Решение № 5342 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2445/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Кулева, чрез проц. й представител адв. Р. Дучева, против решение 7479/01 декември 2023 г., постановено по адм. д. 4943/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Кулева против заповед 8121к-1521/10 март 2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на оспорващата. Съдът, с решение 5570/03 октомври 2022. по адм. дело 3157/2022 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлил жалбата, като това решение е отменено с решение 5349/19 май 2023 г. на ВАС, пето отделение и делото върнато на Административен съд София град за ново разглеждане от друг състав, който е постановил решение, предмет на настоящото производство. С решение 7479/01 декември 2023 г., по адм. д. 4943/2023 г., Административен съд София град е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С решение 5349/19 май 2023 г. по адм.д. 10734/2022 г. на ВАС, са дадени задължителни указания на състава на АССГ при новото разглеждане на делото да бъде установено дали е спазен редът за изготвяне на организационните структури и щатове по чл. 145, ал. 2 ЗМВР и в съответствие с това да извърши преценка налице ли е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При постановяване на оспореното решение съдът не е изпълнил в цялост дадените указания от тричленния състав. Оспорената заповед е издадена в противоречие с предвидената процедура в чл. 145, ал. 2 ЗМВР. Редът за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 37 ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 33, т. 7 ЗМВР, е обективиран в съответните заповеди на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 145, ал. 2 ЗМВР. Със заповед 8121з-182/22 февруари 2018 г. на Министъра на вътрешните работи са предвидени следните изменения в т. 9 от заповед 812з-214/24 февруари 2015 г., а именно: дирекция Човешки ресурси да изготви нови щатове и заповеди за промени на щатове въз основа на мотивирани предложения от ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР и на звената, създадени по реда на чл. 33, т. 7 ЗМВР. Видно от доказателствата по делото е, че директорът на дирекция Управление на собствеността и социални дейности към Министерство на вътрешните работи е изготвил докладна записка с рег. 5785р-6825/04 март 2022 г. за промяна на организационната структура, функционалните задължения и щата на дирекция Управление на собствеността и социални дейности, адресирана до министъра, чрез и. д. директор на дирекция Човешки ресурси и същият е получил положителна резолюция Да от министъра. Така извършената процедура не е проведена по нормативно установения ред, защото предложението за утвърждаване на новата структура и щатове следва да изхожда от дирекция Човешки ресурси, а не от съответните ръководители на структури по чл. 37 ЗМВР, както е в настоящия случай. Направените структурни промени в дирекция " Управление на собствеността и социални дейности" не са били извършени по предвидения нормативен ред и в случая е бил нарушен принципът за законност от административния орган по смисъла на чл. 4 АПК. Министърът на вътрешните работи е утвърдил новата структура и щат на дирекцията не по предвидения за това ред, в нарушение на разпоредите на ЗМВР и посочените по горе заповеди, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед на самостоятелно основание. Настоящият касационен състав счита, че съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При повторното разглеждане на делото Административен съд София град не е извършил правилна преценка с оглед задължителните указания, съдържащи се в решение 5349/19 май 2023 г. по адм.д. 10734/2022 г. на ВАС, а именно да установи дали е спазен редът за изготвяне на организационните структури и щатове по чл. 145, ал. 2 ЗМВР и в съответствие с това да извърши преценка налице ли е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед - отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 4289 лв., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав