Решение № 7877 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7983/2016 г.

Решение № 7877 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7983/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. С. от гр. П., подадена против решение № 649 от 05.05.2016 г., постановено от Административен съд - Б., по адм. д. № 708/2015 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Ненчев се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Според касационнната жалбоподателка в Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и в Регламенти (ЕО) № 1698/2005 г. и № 65/2011 г. не са предвидени санкции за неподаване на заявление за подпомагане всяка година. Оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че към датата на подаване на първоначалното заявление за регистрация такова изискване не е регламентирано, поради което новата норма на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. няма обратна сила. Заявява, че не е налице уведомяване за започване на административна процедура по чл. 26 от АПК. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи жалбата й. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото при установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е потвърдил изводите на административния орган, изложени в оспорения акт, че касаторът в качеството си на земеделски производител не е спазил установените в чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата изисквания да извършва земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година, поради което и на основание чл. 14, ал. 1 от Наредбата е потвърдил оспореният пред него административен акт. Според участващия по делото прокурор по делото е безспорно установено, че Стоянова е подала заявления за 2009 и 2010 г., поради което доводите и за неподаване на заявление за 2011 г., поради незнание и здравословни проблеми са необосновани и немотивирани и следва да останат без уважение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Е. Д. С. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 649 от 05.05.2016 г. е отхвърлена жалбата на Е. Д. С. против Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програма за развитие на селскостопанските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. изх. № 02-010-6500/16727 от 20.08.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и е оставено без уважение искането на процесуалния представител на Д. фонд "Земеделие" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да отхвърли оспорването решаващият състав на Административен съд - Благоевград е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия съобразно изискванията на чл. 20а ЗПЗП и чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Първоинстанционният съд е преценил, че атакуваният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. В решението е установено е, че актът е постановен в изискуемата писмена форма с изложени съображения по приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за констатирани неспазени изисквания по чл. 4, т. 2 и 3 от Наредба № 11/2008 г., които съставляват мотиви на акта, от което е изведено заключение за спазване на изискването по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е изложил правни изводи по оплакването на жалбоподателката е, че не е уведомена по реда на чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт, като е констатирал, че земеделската производителка е надлежно уведомена чрез връчване на екземпляр от писмо от 19.04.2013 г., с което й е дадена възможност за представяне на становище и доказателства. Установено е, че в случая няма данни жалбоподателката да е направила възражение по фактическите констатации, поради което и предвид развитите в жалбата съображения, първостепенният съд е преценил, че жалбоподателката не оспорва факта, че за кампания 2011 г. не е подала заявление, а твърди, че това е станало поради незнание и по здравословни причини. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че липсват доказателства за наличие на здравословни причини за неизпълнение на нормативното изискване за подаване на ежегодно заявление за подпомагане. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо с приложимите материалноправни разпоредби. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не е осъществено нарушение, представляващо касационно основание, което изисква неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъборазно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че е сезиран с жалба против Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програма за развитие на селскостопанските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. изх. № 02-010-6500/16727 от 20.08.2015 г., издаден от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", а жалбоподателката в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР ЗПЗП е подала Общо заявление за плащания на площ за кампания 2008 г. на 25.04.2008 г. с УИН 01/290408/08683 и е регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) 359281 в Интегралната система за администриране и контрол (ИСАК). Както в първоинстанционната жалба, така и в касационното производство се развива тезата, че в ЗПЗП и в приложимите Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. и Регламент (ЕО) № 65/2011 г. не са предвидени санкции за неподаване на заявление за подпомагане всяка година, от което жалбоподателката извежда заключение за противоречие между приложимата наредба и горепосочените актове. Съдът не възприема това становище, защото в Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в чл. 7 изрично е предвидено, че държавите-членки са отговорни за изпълнение на програмите за развитие на селските райони на подходящо териториално ниво, съгласно своите собствени институционални разпоредби, в съответствие с този регламент. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че съобразно чл. 15 от горепосочения регламент ЕФРСР осъществява заложените в чл. 4 цели чрез Програми за развитие на селските райони на държавите - членки за периода 2007 - 2013 г., които се изготвят от държавите - членки и включват пакет от мерки, за които се търси помощ от ЕФРСР. Съгласно чл. 18, т. 4 от същия регламент изготвените програми подлежат на одобрение от Е. К. Именно на това основание Министерският съвет е приел Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като част от нея са предвидените мерки за подпомагане на селските райони, сред които е и мярка 211 "Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1). Горепосочената програма се прилага след като министърът на земеделието издаде наредба, с която да бъдат определени реда и условията за това, съгласно делегираните му правомощия по § 35, ал. 3 от ПЗР ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 18/2006 г., изм., бр. 96/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., бр. 16/2008 г.). В този смисъл са и разпоредбите на посочения от касаторката Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, в чл. 4, т. 1 от който е регламентирано, че държавите-членки въвеждат система за контрол, която да гарантира, че се извършват всички необходими проверки за ефективно удостоверяване на спазването на условията, при които се предоставя подпомагането, а в т. 2 е предвидено, че държавите-членки гарантират, че всички критерии за допустимост, установени съгласно законодателството на Съюза или националното законодателство или на програмите за развитие на селските райони, могат да се контролират съгласно набор от проверими показатели, които се определят от държавите-членки. Точно в изпълнение на тези правомощия е издадена приложимата Наредба № 11 от 03.04.2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието, с която конкретно са уредени условията и реда за прилагане на Мярка 211 и Мярка 212 по схемата за необлагодетелствани райони - чл. 1, ал. 1. В настоящия случай касационната жалбоподателка е заявила участие по мярка 211 - "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони" (НР1), от което следва обоснованият извод, че визираната наредба е в изпълнение на горепосочените регламенти и не им противоречи. По отношение възраженията на жалбоподателката против приложението на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни. По силата на горепосочените норми кандидатите за подпомагане са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелствани район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Посочените норми са формулирани кумулативно от издателя на визирания нормативен акт и определят от кога възникват посочените задължения - това е момента след първото компенсаторно плащане, като след него се приема, че е поет петгодишният ангажимент. Съобразно определението, дадено в § 1, т. 1 от ДР от Наредбата "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на приета и неоспорена съдебно-счетоводната експертиза, чрез която е установено, че първото компенсаторно плащане по заявлението на жалбоподателката за кампания 2008 г. е определено и реално извършено на 20.12.2008 г. Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че след посочената дата за жалбоподателката е възникнало задължението за подаване на заявление за всяка една година от целия петгодишен период, доколкото е налице поет многогодишен ангажимент по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Наредбата. По делото не е спорно обстоятелството, че от страна на земеделската производителка са подадени заявления за 2009 и 2010 г., с оглед което твърдението й, че не е знаела за задължението си е неоснователно. По отношение на оплакването, релевирано с касационната жалба, че към датата на подаване на първоначалното заявление през 2008 г. такова изискване за ежегодно подаване на заявление не е регламентирано и, че новата норма на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. няма обратна сила, настоящият съдебен състав счита, че е без правно основание. Първостепенният съд е обсъдил това възражение и законосъобразно е преценил, че твърдяното от жалбоподателката обратно действие в наредбата не е регламентирано. По силата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административиня акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая датата на издаване на обжалвания акт е 20.08.2015 г., към който момент вече е действала нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. (ДВ, бр. 71 от 13.08.2013 г.). От значение е и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 4, т. 3 от приложимата наредба, изискваща подаване на заявление за подпомагане всяка година, е в сила от 01.03.2011 г., тоест през 2011 г., когато земеделската производителка не е изпълнила посоченото задължение, приложимата императивна норма е била действаща. Следователно издателят на атакувания административен акт и първоинстанционният съд правилно са тълкували и приложили материалния закон и в конкретната хипотеза не е налице твърдяното от касаторката обратно действие на нормативен акт, а неговото приложение в пълно съответствие с изменените нормативни изисквания. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,