Решение № 6526 от 19.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Радани-88 ЕООД, представлявано от управителя Р. Ситова, чрез пълномощник адв. В. Петрова, против решение 950 от 22.12.2022 г., постановено по адм. дело 619/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против решение 36/3/3121176/3/01/04/02 от 18.05.2022 г. (изх. 01-2600/6602#15), издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с което е на дружеството му е определена окончателна финансова корекция в размер на 54 819,69 лева, по договор за безвъзмездна финансова помощ 36/3/3121176 от 21.10.2014 г. Дружеството е осъдено и да заплати на ДФЗ направените по делото разноски в общ размер на 600 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с материален закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ, в представена по делото молба, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Митев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави и възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Радани-88 ЕООД против решение 36/3/3121176/3/01/04/02 от 18.05.2022 г. (изх. 01-2600/6602#15) за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на дружеството е определена окончателна финансова корекция в размер на 54 819,69 лева. За да постанови решението, съдът след изясняване на фактическата обстановка и във връзка с приетата по делото съдебно икономическа експертиза от правна страна е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, както и че съдържа фактически и правни основания. Съдът е констатирал, че при издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция са спазени административнопроцесуалните правила, както и че не е налице нарушение на материалния закон. Съдът се е мотивирал, че от събраните при провеждане на административното производство доказателства, както и от събраните в хода на съдебното производство такива, приема за установено, че Радани 88 ЕООД, не е разкрило и поддържало предвидените в бизнес плана 3 работни места и не е изпълнило заложените финансови нива в приходната част съобразно представения от дружеството и одобрен от административния орган бизнес план. Според съда правилно е прието от административния орган, че в случая е налице нарушение на т. 4. 17 и т. 8. 1 от договор 36/3/3121176 от 21.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Неизпълнението на одобрените индикатори е основание за извършване на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, както правилно е процедирал административния орган. По отношение на размера на определената за възстановяване безвъзмездна финансова помощ (БФП) , съдът е приел, че съответства на т. 30 от приложение към раздел І Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Изрично е посочил, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Правилата, при установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира, а се приема най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ при вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ, което в случая е сторено. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд - Пазарджик е извел правилни правни изводи. Административният акт е издаден на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Прилагане на стратегиите за местно развитие и по мярка Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), както и в изпълнение на влязло в законна сила Решение 13132 от 22.12.2021 г., постановено по адм. дело 5391/2021 г. по описа на Върховния административен съд. От фактите по делото безспорно се установява, че между Държавен фонд Земеделие и Местна инициативна група Белово, Септември, Велинград, гр. Белово и Радани 88 ЕООД, като ползвател е сключен договор 36/3/3121176 от 21.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според т. 1.1 и т. 1.2 от договора, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени oт ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД 36/3/3121176 от 10.03.2014 г., като Фондът изплаща помощта по договора, при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него; Наредба 23 от 18.12.2009 г.; Наредба 29 от 11.08.2008 г.; Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г.; Регламент 1407/2013 от 18.12.2014 г., както и всички действащи в съответната област нормативни актове. Неоснователно е възражението на касатора, че ползвателят никога не е бил информиран в достатъчна степен от нормативен акт, от договора или по друг начин, както преди подаване на проектното предложение, така и при сключване на договора, за своите задължения във връзка с проекта. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес план - Приложение 3 към чл. 16 от Наредбата е финансово-икономическият статут на проекта, отразен в част ІV, съставен от приходна и разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената си и търговска програма за целия период на бизнес плана, средногодишната натовареност, производствения капацитет. Отделно от това се описват всички предвидени разходи. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите за финансиране, да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от съдържанието на чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително преминава през анализ на тези два фактора - основание за вземане на решение за одобряване на решението за подпомагане по смисъла на чл. 27, ал. 3, т. 1 от подзаконовия нормативен акт. Проверката за съответствие с критериите за оценка по приложение 6 от него също подлежат на преценка - чл. 27, ал. 3, т. 2. Касае се за преценка на две самостоятелни, значими, но независими едно от друго обстоятелства. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. и са съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи. Още повече, че съгласно § 1, т. 6 от Наредбата икономическа жизнеспособност е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Докато разходите са относими към реализирането на инвестицията, то реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на целите по чл. 2 от Наредбата. Те също са от особена важност, тъй като идеята на мярката е да се построи такъв обект, който да се използва, като възможност за заетост, насърчаване на предприемачеството и развитие на интегриран селски туризъм. Следва да се подчертае, че в представения към заявлението за подпомагане бизнес план ползвателят сам е определил съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. Във всички случай бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен, като съдържанието му е изготвено от ползвателя на помощта. Фактите по делото са установени правилно от съда и не е необходимо да се преповтарят. Правилно е прието от съда, че в случая е налице установеното от административния орган нарушение по т. 4.17 и т. 8.1 от Договора. Съгласно чл. 59, ал. 1 от Наредба 23 от 18.12.2009 г., в случай че МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях. От анализа на договора, бизнес плана и от доказателствата по делото, включително приетата и неоспорена от страните експертиза, се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на ползвателя на помощта. Налице е неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Средно аритметично за трите финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) изпълнението на бизнес плана като реализирани приходи от услуги е 12,31 % (установено и от вещото лице по делото). Установено е още (от заключението на вещото лице), че за всяка от проверяваните години е заявена заетост от по 3 работни места. Експертът установява, че за 2016 г. констатираната средноаритметична заетост представлява 13,08% от заявената, за 2017 г. констатираната средноаритметична заетост представлява 33,33% от заявената, а за 2018 г. констатираната средноаритметична заетост представлява 20,97% от заявената. Оттук следва и извод, че след като ползвателят на помощта не е постигнал предвидените от него финансови показатели нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта. Неоснователно е и твърдението, че в случая съдът не е обосновал наличието на всеки от елементите на фактическия състав на определението за нередност. Според легалната дефиниция на чл. 2, т. 36 на Регламент (ЕС) 1303/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз като действителна или възможна последица от извършено нарушение на стопански субект е същностен елемент от понятието нередност и по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент 1083/2006 г. на Съвета (отм.);. Допуснатите от ползвателя на помощта действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на относимите наредби и договора за отпускане на финансова помощ, което от своя страна води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент 1083/2016 г., поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2, т. 7 от Регламент 1083/2006 г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност има или би могло да има. В случая административният орган е приложил коректно процентния показател за нарушението, като е отчетен вида на нарушението, тежестта и степента на същото, като е приложена т. 30 от приложението към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г., като изводите на съда в тази връзка се споделят. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат, а ответника не е претендирал присъждане на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,