Решение № 11893 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6283/2010 г.

Решение № 11893 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6283/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, приложими на основание чл. 233 от ЗМВР. Образувано е по жалба от Георги Лазаров Георгиев против заповед № К-2611 от 9.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалбата, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. От писмените доказателства се установява, че жалбоподателят е работил, като разузнавач VI степен в група "Контрабанда и престъпления в икономиката и финансовата система" на сектор "БОП" към отдел "противодействие на престъпността" при ОД на МВР - Русе. На 6.12.2009 г. при управление на собствения си автомобил е предизвикал пътно-транспортно произшествие с получени контузии в областта на главата, за което е сигтнализирал органите на МВР. При изпробването му с техническо средство алкотест дрегер, същият е отчел 1.14 промила. Резултатите от химическото изследване на взетата кръвна проба са показали 1.05 промила етилов алкохол в кръвта. Съставен е акт за установяване на административно нарушение на същата дата и въз основа на него е издадено наказателно постановление № 4636/09 от 29.12.2009 г. за управление на моторно превозна средство след употреба на алкохол. Наказателното постановление е обжалвано от жалбоподателя с жалба от 25.03.2010 г. На 7.12.2009 г. началникът на сектор БОП при ОД на МВР - Русе е подал рапорт до директора на ОД на МВР - Русе за станалото произшествие и е започнал проверка. За целта са събрани докладни записки от полицейските служители, посетили мястото на произшествието - Дарин Казаков и Юсуф Мустафа, приложени са протокола от медицинското изследване и резултата от кръвната проба, както и акта за установяване на административно нарушение със скицата на ПТП, изготвена от Дарин Казаков. На 29.12.2009 г. жалбоподателят е дал писмено обяснение, в което е описал своята версия за случилото се и за причините да употреби алкохол, като е поддържал тезата, че това е станало след настъпването на произшествието. Причината е изживеният силен стрес и контузните рани на главата, от които текла кръв. Изразил е и негативно лично отношение към своето поведение. Въз основата на тези предварителни данни, министърът е издал заповед № К-471 от 19.01.2010 г. за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР; определил е дисциплинарно-разследващ орган и му е дал едномесечен срок за изготвяне на обобщена справка. Заповедта е доведена до знанието на Георги Лазаров Георгиев на 25.01.2010 г., когато е уведомен, че съгласно чл. 230, ал. 4 от закона има право да дава обяснения, да представя доказателства или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. В хода на образуваното вече дисциплинарно производство отново са събрани докладна записка от Дарин Николов Казаков и сведение от Юсуф Мехмед Мустафа. Допълнително са събрани сведения от Илиана Георгиева Костадинова - мл. автоконтрольор в РУ на МВР - Силистра, както и от Деян Лазаров Георгиев - брат на служителя, с когото той е бил същия ден преди тръгването си на път. На второ място са събрани писмени доказателства за запознаването на служителя с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и кадрова справка от прекия му началник и сведения от негов колега - Иван Савов Савов. По време на дисциплинарното производство обяснения от разследвания служител не са искани и той не е давал такива нито в устна, нито в писмена форма. В предоставения му срок, дисциплинарно-разследващият орган на 19.02.2010 г. е изготвил дължимата съгласно чл. 243, ал. 3 от правилника обобщена справка рег. № 6417. В нея много обстойно е обсъдил сведенията, дадени от лицето Мирослав Янев Георгиев, който пръв е пристигнал на местопроизшествието - още преди органите на КАТ и е помогнал на водача да излезе от автомобила. Той му е предоставил и хавлиена кърпа, за да се попие кръвта. Едва след него и съпругата му са пристигнали разпитаните служители от КАТ. Въз основа на тези сведения в обобщената справка е прието от дисциплинарно-разследващия орган допуснато от служителя нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, б. "е" от ЗДвП - забрана да консумира алкохол до пристигане на контролните органи на КАТ. Поведението същевременно е квалифицирано и като нарушение на етичните правила за поведение на служител в МВР и е предложено налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В приложението към справката под № 7 е описано сведението от Мирослав Янев Георгиев. Служителят е запознат с изложеното в справката и му е разяснено правото по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР да дава допълнителни обяснения и възражения. Такива не са дадени. Изводите на дисциплинарно-наказващия орган за извършеното дисциплинарно нарушение и неговата тежест са възпроизведени по идентичен начин в изготвеното съгласно чл. 244 от ППЗМВР становище рег. № 6419 от 19.02.2010 г. Същото е заведено в дирекция "Човешки ресурси" на МВР с вх. № 6489 от 4.03.2010 г. Въз основата на събраните материали по време на дисциплинарното производство е изготвено ново становище от директора на "Човешки ресурси", което е противоположно по своя характер в сравнение с даденото от дисциплинарно-разследващия орган. Прието е за установено, че държавният служител е управлявал автомобила си след употреба на алкохол и на това основание е предложено становището рег. № 6489 от 4.03.2010 г. да се приеме за неправилно и необосновано и на държавния служител да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". То е възприето от дисциплинарно-наказващия орган и обективирано в оспорената заповед. Във връзка с така установената фактическа обстановка следва да се отбележи, че в съпроводителното писмо вх. № 7537 от 10.05.2010 г., с което в съда е представена подадената жалба от Георги Лазаров Георгиев е отразено, че тя е окомплектована с цялата административна преписка от 35 листа. В действителност освен жалбата и оспорената заповед, ответната страна е приложила само част от преписката и то тази, която касае предварителната проверка преди образуване на дисциплинарното производство. Самата дисциплинарна преписка е представена в хода на образуваното вече съдебно производство с молба от 1.10.2010 г., като допълнителни писмени доказателства. Сред нея липсва сведението, дадено от Мирослав Янев Георгиев, на което основно е изградено становището, изготвено от дисциплинарно-разследващия орган. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената за това форма, но при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Такова е неспазването на императивното изискване, въведено в чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на дисциплинарното наказание, дисциплинарно-наказващият орган да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В конкретния случай от държавния служител не са изискани обяснения в хода на образуваното дисциплинарно производство. Приложените такива са с дата 29.12.2009 г. - т. е. преди образувано на дисциплинарното производство със заповедта от 19.01.2010 г. В последната съдебна практика - решение № 5647 по адм. дело № 2180/2010 г. и решение № 11352 по адм. дело № 8497/2010 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, за да се приемат писмени обяснения от служителя за такива по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, те следва да са дадени след запознаване на служителя с резултатите от проверката; от съдържанието им да е видно, че се дават във връзка с резултатите/изводите от направената проверка, изложени в справка, както и да са дадени преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Преценено от този аспект писменото обяснение, адресирано до началника на служителя /впоследствие определен и за дисциплинарно-разследващ орган/ не може да се приеме за попадащо в хипотезата на изпълнено задължение по чл. 229, ал. 1 от закона. Отделно от това то не отговаря и на изискването, въведено в чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. С допълването на нормата - ДВ, бр. 65/2009 г., наказващият орган е задължен да приеме с резолюция даденото от провинилия се държавен служител писмено обяснение. Липсата на каквото и да било отбелязване върху единственото обяснение от 29.12.2009 г. поражда съмнение относно факта, че то е било предоставено на наказващия орган преди издаване на заповедта, като се има предвид, че сведението, дадено от Мирослав Янев Георгиев, което е от съществен характер липсва в дисциплинарната преписка. Наистина на служителя му е разяснено правото да дава обяснения и да представя доказателства при запознаването му със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Това обаче е извършено във връзка с обезпечаване правото му да участва в процеса на събиране на данни в дисциплинарното производство и не би могло да се възприеме, като искане за предоставяне на писмени обяснения или изслушване в изпълнение на законовото задължение. Допуснатото нарушение на административно-производствените правила е особено съществено по своя характер и е довело до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да се отмени. Макар с жалбата да са претендирани всички законни последици от отмяната на обжалваната заповед, то към момента на приключване на съдебните прения такива са доказани само в размер на 10 лева - заплатената държавна такса. Поради това ответната страна дължи само тях. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, върховният административен съд, трето отделение