Решение № 5104 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8138/2012 г.

Решение № 5104 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8138/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Областно пътно управление - Кърджали срещу решение № 76 от 27.04.2011 г., постановено по адм. дело № 128/2011 г. от Административен съд Кърджали. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответното дружество - "Метеор" ООД гр. Кърджали, редовно призовано не се представлява и не е взело становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна при следните съображения: С обжалваното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 8 от 06.06.2011 г., издаден по пълномощие от УС на АПИ, от директора на Областно пътно управление - Кърджали, с който на "Метеор" ООД гр. Кърджали е установено изискуемно публично държавно вземане по Разрешение № 978 от 30.05.2007 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на крайпътен обслужващ обект - "Бензиностанция и газостанция с по една колонка и допълнителна търговска дейност". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че процесният обект не попада в обслужващата зона на Път I-5 "Хасково - Кърджали - Момчилград", като и поради това, че съществуващите към обекта пътни връзки не били изградени в обхвата на пътя, нито на улицата и не можело да става въпрос за специално ползване по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата /ЗП/. Решението е неправилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в съвкупност и в тяхната взаимна връзка и с оглед възраженията на страните, но е направил правен извод за незаконосъобразност на акта в противоречие с относимите към случая императивни материалноправни норми - чл. 7, ал. 1, чл. 18, ал. 2 и ал. 3, § 1, т. 6 и т. 8 от ДР на ЗП, чл. 8, ал. 1 от ППЗП и чл. 17 и чл. 22 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/. Решението ще следва да се отмени и постанови друго по същество на спора, като се отхвърли жалбата на "Метеор" ООД гр. Кърджали, срещу оспорения АУПДВ. Няма спор относно факти. Фактическата обстановка е правилно установена от първостепенния съд и не се оспорва от страните. Ответното по касационната жалба, дружество "Метеор" ООД гр. Кърджали, е притежавало разрешение за специално ползване чрез експлоатация на крайпътен обслужващ обект - "Бензиностанция с една бензинколонка и газстанция с една газколонка, с допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията", разположен в обслужващата зона на Път I-5 "Хасково - Кърджали - Момчилград", километър 340+492 - дясно. Разрешението, № 978 от 30.05.2007 г., е издадено от изпълнителния директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", сега Агенция "Пътна инфраструктура", с описани в него условия, без определен срок на действие. АУПДВ е издаден на основание чл. 10 и чл. 18, ал. 1 от ЗП във вр. с чл. 22 от Тарифата за таксите, които се събират от АПИ. Дължимата сума от 3876,51 лв., ведно с лихва в размер на 51,34 лв. е за периода от 30.05.2007 г. до 20.04.2011 г., и е установена с приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и потвърждава дължимите суми по периодите, описани в справката, приложена към АУПДВ. С приета по делото съдебно-техническа експертиза е установено местоположението на процесния обект - в неурегулиран поземлен имот с идентификатор 40909.101.112, находящ се в урбанизирана територия на гр. Кърджали, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК - гр. София. Процесният крайпътен обект - респективно поземлен имот, в който е разположен, не попада в терен, за който е изготвен ПУП-ПР. Намира се непосредствено на републикански Път I-5 "Хасково - Кърджали - Момчилград", километър 340+492 - дясно. Не са наведени твърдения за неправилно определен размер на таксите и лихвата и не са ангажирани доказателства за извършено плащане. При несъобразяване с нормативно регламентираните изисквания (неизпълнение на задълженията си за плащане на такси) Разрешение № 978/30.05.2007 г. за специално ползване, е отнето от "Метеор" ООД гр. Кърджали, със заповед № РД-11-447/20.04.2011 г. Възраженията на дружеството пред първостепенния съд са в посока, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, че е издаден в противоречие на материалноправни разпоредби тъй като обекта се намира в урбанизирана територия по смисъла на ЗП и АПИ няма правомощия за установяване на вземания от такси и лихви за процесния обект, не е налице основанието на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗП, погрешно е посочено правното основание за издаването му. Според касационната инстанция тези оплаквания са неоснователни. Неправилно първостепенният административен съд е приел, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен административен акт. Посоченото правно основание на АУПДВ е чл. 10 и чл. 18, ал. 1 ЗП във вр. с чл. 22 от Тарифата за таксите, събирани от АПИ. Според чл. 18, ал. 1 ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, а ал. 2 предписва, че физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на пътищата, освен когато в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго. Условията, при които се осъществява експлоатацията на крайпътните търговски обекти, се регламентират в разрешение, издадено по реда на чл. 26 ЗП. Според чл. 10, ал. 5 и ал. 6 ЗП за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях се събират такси, размерът им по ал. 1, 4 и 5 се определя от МС с тарифа, а условията и редът за тяхното събиране - с наредба. Безспорно и видно от Решение № 945/01.12.2004 г. на МС за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръженията, за които се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища /обн., ДВ, бр. 100/14.12.2004 г./, Път I-5 "Хасково - Кърджали - Момчилград", километър 340+492 е част от републиканската пътна мрежа на страната и такси за разрешеното специално ползване се дължат. Обстоятелството, че обекта попада в терен, който е в границите на урбанизираната територия на гр. Кърджали не променя характеристиката му на път от републиканската пътна мрежа. Ето защо компетентния орган, който има правомощия да установява вземания за такси за процесния обект е АПИ - аргумент от разпоредбата на чл. 19 ЗП. Съгласно ал. 1, т. 1 от тази разпоредба републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура". В този смисъл и разрешението за ползване е издадено от АПИ, поради което и компетентният орган да издаде акта за установяване на публичното държавно вземане е управляващият/стопанисващият републиканската пътна мрежа, а именно АПИ. Ирелевантно с оглед приетото относно дължимостта на таксата е обстоятелството, че теренът, в който попада обектът, се намира в урбанизирана територия на гр. Кърджали, защото определящото за компетентността на органа е характеристиката на пътя като път от републиканската пътна мрежа, а не местоположението му спрямо границите на населеното място. Дължимостта на таксата се определя и от § 1, т. 8 от ДР на ЗП, съгласно който "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превоз на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица". Отнетото Разрешение за ползване № 978/30.05.2007 г. е именно за специално ползване чрез експлоатация на търговски крайпътен обект - "Бензиностанция с една бензинколонка и газстанция с една газколонка, с допълнителна дейност търговия в приемната на сграда на бензиностанцията" и то в обслужващата зона на Път I-5 "Хасково - Кърджали - Момчилград", километър 340+492 - дясно. Безспорно с оглед установеното и по аргумент от разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗП става въпрос за специално ползване по смисъла на цитираната норма, като без значение с оглед дължимостта е обстоятелството дали обектът, респ. теренът, върху който се намира, попада в обслужващата зона на пътя или в обхвата на пътя, съгласно съществуващите към обекта пътни връзки. В този смисъл и в предвид императивната норма на чл. 18, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗП, таксата, определена в АУПДВ, е дължима от ползувателя на обекта, а размерът и е определен от компетентния орган в АУПДВ и не се оспорва. Затова наличната фактическа и правна мотивировка е напълно достатъчна за законосъобразността на акта, доколкото е налице валидно разрешение за специално ползване и неправомерно неплащане от страна на ползвателя на дължимата такса за това специално ползване, по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП. Въпреки че има данни за това, че правото на собственост върху обекта принадлежи и на друг субект ("Метеор 61" ООД), няма доказателства за прекратена експлоатация на същия от "Метеор" ООД, гр. Кърджали. Още повече, за настъпване на това обстоятелство последният е бил длъжен да уведоми пътната администрация (т. 5 от разрешението) и ако не го стори, таксата се начислява за целия срок. По изложените съображения касационната жалба подлежи на уважаване и решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на "Метеор" ООД гр. Кърджали, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 8 от 06.06.2011 г., се отхвърли като неоснователна. Касационният жалбоподател не е претендирал разноски поради което не се присъждат направените такива. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение