Решение № 15552 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15832/2009 г.

Решение № 15552 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15832/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на Стефка Савчева Стефанова, от гр. София, против решение № 51/14.09.2009 г. на Комисията за защита на личните данни. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗЗЛД и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и постановяване на решение, с което съдът да установи нарушение на ЗЗЛД и да наложи съответното наказание. Ответникът - Комисията за защита на личните данни не е изразила становище по жалбата. Заинтересованата страна 40 СОУ "Луи Пастьор", гр. София, чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на жалбата и в условие на евентуалност за нейната неоснователност. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Доводите на заинтересуваната страна, че жалбата е просрочена, са неоснователни. Видно от приложените към административната преписка писмени доказателства е, че жалбоподателката е уведомена за оспореното решение на 11.11.2009 г. Жалбата е подадена на 12.11.2009 г., поради което е спазен срока за обжалване. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба на Стефка Стефанова с твърдения, че правата й по ЗЗЛД са нарушени като неправомерно бившия й работодател, в качеството му на администратор на лични данни е предоставил по заведено гражданско дело опис с номерата на банковите сметки, трите имена и ЕГН на всички служители на училището, в т. ч. и нейните, както и че директорът на училището в нарушение на закона инсталирал база данни в личния си компютър за персонала, учителите, учениците и техните родители, съдържащи лични данни на лицата, като впоследствие компютъра с инсталираните данни бил изнесен от училището. КЗЛД е разгледала жалбата на заседание, проведено на 1.07.2009 г., на което е взето решение да се съберат данни за гражданското дело, по което са депозирани личните данни. На 4.08.2009 г. КЗЛД е провела второ заседание, на което е взела решение за прекратяване на производството по отношение на директора на училището, в качеството му на физическо лице и по отношение на колегите на жалбоподателя от 40 СОУ "Луи Пастьор", за които са изложени лични данни в представения опис с номерата на банковите сметки, трите имена и ЕГН. Комисията е приела жалбата за допустима в частта й относно предоставяне на личните данни на Стефанова от 40 СОУ "Луи Пастьор" на Софийския районен съд и е насрочила открито заседание за разглеждането й по същество. На проведеното на 14.09.2009 г. открито заседание, комисията е разгледала жалбата на Стефанова и е взела оспореното решение, с което е оставила жалбата без уважение. Като фактически основания за постановяване на решението КЗЛД е посочила, че Стефанова е предявила искове по чл. 344 от Кодекса на труда с ответник 40 СОУ "Луи Пастьор". В отговора на исковата молба училището е представило банковия опис, съдържащ номерата на банковите сметки, трите имена и ЕГН на 56 лица, в т. ч. и на жалбоподателката. Направен е извод, че не е налице неправомерно разпространяване на лични данни, тъй като същите са представени в рамките на конкретно дело и са свързани с реализиране правото на защита на ответника, а лицата имащи достъп до тях са страните в конкретното производство. Комисията е счела, че в случая е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и е направила заключение за неоснователност на жалбата. Оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗЗЛД. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Стефка Стефанова е предявила обективно съединени искове с правно основание чл. 344 от Кодекса на труда. Към отговора на исковата молба ответникът е представил като доказателство справка - извлечение от "Общинска банка" АД -ЦУ, съдържаща BIC, IBAN, ЕГН и суми получени от 56 лица за месец юли 2008 г., сред които фигурира и Стефанова. Към отговора на исковата молба е представен и фиш за работна заплата за същата сума, изплатена на ищцата. Установено е, че за изчисляване на обезщетението за незаконно уволнение по образуваното гражданско дело е назначена съдебно-счетоводна експертиза за установяване на размера на последното брутно трудово възнаграждение, получено от Стефанова за последния пълен отработен месец. Установено е също, че трудовото правоотношение на Стефанова е прекратено, считано от 21.07.2008 г. При тези данни изводите на КЗЛД, че представената справка-извлечение на "Общинска банка" АД -ЦУ, е била необходима за реализиране на защита на ответника по висящо гражданско дело, поради което е приложим чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД не намира опора в събраните по преписката доказателства и в закона. Административният орган не е обсъдил доколко за нуждите на гражданското дело е било необходимо представянето на описаната справка, съдържаща номера на банковата сметка на Стефанова. При положение, че ищцата не е оспорвала и не е предявила иск за неизплатено трудово възнаграждение за месец юли 2008 г., то какви обстоятелства е следвало да установи ответника с посочената справка. Още повече, че полученото от Стефанова възнаграждение за месец юли 2008 г. е установено с приложения фиш за работна заплата. Представената справка-извлечение е била неотносима и към определяне на размера на обезщетението за незаконно уволнение, което се определя съобразно правилото на чл. 288 от КТ, а в случая и във връзка с чл. 6 от Наредба № 14 от 19.07.2005 г. за реда и начина на определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала, зает в средното образование. Ето защо направените изводи, че представената от 40 СОУ "Луи Пастьор" справка-извлечение е била необходима за реализиране на процесуалното правото на защита, поради което е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, са в противоречие с изложените фактически основания за издаване на оспореното решение и със закона. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспореното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалноправните норми на ЗЗЛД, поради което следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,