Решение № 159 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2016 г.

Решение № 159 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. С., представляван по делото от пълномощника юрисконсулт И. Х. А., срещу решение № 86/04.12.2015 г., постановено по адм. дело № 113/2015 г. по описа на Административен съд гр. С., в частта, с която е отменена по жалбата на "Аква - 2011-С. Ш." ЕООД гр. Р. заповед № РД-0912-29/09.07.2015 г., издадена от директора на РЗОК гр. С., в частта й по пункт 1 и пункт 2, с които са наложени финансови неустойки за 87 броя нарушения, в размер на 4350 лв. по всеки от двата пункта. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - "Аква-2011-Стефан "Шиков" ЕООД гр. Р., чрез процесуалните си представители адв. Д. Г. и адв. П. Й., оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощниците се излагат съображения за правилност на съдебното решение и се претендира присъждане на направените разноски за производството пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалването решение на Административен съд гр. С. е отменена по жалба на "Аква-2011-С. Ш." ЕООД гр. Р., представлявано от С. Р. Ш., като собственик на аптека "Аква" в гр. Т., заповед № РД-0912-29/09.07.2015 г., издадена от директора на РЗОК гр. С., в частта й, с която на основание чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" от индивидуален договор № 1915-25/16.04.2014 г., за нарушения на чл. 13, ал. 4 и чл. 15, ал. 1 от същия, по пункт 1 и по пункт 2, са наложени финансови неустойки за 87 броя нарушения, съответно в размер на 4 350 лв. по пункт 1 от заповедта и 4 350 лв. - по пункт 2. Съдът е отхвърлил жалбата против същата заповед в останалата част. По компенсация е осъдил РЗОК гр. С. да заплати на "Аква-2011-Стефан "Шиков" ЕООД сумата 325 лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски. Предмет на настоящото производство е първоинстанционното съдебно решение само в частта, с която съдът е отменил заповед № РД-0912-29/09.07.2015 г. на директора на РЗОК гр. С. относно наложените финансови неустойки по пункт 1 и по пункт 2. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени обжалваната заповед на директора на РЗОК гр. С. по пункт 1 и пункт 2, с които са санкционирани нарушенията на чл. 13, ал. 4 и чл. 15, ал. 1 от индивидуалния договор, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 35, ал. 2 от договора, в случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на този договор, не се налага санкция, а същата като съдържание разпоредба съществува в Условията, обн. ДВ, бр. 30/01.04.2014 г., в текста на чл. 33, ал. 2, както и в чл. 15, ал. 2 от Инструкция № РД-16-26/01.07.2014 г. Въз основа на това съдът е извел извода, че неотклонно волята на договарящите е насочена към по-благоприятно разрешаване на случаите на нарушения на индивидуалния договор, за които не са разходвани средства от бюджета на НЗОК. Според съда, тази правна идея не е чужда на действащото право, а е заложена например в чл. 28 ЗАНН и в други действащи правни норми, включително от Наказателния кодекс, по силата на които въпреки осъществяването на противоправното действие, същото не се санкционира по презумирани от нормотвореца причини. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част е правилно. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд гр. С. по реда на чл. 145 и сл. АПК е оспорената от "Аква-2011-Стефан "Шиков" ЕООД гр. Р. заповед № РД-0912-29/09.07.2015 г., издадена от директора на РЗОК гр. С. на основание чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от договор № 1915-25/16.04.2014 г., продължен с допълнително споразумение № А1905-18/16.01.2015 г., за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, сключен между НЗОК и "Аква-2011-Стефан "Шиков" ЕООД гр. Р. - изпълнител, във връзка с извършен контрол по чл. 72, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ по изпълнението на договора. С процесната заповед директорът на РЗОК гр. С. е наложил санкциите по чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" от индивидуалния договор за 87 броя еднотипни нарушения по т. 1 от констативния протокол; по чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" от индивидуалния договор - също за 87 броя нарушения, описани в т. 2 от констативния протокол; по чл. 35, ал. 1, т. 2А, б."а" от договора - по т. 3 от протокола и по чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" от договора - по т. 4 от протокола. Издаването на обжалваната пред административния съд заповед № РД-0912-29/09.07.2015 г. е предшествано от извършената по силата на заповед на директора на РЗОК гр. С. от 19.05.2015 г. пълна съвместна проверка на изпълнителя по индивидуалния договор "Аква-2011-С. Ш." ЕООД, аптека "Аква" в гр. Т., с ръководител магистър-фармацевт С. Р. Ш., резултатите от която са обективирани от проверяващите финансови инспектори в съставения констативен протокол № РД-1304-23/01.06.2015 г., към който са приложени копия на рецептурни бланки. По т. 1 от констативния протокол е прието за установено, че в подробно описаните 87 броя рецептурни бланки, всяка от които е с положен подпис на получателя, не са попълнени нормативно определените данни в момента на отпускане на лекарствените продукти, в нарушение на чл. 13, ал. 4 от индивидуалния договор; по т. 2 от констативния протокол е прието за установено, че не е въведена информация от рецептите по същите 87 броя рецептурни бланки, като по т. 1, за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера в момента на отпускане на лекарствените продукти, в нарушение на чл. 15, ал. 1 от индивидуалния договор. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че описаните в т. 1 и т. 2 от констативния протокол нарушения действително са извършени. По-конкретно, съдът е приел, че по описаните в т. 1 от констативния протокол 87 броя рецептурни бланки, изпълнителят не е попълнил в момента на изпълнението на рецептата, съответстващо на момента на подписването й от получателя, нормативно установените данни /като например, номер и дата на изпълнение на рецептата, ЕГН, ЛНЧ, идентификационен номер на получателя, сума за доплащане от пациента, печат на аптеката, които са подробно описани за всяка от рецептурните бланки/. С това изпълнителят е нарушил задължението си по чл. 13, ал. 4 от индивидуалния договор да попълва посочените данни в рецептурната бланка в момента на отпускане на лекарствените продукти. По същите 87 бр. рецептурни бланки, описани и в т. 2 от протокола, изпълнителят не е въвел информацията от рецептите за отчета през НЗОК в базата данни на софтуера по чл. 14, ал. 1 в момента на отпускане на лекарствените продукти. С това изпълнителят е нарушил задължението си по чл. 15, ал. 1 от индивидуалния договор. Пред настоящата инстанция този извод на първоинстанционния съд не се оспорва, а настоящият съдебен състав го възприема за обоснован като съответстващ на събраните по делото доказателства и правилата за доказателствената сила на документите и разпределението на доказателствената тежест в процеса. От фактическа страна не се спори също, че от страна на изпълнителя "Аква-2011-Стефан "Шиков" ЕООД не са отчетени за заплащане и съответно не са заплатени от НЗОК всичките 87 броя рецептурни бланки, описани в т. 1 и т. 2 от констативния протокол. Единственият спорен въпрос пред настоящата инстанция е правен и е свързан с отговора на въпроса дали при установените нарушения по чл. 13, ал. 4 и чл. 15, ал. 1 от индивидуалния договор, на изпълнителя "Аква-2011-Стефан "Шиков" ЕООД следва да се налагат имуществени санкции по чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" от индивидуалния договор /финансова неустойка в размер на 50 лв., умножена по броя констатирани нарушения/, след като същият не е отчел за заплащане рецептурните бланки, във връзка с които са допуснати нарушенията и съответно - средствата по тези бланки не са му заплатени. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос. Както е посочено в първоинстанционното решение, в клаузата на чл. 35, ал. 2 от индивидуален договор № 1915-25/16.04.2014 г., сключен между НЗОК и "Аква-2011-Стефан "Шиков" ЕООД е предвидено, че в случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на индивидуалния договор, не се налага санкция. В същия смисъл са чл. 33, ал. 2 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК /обн. ДВ, бр. 30/01.04.2014 г., посл. изм., ДВ, бр. 2/2015 г./ и чл. 15, ал. 2 от Инструкция № РД-16-26/01.07.14 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, утвърдена от управителя на НЗОК. Съдържанието на чл. 35, ал. 2 от индивидуалния договор е напълно ясно за случаите, при които изпълнителят е отчел рецептурната бланка, която е изпълнена от него в нарушение на договора и изплащането на сумата по тази бланка е отказано от РЗОК. За тези случаи, въпреки установеното нарушение на индивидуалния договор, не се налага санкция на изпълнителя. Очевидна е волята на страните по договора да не се санкционира нарушение, при което не е настъпила щета за НЗОК, тъй като от нея /чрез съответната РЗОК/ не са изплатени средствата по рецептурната бланка, изпълнена в нарушение на индивидуалния договор. Същата житейска и правна логика следва да се приложи и за случаите, при които няма изплащане на средства от бюджета на НЗОК поради това, че рецептурната бланка, изпълнена в нарушение на клаузите по индивидуалния договор, не е отчетена и затова не е заплатена от РЗОК. В този случай също не е настъпила щета за НЗОК, тъй като от нейния бюджет не са изплатени средства на изпълнителя по индивидуалния договор. По аргумент за по-силното основание от чл. 35, ал. 2 от индивидуалния договор, следва да не се налага санкция на изпълнителя и в случаите, при които рецептурната бланка, изпълнена в нарушение на индивидуалния договор, не е изплатена от РЗОК, поради това, че изобщо не е отчетена от изпълнителя. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил решението в обжалваната част в съответствие с материалния закон. Не е налице твърдяното касационно основание за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски в размер на 700 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б, № 061418 от 04.01.2016 г. на Адвокатска колегия гр. С. Не са представени доказателства за направени други разноски за тази инстанция, липсва и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Предвид това, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 700 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,