Решение № 1850 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2015 г.

Решение № 1850 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2015 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Евгени Тодоров Христов е подал касационна жалба срещу решението от 22.01.2015 г. по адм. дело № 847/2014 г. по описа на Административния съд -Плевен, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу уведомително писмо № 02-150-6500/13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за отказ за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и по Схемата за национални доплащания на площ по заявление за кампания 2013 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят направените разноски. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че Евгени Тодоров Христов е подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер УИН 15/240413/68917 за кампания 2013 г. Земеделският производител заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и по Схемата за национално доплащане на площ блок на земеделско стопанство с площ от 32,12 хектара, с идентификатор 56722-139-3-2, находящ се в землището на Плевен. При подаване на заявлението била извършена автоматична проверка на въведените данни, при която било установено, че над 0,05 дка от парцела излиза извън площта, подходяща за подпомагане. След извършването на административна проверка на данните по заявлението изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" изпратил до жалбоподателя уведомително писмо № 02-150-6500/3653/13.08.2014 г., с което на основание отказал подпомагане по Схемата за единно плащане на площ в размер на 9951,36 лева и по Схемата за национално доплащане на площ - в размер на 302,89 лева. Отказът бил мотивиран с наличието на разлика от 7,46 хектара между декларираната и установената площ, която не отговаряла на изискванията за подпомагане, тъй като попадала извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 бил одобрен със заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. По искане на ответника по делото била назначена съдебно-техническа експертиза, която констатирала, че извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" попада площ от 7,46 ха, което представлява 30,25 % от заявената за подпомагане от Евгени Христов площ от 32,12 хектара Вещото лице не намерило данни за това как е извършено очертаването на слоя. От правна страна съдът приел, че актът по уведомително писмо № 02-150-6500/3653/13.08.2014 г. е издаден от компетентен административен орган, в предписаната форма. В писмото се съдържали фактически и правни основания за постановения отказ. Направената още при подаването на заявлението административна проверка сочела, че над 0,05 дка от блока на земеделското стопанство или 7,46062 ха излизат извън площите, подходящи за подпомагане. Въпреки че Евгени Христов бил запознат с резултата от тази проверка, той не възразил срещу него. Административният съд кредитирал като пълно и вярно заключението на допуснатата техническа експертиза, като отбелязъл, че въпреки че то е било оспорено от жалбоподателя, той не поискал да се допусне допълнителна или повторна експертиза. Съдът счел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за нарушения на правото на Европейския съюз. Данните в заявлението за подпомагане били проверени съгласно чл. 37 ЗПЗП и чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 въз основа на административна проверка. Административният орган нямал задължение да извърши проверка на място, каквато се правела на случаен принцип само по отношение на 5 % от подадените заявления за подпомагане (чл. 30 от Регламент ( ЕО) № 1122/2009 г.). Тъй като в случая била установена разлика между декларираната и определената площ, която е повече от 20%, на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 била отказана помощ, свързана с площите за съответната група култури. С тези мотиви административният съд отхвърлил жалбата на Евгени Христов срещу оспорения административен акт. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон и е необосновано. Отказът за подпомагане се основава на констатацията, че част от 7,46 ха от заявената от земеделския стопанин площ, не отговаря на изискванията за подпомагане. В мотивите на уведомителното писмо обаче не са посочени фактите, въз основа на които е направен извод, че площта не се поддържа в добро земеделско състояние. Индивидуализиращите състоянието на площта данни не са установени и със заключението на назначената по искане на административния орган техническа експертиза. Вещото лице е отбелязало, че няма яснота как е очертан специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", тъй като не са приложени, нито самолетни или сателитни снимки, нито протоколи за теренна проверка. Информацията не би могла да се събере и от представената по делото заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояния". По определението на чл. 32, т. 2, буква "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., "хектар, отговарящ на условията за подпомагане" означава: всяка земеделска площ от стопанството, която се използва за селскостопанска дейност..". В заповедта обаче такова означение не е направено. Тя не възпроизвежда критериите по Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, въз основа на които площите в рамките на физическия блок се обозначават като площи в добро земеделско състояние (чл. 16а, ал. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. - изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 18.12.2012 г., отм. ДВ, бр. 90 от 2015 г.), нито прави препращане към събраните географски данни. Тъй като не може да се установи как е извършено очертаването на специализирания слой, не би могло да се направи преценка, че попадащите извън обхвата му площи не подлежат на подпомагане. Административният съд необосновано приел, че недопустимата площ от 7,46 ха е установена още при подаване на заявлението за подпомагане. Констатацията от автоматичната проверка при подаване на заявлението, е за излизаща извън слоя площ от 0,05 дка от блока на земеделското стопанство. Извършената впоследствие административна проверка на заявлението на Евгени Христов е констатирала недопустима за подпомагане площ от 7,46 ха или много по-голяма от първоначално установената площ от 0,05 дка. Съдът не е преобразувал правилно мерните единици, поради което е достигнал до погрешния фактически извод, че площта от 0,05 дка е равна на 7,46 ха. В действителност площта от 0,05 дка в е равна на 0,005 ха (1 ха=10 дка). В хода на административното производство е следвало да се изясни и причината за тази голяма разлика в резултатите от проверките, но това не е било направено. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Като не е съобразил, че в случая това изискване не е спазено, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт и преписката се изпрати на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"- разплащателна агенция за ново разглеждане. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 315 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд