Решение № 47 от 31.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 721/2016 г.

Решение № 47 от 31.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 721/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. А. С. срещу решение № 213/10.06.2015 г. по в. т. д. № 1084/2015 г. на ОС - Стара Загора, с което след отмяна на решение № 70/02.02.2015 г. по гр. д. № 1976/2014 г. на РС - Казанлък е отхвърлен искът на касатора против [община] баня за приемане за установено между страните, че в полза на касатора съществува вземане за сумата от 20 000 лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД. Касаторът поддържа, че решението на ОС - Стара Загора е недопустимо, тъй като съдът е приел, че искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е недопустим, а с диспозитива е отхвърлил претенцията по същество. При условията на евентуалност прави оплакване за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Позоваването на сключените между страните договори за обществен превоз на пътници е с оглед обосноваване на качеството превозвач на касатора, доколкото с решението на ОбС - П. баня се създава право в полза на извършващия обществен превоз на пътници от определена категория да се изплащат компенсации за намаления в цените на билетите. Не е съобразено от въззивния съд, че въведените намаления не са доброволно въведени от превозвача, а същите са въз основа на процесното решение на ОбС - П. баня, с което и е определен размерът на компенсацията дължима от общината на изпълнителя. Иска се обезсилване на обжалваното решение, евент. неговата отмяна и постановяване на друго за уважаване на исковата претенция. Ответникът по касационната жалба [община] баня в писмения си отговор оспорва основателността на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, окръжният съд е приел, че между страните са налице договорни отношения по осъществяване от касатора на обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската и областната пътни схеми, във връзка с което органът на местно самоуправление на [община] баня е взел решение за изплащане на компенсации на превозвача за пътуване с намалена цена на билети за определени социални групи пътници. Въззивната инстанция е направила извод, че приетото от Общинския съвет решение за компенсиране на превозвача не може да се разглежда извън контекста на съществуващото договорно правоотношение и за незаплащането на определената сума касаторът разполага с друг иск за защита, а именно - за реално изпълнение на поетите от възложителя задължения, евент. за обезщетение за неизпълнение, а не и да претендира вземането въз основа на неоснователно обогатяване. ОС - Стара Загора е намерил, че при тези данни искът е неоснователен и го е отхвърлил. С определение № 825/27.10.2016 г. по т. д. № 721/2016 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост. Съгласно приетото в Постановление № 1/1979 г. на ПВС на осн. чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Щом законът е предоставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същевременно задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е т. 5 от ППВС № 6/21.02.1979 г., както и постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 51 от 07.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 623/2008 г. ТК, II т. о.; Решение № 164 от 14.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 764/2008 г. ТК, II т. о.; Решение № 176 от 03.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 118/2010 г., ТК, II т. о. В случая, изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си, сочат на претенция за извършен превоз на пътници на договорно основание, във връзка с което и въз основа на прието решение от възложителя за последния е възникнало задължение да заплаща на превозвача всеки месец компенсации. Навеждат се обстоятелства за осъществен превоз на определена категория пътници и извършени плащания на компенсации от страна на общината за известен период, като за процесния такова плащане не е направено. Поради което и се претендира дължимостта му. К. погрешно иска като претенция за установяване съществуване на задължение за заплащане обезщетение за неоснователно обогатяване, въззивният съд е разгледал и разрешил спора на непредявено правно основание. С оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца, което в случая не е направено. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и следва да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Поради изложеното настоящият състав намира, че като се е произнесъл по непредявен иск, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск - за дължимостта на претендираното вземане на договорно основание. С оглед изхода по спора въззивният съд ще следва да присъди и направените по делото разноски за всички инстанции. Предвид така изложените съображения, Върховният касационен съд