Решение № 70 от 25.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 111/2013 г.

Решение № 70 от 25.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 111/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С присъда № 266/05.09.12 г., постановена от РС-Плевен по Н. О. Х. Д. 1948/12 г., Н. К. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 234В, ал. 1 НК, като вр. чл. 78 А НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Присъдата е влязла в законна сила на 20.09.12 г. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок е постъпило искане от Главния прокурор на РБ за възобновяване на посоченото наказателно производство, с оплакване за допуснато нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Моли се след възобновяване постановената присъда да бъде отменена и делото- върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият, редовно призован, не се явява и не заявява становище. Назначеният му служебен защитник го намира за основателно, предвид несъмнено допуснато нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази доводите на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с ценимите в настоящата процедура материали, намира за установено следното: На осъдения Н. Д. с обвинителен акт е било повдигнато обвинение по чл. 234 В, ал. 1 НК- за неправомерно присъединяване към водоснабдителната система чрез монтиране на тръба с кран на мястото на водомерен възел, като инкриминираният му период е от неустановена дата до 22.03.12 г. Въз основа на това е образувано Н. О. Х. Д. 1948/12 г. по описа на РС-Плевен. В съдебно заседание на 05.09.12 г. представител на РП-Плевен е преценил, че са налице предпоставките на чл. 78 А НК и е поискал Д. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба. Първостепенният съд така е и сторил. Както бе споменато, повдигнатото обвинение е за реализиране на престъпно поведение в период от време от неустановена дата до 22.03.12 г. Към последния посочен ден наказанието, предвидено в санкционната част на материалноправната наказателна норма на чл. 234 В, ал. 1 НК, е лишаване от свобода до пет години и глоба до 15 000 лв. /преди изменението, публикувано в Д. в-к, бр. 33/11 г., е било лишаване от свобода до три години и глоба до 10 000 лв./. Такова наказание е отразено и в постановлението за привличане на лицето в качеството му на обвиняем на досъдебното производство /л. 32 от ДП/. Без съмнение, доколкото осъденият е признат за виновен именно за този инкриминиран период за престъпление, извършено умишлено, не са налице предпоставките на чл. 78 А НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, в частност тази по б. А на ал. 1. Като не е съобразил третирания факт, съдът е нарушил материалния закон, прилагайки такъв, който не е следвало да приложи- основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК. Този порок не може да бъде преодолян от настоящата инстанция с директно приложение на правилния материален закон, защото не е в полза на осъдения. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение