Решение № 11269 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7750/2015 г.

Решение № 11269 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7750/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Огнян Георгиев Велинов против решение № 4777 от 28.04.2015 г. по адм. дело № 12974/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което жалбата му против заповед рег. № К-1181/6.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.), е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила, като му се присъди възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно е преценено, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР (отм.) орган, в установената в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството е образувано по инициатива на органа по назначаването след предложение на директора на главна дирекция "Национална полиция". Аргументирано и в съответствие с материалния закон е и заключението на тричленния състав, че предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Съгласно цитирания текст служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО (изм.) предвижда, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия независимо от възрастта им, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР и законите по чл. 69, ал. 2 от КСО. В конкретния случай е установено, че жалбоподателят, държавен служител кат. Г-I, разузнавач II степен, в главна дирекция "Национална полиция" има общ осигурителен стаж 28 години, 09 месеца и 11 дни, от които като държавен служител в МВР общо 26 години, 09 месеца и 11 дни. При тези данни правилно е преценено, че изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО (изм.) са изпълнени - жалбоподателят е придобил право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, тричленният състав постановява решение, което кореспондира със закона. Възражението, че общият осигурителен стаж е неправилно определен, тъй като в него са включени две години наборна военна служба, е неоснователно. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж времето на наборна военна служба се признава за осигурителен стаж от трета категория и следва да се вземе предвид при изчисляване на общия осигурителен стаж на служителя съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО (изм.). Ето защо доводът на жалбоподателя, че според цитирания текст релевантен е само осигурителният стаж, придобит на длъжности в МВР и такива по изброените специални закони, също е неоснователен. Възражението, че законът е приложен неправилно, тъй като заповедта е връчена по време, през което действа ЗМВР, обн. ДВ бр. 53/27.06.2014 г., който не предвижда такова основание за прекратяване на служебното правоотношение, също не се споделя от настоящата инстанция. Действително връчването на заповедта е елемент от фактическия състав по прекратяване на служебното правоотношение. В случая обаче производството е започнало при действието на ЗМВР (отм.) и към влизане в сила на новия закон не е приключило, поради което и съгласно изричната разпоредба на § 15, ал. 2 от ПЗР на действащия ЗМВР следва да бъде довършено по досегашния ред, т.е. по реда на ЗМВР (отм.). В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съдебен състав извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните, като в съответствие с нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК са изложени мотиви в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Поисканото възнаграждение е в минималния, предвиден в наредбата размер, поради което следва да бъде присъдено изцяло, а възражението за неговата прекомерност е неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,