Решение № 4854 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14022/2013 г.

Решение № 4854 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14022/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас, представен от юрисконсулт Веселин Монев, срещу решение № 1682/30.08.2013 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 831 по описа за 2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 021201598/14.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК, но конкретни са оплакванията му за противоречие на решението с материалния закон. Обосновава теза за неприложимост на данъчното предимство за преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за физически лица земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци. Отрича възможността на жалбоподателя в първоинстанционното производство да избере реда за облагането на доходите му за 2010 г. и 2011 г. да е този за едноличните търговци. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Румяна Тодорова Георгиева отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на направените за касационното производство разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установени в тежест на Румяна Тодорова Георгиева допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер 3 153.04 лева и за 2011 г. в размер 40 558.62 лева с лихви за забава съответно 529.48 лева и 2 608.37 лева, заради отказ да се признае заявеното с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за тези данъчни периоди право на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Декларираното данъчно предимство за 2010 г. е в размер 3 153.04 лева, а за 2011 г. - 40 558.62 лева. Според органите по приходите преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е приложимо само за регистрирани земеделски производители с качеството едноличен търговец, каквото РЛ не притежава. Изискването за търговско качество не се удовлетворява с избора на земеделския производител доходът му да се облага по реда за едноличните търговци. За да отмени РА, съдът се е позовал на разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, предоставяща право на регистрираните тютюнопроизводители и земеделски производители, независимо от регистрацията им по ЗДДФЛ, да изберат облагаемият им доход за 2010 г. да се определи по чл. 26, а да се обложи с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, т. е по реда приложим за облагане на доходите от стопанска дейност като ЕТ. Приел е, че изборът на този ред за облагане, а не регистрацията като ЕТ, са определящи за възникването на правото на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Преотстъпването на данъка като проява на държавна помощ е обвързано с вида на данъка подлежащ на плащане. Изводът на съда е за осъществяване на предпоставките за претендираното данъчно предимство, доколкото Георгиева отговаря на изискванията на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и са изпълнени условията на чл. 189б от ЗКПО без да са установени отрицателни материални предпоставки по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО за данъчното облекчение. Решението е правилно. Отнесеният пред АС Бургас спор е съществуването на данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, заявено от Румяна Георгиева за 2010 г. и 2011 г. с последиците за законосъобразността на определящия публични задължения за този отчетен период РА. Съдържанието на спорното данъчно предимство е преотстъпване на до 60 % от данъка на лицата, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО /вж. ред. на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ от ДВ бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г./. С чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не е въведено изискване субектът на данъчното облекчение да е с качеството едноличен търговец. Предимството е ограничено до субекта, но не с оглед регистрирането му като ЕТ, а като земеделски стопанин, както и до данъчната основа в привръзка с източника на доходите. В тази връзка следва да се има предвид, че данъчна основа за облагане на дейностите като едноличен търговец формират не само физическите лица - регистрирани еднолични търговци, но и тези които са търговци по смисъла на Търговския закон без регистрация като ЕТ - вж. чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 1, ал. 3 от ТЗ, а след 01.01.2011 г. и ФЛ, регистрирани като земеделски производители, ако са избрали този ред за определяне на ДО - чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Лицата извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ са изключени от кръга на ползващите облекчението по ал. 6 едва с новелата на чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ, обнародвана в ДВ бр. 100/2013 г. и в сила от 01.01.2014 г. Щом предпоставките на чл. 189б от ЗКПО не са спорни, а по разбирането на касационния съдебен състав възприетите от администрация основания да се откаже данъчното облекчение са поправени основателно от първостепенния съд, то определянето с РА на допълнителни публични задължения е неправомерно. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски по производството в размер 1 400 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение