Решение № 262 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12703/2009 г.

Решение № 262 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12703/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД (ЧЕЗ), представлявано от пълномощника адвокат Кирил Александров Вълчев от САК, срещу решение № 7858 от 15.06.2009 г., постановено по административно дело № 486/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), Комисия (та) по Протокол № 204 от заседанието й на 22.12.2008 г., взето по точка 1 от дневния ред, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ) Комисията е задължила "ЧЕЗ Разпределение България" АД в срок до 31.01.2009 г. да започне поетапно въвеждане на ежемесечно отчитане на потребената електрическа енергия в изпълнение на Протоколно решение на ДКЕВР № 157/13.10.2008 г., т. 2, а в срок до 31.03.2009 г. да извършва на всички потребители ежемесечно отчитане на потребената от тях електрическа енергия. В касационната жалба са релевирани доводи и оплаквания за неправилност на решението на тричленния състав на ВАС поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебното заседание на 10.12.2009 г. процесуалният представител на касатора поддържа искането в касационната жалба за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по същество от петчленния състав на ВАС, с което да се отмени оспореното Протоколно решение № 204/22.12.2008 г. на ДКЕВР. Ответната страна - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез упълномощения юрисконсулт Деян Макьов, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия обсъди становищата на страните по делото и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, с оглед на което намира следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесет дневен срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред ВАС, пето отделение, по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗЕ, е оспореното от "ЧЕЗ Разпределение България" АД Протоколно решение № 204 от заседанието на 22.12.2008 г. на ДКЕВР, с което електроразпределителното предприятие е задължено в срок до 31.01.2009 г. да започне поетапно въвеждане на ежемесечно отчитане на потребената електрическа енергия, а в срок до 31.03.2009 г. да извършва на всички потребители ежемесечно отчитане на потребената от тях електрическа енергия. С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ЧЕЗ като е приел, че оспореното решение на ДКЕВР е законосъобразно и не се установяват отменителни основания по чл. 146, т. т. 1 - 5 от АПК. За да постанови този резултат тричленният състав е изяснил напълно спора от фактическа страна, въз основа на събраните доказателства и е направил обосновани правни изводи за наличие на компетентност и форма на административния акт, спазване на административнопроизводствените правила при издаването му, непротиворечие с приложимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Прието е в мотивите на съдебното решение, че ДКЕВР е упражнила правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, осъществявайки контрол за спазването на условията на издадената на ЧЕЗ лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г. и на правилата за снабдяване на потребителите с електрическа енергия, приети с одобрените Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия (ОУДПЕЕ) и Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи (ОУДИЕРМ). Изложени са съображения, че въведената практика на тримесечно отчитане на потребената електрическа енергия нарушава един от основните нормативни принципи по чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, който ДКВЕР прилага при изпълнение на регулаторните си правомощия. Проверката на Комисията установила, че за периода на експерименталното въвеждане от м. май 2009 г. на предоставената с чл. 28, ал. 2 от ОУДИЕРМ възможност за тримесечно отчитане на средствата за техническо измерване (СТИ) са създадени условия за нарушаване правата на потребителите, което налага цялостният механизъм на отчитане на електрическата енергия за период по-дълъг от един месец да бъде прецизиран и едва след това прилаган. Въведеният начин на плащане при тримесечното отчитане на използваното количество електрическа енергия: на две равни авансови вноски, определени по прогнозни цени за месеците, за които няма извършено отчитане и задължение, определено за третия месец след отчитането на СТИ, на практика задължава потребителите да плащат неясни и неразбираеми месечни сметки, които не се основават на действителното им потребление и не им дава възможност да контролират консумацията си на ел. енергия. Прилагането на тримесечно отчитане е свързано със заплащане по прогнозни стойности, което може да доведе в част от случаите до безлихвено кредитиране на енергийното дружество от страна на крайните потребители, които като цяло не са били информирани относно възможността да избират количествата енергия, за които да плащат авансови суми. Преустановяването на тримесечно отчитане и преминаването към месечно отчитане на потреблението има за цел да осигури нарушеният баланс между интересите на потребителите и на енергийното предприятие. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилно е прието от тричленния състав, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е постановила при условията на предоставената й оперативна самостоятелност Протоколно решение № 204/22.12.2008 г., с което е задължила "ЧЕЗ Разпределение България" АД в срок до 31.01.2009 г. да започне поетапно въвеждане на ежемесечно отчитане на потребената електрическа енергия, а в срок до 31.03.2009 г. да извършва на всички потребители ежемесечно отчитане на потребената от тях електрическа енергия. При вземане на решението си регулаторният орган е действал в рамките на правомощията си, установени от закона, в съответствие с принципа за законност по чл. 4, ал. 1 от АПК и е упражнил дискреционната си власт при спазване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6 от АПК. В съответствие с ал. 4 на цитираната разпоредба, при която от две или повече законосъобразни възможности Комисията е избрала тази възможност, която в случая е най-благоприятна за държавата и обществото, като са съобразени и поставените с чл. 13.2 изисквания на Директива 2006/32 /ЕО към държавите-членки да гарантират, че сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин, като със сметките се осигурява необходимата информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни разходи и при честота, позволяваща им да контролират консумацията си на енергия. Съответни на материалния закон са и изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение че обжалваният административен акт на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не противоречи на целите, формулирани в Закона за енергетиката. В случая липсват основания да се приеме, че решението противоречи на някои от основните принципи за постигане баланс на интересите на енергийните предприятия и гарантиране интересите на крайните потребители, както правилно е приел съдът по същество. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия приема, че не са налице твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение № 7858 от 15.06.2009 г., постановено по административно дело № 486/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като правилно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав