Решение № 5596 от 30.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Салекс Консулт Импекс ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [номер], подадена чрез адв. К. Танева, срещу решение 2876/28.04.2022 г., постановено по адм. д. 9688/2021 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда по отношение на доставките от БГ Телеком ЕООД, Рейл Консулт ЕООД и Паралекс ЕООД и основанията за отказ на право на приспадане на данъчен кредит в случая. Развива съображения за необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт (РА), както и за неправилна преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с механизма на изпълнение на дейността. Твърди че създаденият документооборот отразява действителното положение, а материалната и кадрова обезпеченост при преките доставчици и свързаността между физическите лица по веригата са без значение за преценката по същество. Отправя искане постановяване на съдебно решение, с което да бъде отменен изцяло процесният ревизионен акт. Ответникът - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба в предоставения 14-дневен срок. В съдебно заседание се представлява от юрк. Венева, която оспорва жалбата като неоснователна и счита, че първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3 425,60 лв., съгласно представен списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с мотиви по същество. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София - град е бил РА Р-22221720003250-091-001/05.03.2021 г., поправен с РАПРА П-22221721040687-003-001/11.03.2021 г., издадени от А. Манова - орган, възложил ревизията и А. Георгиева - ръководител на ревизията, потвърден с решение 1307/23.08.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на Салекс Консулт Импекс ЕООД за данъчни периоди м. 12.2018 г., м. 01, м. 06, м. 08, м. 09, м. 11 и м. 12.2019 г. и от м. 01 до м. 06.2020 г. по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са определени задължения в общ размер на 34 694,91 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 462,80 лв. по фактури, издадени от БГ Телеком ЕООД, Рейл Консулт ЕООД, и Паралекс ЕООД и доначислен ДДС в размер на 1 758,33 лв. във връзка с установена липса на закупена стока, при покупката на която данъчно задълженото лице е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. От фактическа страна в съдебното решение е посочено, че ревизионното производство на дружеството-жалбоподател е било възложено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221720003250-020-001/04.06.2020 г., издадена от надлежно оправомощен орган по приходите на съответната длъжност. Последната е изменена впоследствие по отношение на предметния обхват и крайния срок за приключване на ревизията със заповеди за изменение на ЗВР Р-22221720003250-020-002/22.07.2020 г., Р-22221720003250-020-003/18.09.2020г. и Р-22221720003250-020-004/21.10.2020 г. Констатациите и предложенията на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22221720003250-092-001/16.12.2020 г., издаден от определените със заповедите за възлагане служители. Въз основа на него и след отхвърляне на възражението, подадено от резивираното дружество по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, е издаден процесният РА. Извършените процесуални действия и установените обстоятелства от органите по приходите са описани подробно в констативната част на обжалваното съдебно решение. Ревизията на Салекс Консулт Импекс ЕООД е възложена във връзка със Становище А-03000320001636-СР5-001/26.05.2020 г. на главен инспектор по приходите в отдел Разследване на особени случаи и Доклад за идентифицирана данъчна измама А-03000320000831-Рд5-001/07.05.2020 г. по описа на ТД на НАП Варна. Според представените писмени обяснения от представителя на ревизираното дружество, основната стопанска дейност е свързана с участие и изпълнение на обществени поръчки по ЗОП като възложители през процесните периоди са били община Русе, Мини Марица Изток ЕАД, община Ивайловград. През ревизирания период дружеството е получател по облагаеми с ДДС доставки от различни дружества, между които БГ Телеком ЕООД, Рейл Консулт ЕООД, и Паралекс ЕООД. Изводите на ревизиращия екип за отказа на правото на приспадане на данъчен креди по отношение по процесните фактури касаят невъзможността да бъдат установени данни за участието на доставчиците в процеса по изпълнение. Същите се базират на извършените насрещни проверки на съответните дружества, от които се установява съществено завишаване на продажната цена при липса на материален и технически ресурс за изпълнение, определени задължения в особено големи размери на предходните доставчици и свързаност между тях и ревизираното лице посредством роднински връзки по права линия. От правна страна решаващият съд е приел, че РА е валиден акт като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК. В хода на ревизията не са констатирани съществени процедурни нарушения, водещи до отмяна на акта. За да отхвърли жалбата съдът е мотивирал извод, че констатациите на органите по приходите са основателни и не противоречат на фактическата обстановка по делото. Изложените аргументи се отнасят до анализа на представената търговска документация и проследяването на резултатите и механизма от изпълнение на сделките. Липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците, данни за всички извършени разплащания и установените задължения с РА на съответните дружества не доказват, че БГ Телеком ЕООД, Рейл Консулт ЕООД, и Паралекс ЕООД могат да бъдат определени като доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗДДС. По отношение на придобиването на тренажор за рехабилитация от Адапт БГ ЕООД са изложени и мотиви за основателно начисляване на лихви в размер на 51,97 лв. за периода на допуснатата счетоводна грешка във връзка с повторното отразяване на фактурата в отчетните регистри на Салекс Консулт Импекс ЕООД. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на жалбата. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на събрания доказателствен материал по делото. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани допълнителни доказателствени средства в подкрепа на направените възражения срещу законосъобразността на РА и опровергаващи изводите на органите по приходите във връзка с процесните фактури, издадени от БГ Телеком ЕООД, Рейл Консулт ЕООД и Паралекс ЕООД. Решаващият съд е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. В касационната жалба са развити доводи за непълна оценка на представените документи при издаването на РА и за необоснованост на изводите на ревизиращия екип за наличие на свързаност между предходните доставчици и Р. Чалъкова като управител на Салекс Консулт Импекс ЕООД. По същество оплакванията не са насочени срещу преценката на съда и поради тази причина не представляват недостатъци съдебния акт - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Освен това са неправилни аргументите, че свързани лица по смисъла на §1, т. 3 ДР ДОПК могат да бъдат единствено физическите лица, но не и юридическите. Не отговаря на обективната истина твърдението, че само С. Пасков е бил управител на дружеството през проверяваните периоди. Съгласно данните от Търговския регистър при АП, управител и едноличен собственик на капитала на дружеството след 04.06.2019 г. е именно Р. Чалъкова, а с РА са установени задължения до м. 06.2020 г. включително. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното изпълнение по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Проверката на всички известни факти във връзка с реалността на доставката е необходимо, за да бъде изключена възможността за неправомерно начисляване на данъка - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В тежест на ревизираното лице, което иска да упражни право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Административният съд е възприел правилен подход за изясняване на предмета и релевантните обстоятелства във връзка с механизма на осъществяване на доставките по отделно за всяко от дружествата БГ Телеком ЕООД, Рейл Консулт ЕООД, и Паралекс ЕООД. При ревизията е констатирано и не се оспорва последващата реализация по сключени договори за обществени поръчки по ЗОП между дружеството-жалбоподател и възложителите община Русе, Мини Марица Изток ЕАД, община Ивайловград. Спорът по делото е съсредоточен върху приложението на материалния закон и до това дали преките доставчици в случая могат да бъдат квалифицирани като реални изпълнители на доставки на стоки или услуги по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗДДС. В това отношение след анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че с оспорения РА правото на приспадане на данъчен кредит законосъобразно е отказано от органите по приходите. Отразяването на фактурите в отчетните регистри по ЗДДС на доставчиците за съответните периоди и съставянето на първични счетоводни документи не са достатъчни за установяване на пряко или косвено участие в изпълнението на стопанските операции от БГ Телеком ЕООД, Рейл Консулт ЕООД, и Паралекс ЕООД. Предвид значително завишената стойност на стоките и услугите при последващата реализация е правно обосновано да бъдат търсени действителните икономически фактори и причини за това. При изграждане на изводите си по спорния въпрос - дали дружествата, издатели на процесните фактури, имащи за предмет направа на обществени информационно-указателни надписи и табели, доставка на определени количества водно-карбамиден разтвор AdBlue и неколкократната препродажба на нерегистрирано МПС товарен автомобил Форд Транзит , са осъществили и каква част от техния предмет, първоинстанционният съд е съобразил обстоятелствата в тази насока. Представените писмени документи от страна на дружеството-жалбоподател в хода на съдебното производство относно неговите доставчици, както и откритите несъответствия и разминавания в съдържанието на търговската документация подкрепят изцяло крайния извод на решаващия съд по същество. Описанието на фактическата обстановка в касационната жалба също потвърждава, че са налице множество превъзлагания на предмета на доставките, а договорите с реалните изпълнители са сключени от предходните доставчици Аутотранс 83 ЕООД (по договора за покупко-продажба със Станев Автомобили ЕООД), Мото Боряна 94 ЕООД (по договорите с Импресия 99 ООД, Металпласт Инженеринг ЕООД и Спорт Стейдж ЕООД,), Образование БГ ЕООД (по договора с Рос Инвест 1 ЕООД). Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. Останалите мотиви за отхвърляне на жалбата на Салекс Консулт Импекс ЕООД се споделят от настоящия касационен състав и предвид разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, същите не следва да бъдат повтаряни на този етап от процеса. С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 3 425,60 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,