Решение № 12010 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8502/2018 г.

Решение № 12010 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8502/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД за отмяна на решение № 3404/19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 10808/2016 г. на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Към искането са приложени: заверено копия на решение № 14973/06.12.2017 г. по адм. дело № 10816/2016 г. на ВАС, седмо отделение; заверено копие на решение № 1738/03.08.2016 г. по адм. дело № 3694/2015 г. на Административен съд Варна, първо отделение; заверено копие на решение № 3404/19.03.2018 г. по адм. д. № 10808/2016 г. на ВАС, седмо отделение; заверено копие на решение № 1739/03.08.2016 г. по адм. дело № 3696/2015 г. на Административен съд Варна. Твърди, че решението по адм. д. № 10808 по описа на ВАС за 2016 година противоречи на решението по адм. д. № 10816/2016 година на описа на ВАС, като е налице хипотезата според която, между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Аксаково, оспорва искането като неоснователно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на искането. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 238 - 240 АПК, съдебният състав приема, че искането е направено от лице с право да иска отмяна, съгласно нормата на чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен; в срока по чл. 240 АПК. Наличието на посочената хипотеза на чл. 239, т. 4 АПК касае спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, решението акт по чл. 237, ал. 1 АПК подлежи на отмяна, когато е налице хипотезата според която, между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Правната доктрина и съдебната практика приемат, че е налице тази хипотеза, когато има: - пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията, като противоречието следва да е в диспозитивите на съдебните актове; - по реда на чл. 239, т. 4 от АПК може да се иска отмяна само на влезли в сила съдебни решения, не и на определения, тъй като разпоредбата на кодекса визира само решения и не може да се тълкува разширително; - не е налице основание за отмяна, когато противоречието е между два акта в рамките на едно производство. В конкретната хипотеза в рамките на адм. д. № 10816/2016 година по описа на ВАС, предмет на контрол за правилност е решение № 1738/03.08.2016 г. по адм. дело № 3694/2015 г. на Административен съд Варна с предмет на контрол за законосъобразност Акт за установяване на задължения по декларация № 208/10.05.2014 година на старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково; а предмет на контрол за правилност по адм. д. № 10808/2016 година е решение № 1739/03.08.2016 г. по адм. дело № 3696/2015 г. на Административен съд Варна с предмет на контрол за законосъобразност Акт за установяване на задължения по декларация № 386/28.11.2013 година на старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково. С решението си по адм. д. № 10808/2016 година по описа на ВАС съдът е оставил в сила решение № 1739/03.08.2016 година по адм. д. № 3696/2015 година по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД срещу АУЗД № 386/28.11.2013 година, с който за дружеството са установени задължения за такса битови отпадъци за периода 01.09.2013 година - 31.12.2013 година /в диспозитива са допуснати фактически грешки при изписване на номера на акта и периода, за който се отнася, които могат да се коригират без ограничение във времето от съда, постановил акта/. С решението си по адм. д. № 10816/2016 година по описа на ВАС съдът е осъществи контрол за правилност върху решение № 1738/03.08.2016 година по адм. д. № 3694/2015 година по описа на Административен съд гр. Варна, като предмет на контрол за законосъобразност са установените с Акт за установяване на задължения по декларация № 208/10.05.2014 година на старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково задължения на дружеството за ТБО за периода 01.01.2014 година - 31.12.2014 година. Контролът за законосъобразност е осъществени върху задължения на дружеството за различни периоди при действието на различни нормативни актове, служещи като основание за тяхното определяне, установени с различни актове на общинската администрация. Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на искането за отмяна поради липса на пълен идентитет при решава на спора в рамките на двете съдебни производство в частта досежно предмета на контрол за законосъобразност. Предвид гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора, на ответника в производството се дължат направените разноски по списък на лист 58 в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд