Решение № 3910 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2231/2012 г.

Решение № 3910 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2231/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по обща касационна жалба на "Адванс Терафонд" АДСИЦ представлявано от Радослав Манолов - изпълнителен директор чрез адв. Н. Пенев, и на Хюсеин Юсеинов - земеделски производител от гр. Търговище ведно с допълнение към нея, против решение № 148/28.11.2011 г. постановено по адм. д. № 185 по описа за 2011 г. на Административен съд - Търговище. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Адванс Терафонд" АДСИЦ и на Хюсеин Юсеинов от гр. Търговище срещу отказа на началника на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) - Търговище, обективиран в писмо изх. № АО-01-3540 от 17.09.2011 г., за извършване на вписване на договор за аренда от 17.06.2011 г. между жалбоподателите, нотариално заверен от н-с Светлозар Стоилов рег. № 024 на НК - София с район на действие - района на РС - Шумен, който е с рег. № 19, том IV, вх. № 2324, вписан в Служба по вписванията - Търговище в Регистъра на договорите за аренда на земеделски земи. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и нарушение на материалния закон - представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. Направени са твърдения, с които се обосновава незаконосъобразност на направеният отказ за вписване. По изложените съображения се претендира отмяна на решението връщане преписката на административния орган за произнасяне. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е било образувано по жалба, подадена от "Адванс Терафонд" АДСИЦ и от Хюсеин Юсеинов от гр. Търговище срещу отказа на началника на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) - Търговище, обективиран в писмо изх. № АО-01-3540 от 17.09.2011 г., за извършване на вписване на договор за аренда от 17.06.2011 г. между жалбоподателите, нотариално заверен от н-с Светлозар Стоилов рег. № 024 на НК - София с район на действие - районът на РС - Шумен, който е с рег. № 19, том IV, вх. № 2324, вписан в Служба по вписванията - Търговище в Регистъра на договорите за аренда на земеделски земи. Съдът е приел за установено, че "Адванс Терафонд" АДСИЦ е подал до ОСЗ заявление за вписване в регистъра по чл. 10 от Наредба № 6 от 18.02.2000 г. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии едностранното прекратяване от дружеството на основание чл. 27, ал. 1, т. 4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) на договор за аренда между дружеството като арендодател и Шабан Расимов Шабанов от с. Драгановец, общ. Търговище като арендатор. В приложение към заявлението са представени уведомление за разваляне на договори за аренда до Шабан Расимов Шабанов, получено от последния на 14.05.2011 г. видно от представената обратна разписка и договор за аренда от 17.06.2011 г. между "Адванс Терафонд" АДСИЦ и Хюсеин Юсеинов като арендатор на същите поземлени имоти, нотариално заверен от н-с Светлозар Стоилов рег. № 024 на НК - София с район на действие - района на РС - Шумен, който е с рег. № 19, том IV, вх. № 2324, вписан в Служба по вписванията - Търговище в Регистъра на договорите за аренда на земеделски земи. Административния орган е постановил отказа за вписване, като се е мотивирал, че същия е възможен след надлежно вписване на анекс за прекратяване на договора с Шабанов по реда на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 6 от 18.02.2000 г. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии (Наредбата). Така установените факти съдът е съпоставил с относимите норми към материалното право - Закон за аренда в земеделието (ЗАЗ) и Наредбата, в резултат на което е обосновал извод за неоснователност на жалбата, респ. за законосъобразност на постановения отказ. Решението е правилно. При анализа на сочената нормативна уредба се налага извода, че вписването в регистъра на договорите за аренда на земеделските земи може да се квалифицира като извършване на административна услуга, която според чл. 21, ал. 3 АПК е приравнена на индивидуален административен акт. Отказът от извършването на административната услуга подлежи на контрол за законосъобразност. Административният орган в случая действа при условията на обвързана компетентност, т. е. той съобразно чл. 27, ал. 2 ЗАЗ и чл. 9 вр. чл. 7, т. 5 от Наредбата дължи вписване на новия договор едва след като предишния е прекратен по предписания от чл. 10, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата ред, а именно, след като арендаторът представи в поземлената комисия двустранно подписан анекс за прекратяване, който се вписва и нотариалните книги. Целта на договора е да обезпечи трайното и безпрепятствено ползване на арендувания обект, съобразно неговото предназначение, определено в договора. В тази връзка в чл. 4 от ЗАЗ е определен минимален срок за сключването му, а именно - 4 стопански години. Съгласно формулировката на чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието - договорът се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. Вписването на договора за аренда в регистъра на съответната общинска служба по земеделие има благоприятни гражданско правни последици за арендатора. На вписване в регистъра подлежи не само първоначалния договор за аренда, но и този, с който срокът на арендата се продължава, включително и прекратяването им - чл. 3 ЗАЗ и издадената във връзка с него Наредба. В тази връзка и с оглед приложимото право, при липса на анекса за прекратяване на договора, за административния орган не съществува друга правна възможност, освен да постанови отказ за вписване, което законосъобразно е сторено по заявлението на касатора. Неоснователно е възражението, че не е необходим анекс за прекратяване, а от друга страна е достатъчно връченото писмено предизвестие за прекратяване. Анекса като форма за прекратяване на договора е предвиден в Наредбата и двустранното му подписване е бил единствения начин за прекратяване на договора, а от друга страна, само с писмено предизвестие процесния договор с Шабанов е било невъзможно да бъде прекратен с оглед забраната в чл. 29, ал. 1 от ЗАЗ, а именно че не са изминали четири години от сключването му. Поради това след като искането за вписване в регистъра на договорите за аренда не е отговаряло на всички формални изисквания и не отговаря на изискванията, въведени в чл. 27 и сл. от ЗАЗ, то е не е следвало да бъде вписано. Отказът за вписване е законосъобразен, поради което съдът правилно е отхвърлил жалбата, поради което е постановил обосновано и законосъобразно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,