Решение № 499 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9577/2012 г.

Решение № 499 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9577/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието против решение № 8222 от 08.06.2012 г. по адм. дело 14668/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Николай Илиев Николов, в писмено становище оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав е отменил по жалба на Николай Илиев Николов от гр. София, заповед № ЛС-И-805/28.07.2010 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 309, във вр. с чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 от ЗСВ на жалбоподателя в качеството му на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/, при РС-София - е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят като ДСИ не е допуснал съществени пропуски по движението на част от проверените дела, което от своя страна да представлява виновно неизпълнение на служебните задължения. За да достигне до този извод, първоинстанционния съд е разгледал поотделно всяко от сочените изпълнителни дела, предприетите от ДСИ действия и в какъв срок същите са осъществени. За забавеното изпращане на призовка за доброволно изпълнение по изп. дело № 20017/2008 г. /изпратена на 13 юни 2008 г./, при образуване на изпълнителното производство на 30.01.2008 г.- съдът обосновано приема, че не се установява неизпълнение на служебни задължения по движение на делото доколкото административния орган не сочи дали се касае за неспазване на срокове по процесуални закони /и то системно/; респективно за действие, респективно бездействие което да е довело до неоснователно забавяне на производството; или пък се касае за неизпълнение на други /но също не посочени от министъра/ на други служебни задължения - т. е. съдебният състав приема, че не е посочено правното основание за издаване на акта. Аналогични са изводите на съда и за констатираните нарушения по другите изпълнителни дела- не даване на указания за невнасяне на държавна такса- не представлява бездействие, което да е довело до неоснователно забавяне на производството, като отново административния орган не е разграничил и посочил точната правна квалификация. За нарушение правилата на местна подсъдност по едно от проверяваните изпълнителни дела- извода на съда е, че се касае за инстанционен контрол, извън контрола осъществяван от Министерство на правосъдието, чрез своя инспекторат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е неправилно и необосновано. Едва в касационната жалба административния орган сочи, че ДСИ не е изпълнил своевременно задължението си по чл. 428, ал. 1 ГПК - за връчване на покана за доброволно изпълнение. Процесуалния закон не съдържа императив в какъв срок от приемане на молба от заинтересовано лице, съдебния изпълнител следва да пристъпи към изпълнение; чл. 428, ал. 1 ГПК - задължава ДСИ /без да сочи срок/ да връчи покана за доброволно изпълнение. В сочените изпълнителни дела тези действия са предприети от Николов. И след като сочените процесуални закони не предвиждат срок в, който действията следва да бъдат извършени, то явно се касае за предприемане на действия в "разумен срок", и единствено от непредприемането им- се е достигнало до необосновано забавяне на производството. Предвид изложеното, и настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице фактически основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ответника по касационната жалба за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСВ (в приложимата редакция) във връзка с действията му на съдия изпълнител по изброените в обжалваната заповед изпълнителни дела. Не се установява системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, както и действия, респ. бездействия, с които ДСИ Николов необосновано да е забавил производството. Разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, е бланкетна и за всеки конкретен случай е необходимо да се посочат фактите, подведени към текста, а в случая в заповедта липсват мотиви какви други нарушения е допуснал ДСИ, извън възприетите като такива при забавеното изпращане на призовка за доброволно изпълнение. Неправилно дисциплинарно наказващият орган е приел, че Николов с действията си като съдия изпълнител по визираните дела е осъществил фактическите състави на дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСВ (в приложимата редакция) и му е наложил на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от ЗСВ дисциплинарно наказание "забележка", поради което правилно първоинстанционния съд е отменил обжалваната заповед като незаконосъобразна. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,