Решение № 7382 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2480/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дети 58 ЕООД, ЕИК 206575903, чрез адв. Кацарски, против решение 2214 от 21.11.2023 г., постановено по адм.д. 635/2023 по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22000122006011-091-001 от 22.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 644/18.05.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, в частта с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 602,99 лв., в резултат на което за м.07.2022 г. е установен данък за внасяне в размер на 273,97 лв. при деклариран от дружеството данък за възстановяване в размер на 7 340,84 лв. и са начислени лихви в размер на 11,82 лв. С обжалваното решение е присъдено юрисконсулско възнаграждение в полза на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП в размер на 1060,09 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Изложени са доводи, че дейността на дружеството е свързана с производство на ел.енергия посредством фотоволтаична централа, фактурираната услуга е действително извършена и липсват ограниченията на чл. 70 от ЗДДС, поради което незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. Иска се обжалваното решение и РА да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Прилага се писмено становище. Ответникът Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бакърджиева, моли оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсулско възнаграждение съгласно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт (РА) Р-22000122006011-091-001 от 22.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 644/18.05.2023, в частта с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 602,99 лв. по фактура 0000001543/17.03.2022 г., издадена от Хидроенергийна компания АД, с предмет СМР по протокол от 17.03.2022 г., в резултат на което за м.07.2022 г. е установен данък за внасяне в размер на 273,97 лв. при деклариран от дружеството данък за възстановяване в размер на 7 340,84 лв. и са начислени лихви в размер на 11,82 лв. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното дружество срещу РА, първоинстанционният съд е установил, че предмет на процесната фактура, по която е отказано право на приспадане на данъчен кредит е изграждане на фотоволтаична система в имот, собственост на И. П. и Т. П., които имат издадено разрешение на строеж и са финансирали с кредит изграждането на ФЕЦ. В решението е прието, че след като имотът е собственост на други лица, а не на дружеството-жалбоподател, е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като е извършена безвъзмездна доставка, доколкото дружеството не е получило възнаграждение и е налице увеличение в имуществената сфера на физическите лица. Изведен е извод, че въпреки реалността на доставката на услуга, за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит поради наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Решаващият съд след излагане на установената в хода на ревизията фактическа обстановка и констатациите на приходния орган за наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е направил верни и обосновани изводи за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. В случая не е спорно между страните, че съгласно издадено разрешение за строеж 65/26.04.2021 г. на И. П. и Т. П. е разрешено извършване на Монтаж на инсталация за производство на електрическа енергия, разположена на фасадата на съществуваща масивна сграда и на терен в УПИ IV-329 от квартал 51 по плана на [населено място], община Гоце Делчев, област Благоевград , който имот е придобит по давност от горецитираните физически лица съгласно НА от 04.02.2020 г. Не е спорно реалното изграждане на фотоволтаичната централа от Хидроенергийна компания АД, за което е издаден протокол от 17.03.2022г. и процесната фактура 0000001543/17.03.2022 г., по която Дети 58 ЕООД претендира право на данъчен кредит. Не е спорно и че управител и собственик на Дети 58 ЕООД е И. П.. Спорен по делото е въпросът, има ли право на приспадане на данъчен кредит дружеството Дети 58 ЕООД, посочено в издадената фактура и протокол като възложител, или в случая приложение намира нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, по силата на която правото на приспадане не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. От доказателствата по делото се установява, че извършените от Хидроенергийна компания СМР са предадени с протокол от 17.03.2022 г. на Дети 58 ЕООД, вписан като възложител на обект ФтЕЦ [населено място] . Изградената фотоволтаичната централа обаче е построена върху имот собственост на физическите лица - И. П. и Т. П., като последните са финансирали строежа и са възложители на разрешеното им строителство съгласно чл. 161 от ЗУТ, според който възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. По делото липсват данни на дружеството Дети 58 ЕООД да е учредено право на строеж в чужд имот, за да се приеме, че е действало в качеството на възложител. Липсват и данни, по силата на какви договорености дружеството Дети 58 ЕООД е посочено в качеството на възложител в издадения протокол за извършени СМР, съответно на какво основание му е издадена спорната фактура 0000001543/17.03.2022 г. от Хидроенергийна компания АД, след като то нито има учредено право на строеж в чужд имот, нито се явява възложител на построената фотоволтаична централа. Не се установява и наличие на насрещна престация от физическите лица към Дети 58 ЕООД. Сключеният договор за наем между Дети 58 ЕООД и И. и Т. П. не променя извода за безвъзмездност на извършената доставка на услуга и наличието на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС безвъзмездна доставка" е доставката, по която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Съгласно тълкуването на чл. 168 и чл. 176 от Директива 112/2006/ЕО, дадено в решение на СЕС от 16 февруари 2012 година по дело С-118/11, допустима е национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен материален актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. В конкретния случай, в резултат на извършените СМР, е създаден актив, който има характеристиките на дълготраен и който не е включен в имуществото на Дети 58 ЕООД, а е собственост на физическите лица- И. П. и Т. П., които притежават имота, в който е изградена фотоволтаичната централа. Последните не са учредили в полза на ревизираното дружество възмездно право на строеж, нито са уговорили насрещна престация срещу изграждането на фотоволтаичната система, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая Дети 58 ЕООД е извършило безвъзмездна доставка към физическите лица, собственици на имота. Обосновани са изводите на съда, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което за дружеството не се следва право на приспадане на данъчен кредит. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответната Дирекция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 1060,09 лв. с оглед материалния интерес по делото. Наведеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение е неоснователно, тъй като последното е съобразено с минималните размери, установени в чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение