЗВР, е направен без да бъде проявена процесуална активност от негова страна за събиране на всички издадени от директора на ТД на НАП - Бургас заповеди към 21.12.2012 г. Указания, че не сочи доказателства в тази насока до касационния жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство, видно от протоколите от проведените съдебни заседания, не са дадени. С касационната жалба е представена заповед № РД-713/01.11.2012 г., с която поименно са определени органите по приходите от ТД на НАП - Бургас с право да издават ЗВР и ЗОКО по чл. 119 ДОПК за периода 01.11.-31.12.2012 г. Видно от съдържанието й Галя Петкова е орган по приходите в сектор Ревизии към дирекция "Контрол" на ТД на НАП, с ИРМ Сливен, който е оправомощен да издава заповеди по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Затова изводът на Административен съд - Бургас, че ЗВР е подписана от лице, което не фигурира сред компетентните персонално определени органи по приходите да издават такъв акт, е необоснован и незаконосъобразен. Неправилно е и заключението на съда, че със заповедите на директора на ТД на НАП - Бургас на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП, във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е ограничена териториалната компетентност на Петкова за ИРМ Сливен. Следва да се има предвид, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на ТД на НАП да ограничава по териториален признак правомощията на определени от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на ФЛ или ЮЛ, чийто постоянен адрес или седалище се намират в част от територията или определен регион на поверената му дирекция. С този акт, определящ органа по приходите, който може да възлага ревизии, териториалният директор упражнява организационно-управленско правомощие. Той не делегира изрично предоставена му материална компетентност за възлагане на ревизии, тъй като определеният орган по приходите е нормативно овластен с това основно правомощие пряко от разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Към тази негова основна материална компетентност, с акта за определяне се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието за издаване на ЗВР. След като първичната материална компетентност на орган по приходите е придобита по нормативен път в териториалния й обхват по чл. 7, ал. 1 ДОПК, то териториалните й предели не могат да се ограничават при персонализацията на органа по приходите, който може да възлага ревизии. Такава възможност не е предвидена в ДОПК и ЗНАП, поради което с факта на посочване на органа по приходите в издадения от териториалния директор акт определеният орган по приходите придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. След като при конкретизиране на органите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за териториалния директор е налице възможността да посочи повече от един от визираните в чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗНАП органи по приходите, то всеки от тях изпълнява функциите си и упражнява правомощията по издаване на ЗВР и ЗОКО в пълен обем и паралелно с другите определени за това органи по приходите независимо от местоработата им. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че с цитираните заповеди териториалният директор на ТД на НАП - Бургас не е ограничил по териториален признак правомощията на определени от него органи по приходите. Тези органи по приходите са компетентни за цялата територия на ТД на НАП - Бургас, поради което в случая подписаните от Галя Димитрова Петкова заповед за възлагане на ревизията и заповед за определяне на компетентен орган, са издадени от надлежно оправомощено лице по смисъла чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Като е направил извод за липса на компетентност на органа, възложил ревизията и определил компетентния орган за издаване на РА, съдът е постановил неправилно решение поради нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено. В решението освен по действителността на ревизионния акт липсва произнасяне с обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства относно унищожаемостта на същия предвид наведените основания за отмяната му като незаконосъобразен. Поради неизлагането на мотиви по съществото на спора, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение