Решение № 5456 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10196/2016 г.

Решение № 5456 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10196/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на секретаря на Столична община против решение № 3321 от 16.05.2016 г. по адм. дело № 11907/2015 г. на Административен съд - С.-град. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - И. М. П., не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отменил решение № СО15-РД-09-ЗДОИ-173/10.11.2015 г. на секретаря на Столична община и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № СО15-94-ЗДОИ-268/02.11.2015 г. на И. М. П., при съобразяване с дадените указания в съдебния акт. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи. Административното производство е образувано по заявление с вх. № СО15-94-ЗДОИ-268/02.11.2015 г. на И. М. П., с което е поискал да му бъде предоставена информация: "Има ли и на колко служители в СО е наложена санкция за неспазване на Наредбите на СОС - СО по чл. 22 от ЗМСМА, за последните пет години 2009 - 2014 г. и какви са те?". С оспореното решение № СО15-РД-09-ЗДОИ-173/10.11.2015 г., секретарят на Столична община е постановил, че предоставя пълен достъп до заявената информация, но в мотивите към решението сочи, че исканата информация представлява отговор на въпрос, представляващ статистически данни, т. е. информация в искания вид със заявлението не отговаря на критериите за обществена информация, съгласно легалната законова дефиниция по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. При тези факти, съдът правилно е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно. На първо място е налице противоречие между диспозитивната и обстоятелствената част на акта. На следващо място, съдът правилно е посочил, че заявлението е с неясно формулиран предмет, поради което задълженият субект е следвало да проведе процедура по чл. 29, ал. 1 и 2 ЗДОИ и изиска от заявителя да уточни каква информация желае да му бъде предоставена. Съгласно правилото на чл. 29, ал. 1 ЗДОИ, в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация. В ал. 2 на чл. 29 ЗДОИ е предвидено, че ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане. В нарушение на административнопроизводствените правила, вместо да уведоми заявителя, че описанието на информацията не позволява да се прецени характера на същата и съответно - основателността на искането, органът се е произнесъл без да изясни предмета на заявлението, като е приел в мотивите, че се отнася до статистическа информация, каквато не събира и обработва. Съдът подробно е анализирал тези обстоятелства и е изложил убедителни съображения относно нередовността на заявлението, които се споделят от настоящата инстанция. Заявителят е посочил едва в жалбата си до съда, че иска информация за заповедите за налагане на санкции на служители в Столична община. Това обстоятелство не може да санира констатираната нередовност по см. на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ на обсъждано заявление за достъп до обществена информация. По аналогични съображения, изложените доводи в касационната жалба от касатора за характера на търсената информация, за липсата на законово основание да я предостави на заявителя, т. к. не създава и съхранява такава информация, а трябва да проведе изрично проучване, след което да я систематизира и обобщи, са релевантни към предмета на заявлението, с което е сезиран. Доколкото заявлението не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, доводите за неговата неоснователност не могат да бъдат оценени по съществото им в настоящото съдебно производство. Изводите на съда в този смисъл са правилни. По отношение на надделяващия обществен интерес, както правилно е отбелязал съдът, задълженият субект е длъжен да прецени и отговори на тази въпрос с решението си по същество и съобразно критериите и условията, визирани в чл. 31, ал. 1 - 5 вр. § 1, т. 6 ЗДОИ. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,