Решение № 3204 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9658/2020 г.

Решение № 3204 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9658/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Аксаково, обл. Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв. Г., срещу Решение № 909 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1296/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ № 41 от 25.02.2019 г. на гл. специалист към дирекция "Местни данъци и такси" на Община Аксаково, потвърден с Решение № Ж-31-1 от 12.04.2019 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Аксаково, в частта по т. 1. 1 за установен ДНИ за 2019 г. за поземлен имот № 034025 за разликата от 0, 58 лева до 51, 37 лева, както и в частта с която Община Аксаково е осъдена за разноски. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се констатира, че въпреки посоченото касационно основание по смисъла н а чл. 209, т. 3 пр. второ от АПК касаторът не е формулирал каквито и да било конкретни твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда. На второ място – поддържа се, че в противоречие със събрания по делото доказателствен материал е прието, че процесният ПИ е "земеделска земя", което е довело и до неправилно приложение на материалния закон, а именно облагането е извършено на основание чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, вместо в хипотезата на чл. 10, ал. 1 от същия закон. Счита, че след като самият субект в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ за имота е посочил, че се касае до ПИ с начин на трайно ползване "стопански двор", то недопустимо е в хода на съдебното производство да оборва съдържанието й. Отделно настоява да се приеме, че съгласно Удостоверение №РД-05-531-1 от 21.03.2019 г. на Областна дирекция "Земеделие" – Варна се касае до имот, образуван от обединяването на два поземлени имота по предходен план – КВС за землището на [населено място], общ. Аксаково, които са придобити по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, съставляващи прилежащи и свободни, негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване площи в стопански двор на [населено място], за който е приет парцеларен план, и в този смисъл "не съставляват земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и са на лице условията по чл. 50, ал. 4 от ППЗСПЗЗ". Подробни аргументи са изложени в касационната жалба и в пледоарията в хода по същество на процесуалния му представител. Претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата против процесния АУЗД и в тази му част. Заявява претенция за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "В. В.", оспорва касационната жалба по подробни аргументи изложени в депозирания писмен отговор и допълнително депозирана молба чрез процесуалния му представител адв. Б.. Настоява за оставяне в сила на атакуваната част на съдебния акт и присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен за тази страна в казаната му част съдебен акт, а разгледа по същество и за частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Варна е била законосъобразността на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ № 41 от 25.02.2019 г. на гл. специалист към дирекция "Местни данъци и такси" на Община Аксаково, издаден в производство започнало по подадено писмено заявление на едноличния търговец, в частта му оспорена и съответно потвърдена в хода на административното му обжалване с Решение № Ж-31-1 от 12.04.2019 г. на ответника. Спорни са били установените с АУЗД задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. в размер общо на 556, 09 лева главници, и за такса битови отпадъци /ТБО за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. в размер общо на 261, 36 лева главници, във връзка с притежаваните от ЕТ "В. В." три недвижими имота – съставляващи ПИ № 034023, 034024 и 034025, находящи се в землището на [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, като не са оспорени определените задължения за ДНИ и ТБО за същия период за построените в същите тези имоти сгради. Установено е, че едноличният търговец е собственик посочените недвижими имоти съгласно приложеният по делото Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити въз основа на извършени покупко-продажби, възлагане, замяна, обединяване, преустройства и включване в имуществото на едноличния търговец и е декларирал това обстоятелство с декларация по чл. 14 от ЗМДТ съответно с вх. № 5302002336/04.10.2013 г., № 5302002337/04.10.2013 г. и № 5302002338/04.10.2013 г. На първо място съдът е прел оспорването за допустимо, а АУЗД в разглежданите му части за издаден от компетентен орган и при спазени административно производствени правила. За да обоснове извода си за частичната основателност на оспорването в частта относно вмененото задължение за данък недвижими имоти /ДНИ/ касателно недвижим имот – ПИ № 034025, съставляващ земя, с площ от 5 403 кв. м., находящ се в землището на [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, първоинстанционният съд е обсъдил относимите правни норми, съотнесъл ги е към възприетата от него фактическа обстановка /имотът се намира извън строителните граници на населено място или селищно образувание, т. е. не попада в урбанизирани територии, за него няма одобрен ПУП, съобразно данните от одобрената КК и КР на землището на [населено място] имотът попада в територия с трайно предназначение – земеделска земя, съответно е с начин на трайно ползване – стопански двор, в същия от друга страна е реализирано застрояване/, и е приел че данъкът е дължим в хипотезата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, а не съобразно общата новела на чл. 10, ал. 1 от същия закон, както е приел ответникът, и в размер определен върху данъчна основа – отчетната стойност на 10 % от общата квадратура на земята, с позоваване на § 1, т. 12 предл. второ от ДР на ЗМДТ и неоспореното заключение на вещото лице, но след приспадане на определените размери за ДНИ за двете построени в имота сгради. В останалата му оспорена част – АУЗД е приет за изцяло законосъобразен, като в тази му част съдебният акт не е оспорен, влязъл е в сила и не е предмет на касационния контрол. След като прецени наведените в касационната жалба доводи, и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Решението в оспорената му част е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Както правилно е приел съдът, чл. 10, ал. 1 ЗМДТ определя данъчния обект - предмета на данъчното облагане с данък върху недвижимите имоти. Съгласно разпоредбата с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Или законодателят е очертал две групи поземлени имоти, които подлежат на облагане с ДНИ в общата хипотеза на посечената правна норма: 1. Поземлени имоти, находящи се в строителните граници на населените места или селищните образувания, във връзка с които законодателят не е дефинирал и допълни критерии и 2. Поземлени имоти, находящи се извън строителните граници на населените места или селищните образувания, но които следва да отговарят кумулативно и на следните изисквания – 2. 1. да имат според подробен устройствен план предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и 2. 2. да е осъществена и промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Не се спори, че процесният ПИ 034025, находящ се в землището на [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, не съставлява "поземлен имот в строителните граници на населените места или селищните образувания". Спорът между страните е концентриран върху отговорът на въпроса дали същият поземлен имот попада във втората хипотеза на посочената правна норма /каквото е становището на касатора/ или се касае до застроена земеделска земя по смисъла на чл. 10, ал. 3 предв. второ от ЗМДТ /становището на ответника по касация, възприето и от първоинстанционния съд/. По делото административният орган не е представил заповед за одобрение на подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 3, съответно чл. 108, ал. 1 ЗУТ с предмет определяне на конкретното предназначение на разглеждания поземления имот, нито се твърди, че такъв план е бил приет и е действащ в рамките на данъчния период. От приложените по делото доказателства - скица № 15-962542 от 22.10.2019 г., издадена от СГКК – гр. Варна, е видно, че обсъжданият имот е нанесен в КК и КР за неурбанизираните територии в землището на [населено място], общ. Аксаково, одобрени със Заповед № РД-18-941 от 18.12.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като данните са, че видът на територията е "земеделска земя", а НТП "стопански двор". От приложените документи – пълна история на имот № 034025 към 21.05.2013 г. и Скица № К03680 от 27.10.2014 г. се установява, че според данните от КВС на землището на [населено място], общ. Аксаково, НТП е за стопански двор, а видът на територията по предназначение – за нуждите на селското стопанство. В унисон с тези данни е и отразеното в документа за собственост. Най-сетне съгласно данните, изнесени и в приложеното по административната преписка Удостоверение изх. № РД-05-531-1 от 21.03.2019 г. на Директора на ОД "Земеделие" – гр. Варна, ПИ с идентификатор № 40590.34.25 по КК на [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, е образуван от имоти по предходен план 034011 и 034012 по КВС на землището на [населено място], общ. Аксаково, които са придобити по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, представлява прилежащи и свободни терени, негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване площи в стопанския двор на [населено място], за който е приет "парцеларен план с протокол от 23.11.1994 г. и 28.06.1996 г. в изпълнение на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ". Следва веднага да се посочи, че административният орган не е ангажирал каквито и да било доказателства за съдържанието и вида на посочения като "парцеларен план, одобрен с протокол от 23.11.1994 г. и 28.06.1996 г.", за да се прецени, доколкото е относим към установяване на подлежащия на доказване в процеса и релевантен за данъчното облагане на имота факт от обективната действителност, а именно че "имотът има според подробен устройствен план предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ". Разбира се това може да бъде както влязъл в сила ПУП по терминологията на ЗУТ (обн. в ДВ бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), но така също и одобрен по реда на Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ отм.) подробен градоустройствен план (виж чл. 20 и сл. от ЗТСУ (отм.); ), със запазено действие съгласно § 6 от ПР на ЗУТ, респ. аналогично план, одобрен по предходно действащите закони по устройство на територията със запазено действие. Тук е мястото да се посочи, че релевантната към 1994 г. и 1996 г. редакция на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е предвиждала, че "Нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи организации извън строителните граници на населените места, се установяват по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби "Земя и земеползване" с протокол и заверена скица, копия от които се предоставят на поземлената комисия и на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. В случаите, когато терените са били предоставени безвъзмездно по установения ред, както и когато не са предоставени по съответния ред, но са застроени със средства на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тези обстоятелства се отразяват в протокола. В тези случаи служба "Държавни имоти" извършва актуването само на прилежащите терени по реда на Наредбата за държавните имоти. Стойността на прилежащите терени извън или в строителните граници на населените места се определя след търга в същото съотношение, както при първоначално определената цена на земята и на постройките върху нея, и се дължи по Републиканския бюджет.". Или налага се изводът, че сам по себе си фактът, че недвижимият имот е включен в т. нар. "парцеларен план", не може да доведе до извод, че същият "има според подробен устройствен план предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ", защото този план не попада в хипотезата и на чл. 110, ал. 1 ЗУТ. В случая се касае за план за установяване на нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и т. 4 ППЗСПЗЗ, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) организации извън строителните граници на населените места, които са се установявали по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби "Земя и земеползване" с протокол и заверена скица, съобразно приложимата новела на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Или за целите на данъчното облагане законодателят в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, е приел като правопораждащи промяната на предназначението (и то в такова конкретно по смисъла на чл. 8, т. 1 от ЗУТ) на земеделската земя както фактът на влизане в сила на подробен устройствен план (с уточнението за вида на плановете, казано по-горе), така и провеждането на процедурата по промяна предназначението на земята по реда на специален закон (ако разбира се такова се изисква), а в конкретния случай касаторът не е установил още първия от така посочените правопораждащи факти, в който аспект е без значение за разрешаването на казуса въпросът, дали е приложима нормата и на чл. 50, ал. 4 от ППЗОЗЗ /а не както неточно е посочено в касационната жалба – чл. 50, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, каквато разпоредба не съществува/. Подаването на декларация само по себе си, без да са налице посочените по-горе предпоставки, визирани от законодателя (а данъчните задължения се установяват само със закон – чл. 60, ал. 1 от Конституцията на РБългария), не може да доведе до друг, различен от казания извод. Следователно по делото органът не e доказал процесният имот да има установено с влязъл в сила подробен устройствен план предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ за целия период на данъчно облагане така, както изисква чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Или правилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е възприел че при конкретните данни за наличието на застрояване в имота облагането следв ада се извърши в хипотезата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. Неправилно и необосновано обаче Административен съд – Варна е определил конкретния размер на задължението за ДНИ. Безспорно при конкретно събраните доказателства по делото за целите на данъчното облагане в хипотезата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ случаят попада и в приложното поле на § 1, т. 12 изр. второ от ДР на ЗМТ, а именно "В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота.". Размерът на дължимия в случая ДНИ е определен от вещото лице, в приетата пред първоинстанционният съд експертиза – а именно 5, 14 лева и за този именно размер на вмененото задължение за ДНИ за отчетната 2019 г., дължим за притежавания от ЕТ ПИ № 034025, атакуваният АУЗД е правилен и законосъобразен. Неправилно и необосновано (без да посочи фактическите и правни основания за това) първоинстанционният съд е намалил този размер с вменения с неоспорената част от АУЗД ДНИ за построените в същия имот сгради. Последното не може да бъде обосновано и с разпоредбата на § 1, т. 12 изр. първо от ДР на ЗМДТ, при положение че не тя е релевантната за разрешаването на казуса. Или първоинстанционният съд е постановил частично неправилно съдебно решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което касационният съд следва да реши спора по същество, като се отхвърли жалбата против АУЗД и в тази и част - за разликата от 0, 58 лева до 5, 14 лева на вмененото задължение за ДНИ касателно разглеждания имот. С оглед на изхода от делото, конкретния материален интерес на правния спор и доказателствата за разноските пред първата инстанция настоящият касационен състав намира, че атакуваният съдебен акт е неправилен и в частта му, с която са присъдени в полза на ЕТ разноски за разликата от 42 лева до пълния присъден размер от 45 лева, в която част съдебният акт също подлежи на отмяна. В останалата му оспорена част като правилно и законосъобразно и нестрадащо от релевираните в касационната жалба пороци, решението на Административен съд – Варна, следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските пред касационната инстанция. На касатора се дължат разноски, сторени в производството пред ВАС, съразмерно на уважената част на касационната жалба и доказателствата за тяхното понасяне или сумата от 27 лева. На ответника по касация също се дължат разноските, понесени в производството пред ВАС, съразмерно на отхвърлената част на касационната жалба и доказателствата за изплатен адвокатски хонорар, или сумата от 364 лева, които по правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъдат понесени от Община Аксаково, юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът - Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Аксаково. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение