Решение № 10325 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3263/2019 г.

Решение № 10325 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3263/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" /ОД на ДФЗ/ гр. Благоевград, подадена чрез юрск. Д. Христова, против решение № 270/12.02.2019 г., постановено по адм. дело № 942/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се отхвърли жалбата срещу издадения акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата – В. Тодорова от [населено място], представлявана от процесуалния представител адв. П. Йовчев, в писмен отговор на касационната жалба и становище, намира жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АС Благоевград е образувано по жалба на В. Тодорова против АУПДВ № 01/06/3/0.0.1949/2/01/04/01 от 26.10.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ Благоевград, с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 01/06/3/0.0.1949 от 01.08.2017 г. и е прекратен същият договор, както и е определено задължение в размер на 19 558 лв., представляващо публично държавно вземане като подлежащо на възстановяване първо плащане по същия договор, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2018 г. Плащането по договора е предоставено като безвъзмездна финансова помощ по мярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г., съфинансирана от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. АУПДВ е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 ДОПК и чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП и Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3, издадена от Министъра на земеделието и храните /обн. ДВ бр. 46/2016 г. /, /т. нар. Наредбата/ - чл. 37, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 44, т. 6, вр. с чл. 33, ал. 1 и ал. 4 вр. с чл. 34, ал. 2. Фактическите основания са поради подадена заявка за второ плащане извън договорения и нормативно определен срок за това, при липса на обстоятелства, позволяващи нарушаване на срока. Съдът е отменил АУПДВ и е върнал преписката за ново разглеждане и произнасяне по заявката за второ плащане, подадена на 08.06.2018 г. Съдът законосъобразно е приел, че АУПДВ е издаден в надлежна писмена форма, при наличие на нормативно изискуемото съдържание и от компетентен орган – изпълнителният директор на ДФЗ, който по силата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ и на основание чл. 20, ал. 4 ЗПЗП може да делегира правомощията си на директорите на ОД на ДФЗ, предвид и заповед № 05-РД/286/01.02.2017 г. За да отмени АУПДВ съдът е приел, че с влизането в сила на ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 101/22.12.2015 г., обществените отношения във връзка с предоставяната от европейските структурни и инвестиционни фондове безвъзмездна финансова помощ, вкл. средства от ЕЗФРСР, се регулират от този закон, поради което и независимо от публичния характер на вземането по изплатеното първо плащане по процесния договор, редът за установяването му по основание и размер е този по ЗУСЕСИФ. Счита, че ЗУСЕСИФ предвижда специален ред по смисъла на чл. 166, ал. 1 ДОПК, поради което редът за издаване на АУПДВ по ДОПК е приложим до влизане в сила на ЗУСЕСИФ или в хипотезите на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, но след окончателното плащане по проект. Позовава се по аргумент на противното и на чл. 9б, ал. 2 ЗПЗП /нова ДВ бр. 2/2018 г. /, според която разпоредба за програмата за развитие на селските райони за периода 2014. -2020 г. производствата пред управляващия орган или ДФЗ – РА се провеждат по реда и при условията на ЗУСЕСИФ за мерките и подмерките извън тези по чл. 9б, т. 1 ЗПЗП, сред които безспорно не са тези, по които е сключен процесният договор и съответно е извършено плащане. Съдът е приел, че издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, вместо на решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, поради което е отменил акта и е върнал преписката за издаване на акт по ЗУСЕСИФ, приемайки по съществото на спора, че са налице фактическите и правни основания за издаване на решение за връщане на първото плащане и за отказ от второ плащане и за прекратяване на договора за подпомагане поради неспазване на срока за заявяване на второ плащане. Решението е частично неправилно. На първо място се поставя въпросът относно акта и процедурата, при която органът изисква връщане на получени плащания от ползвател по сключен с него договор за подпомагане с безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014. -2020 г., в случая по прилагане на подмярка 6. 3 от мярка 6 съгласно уредбата по Наредба № 10/10.06.2016 г. на Министъра на земеделието и храните. Следва да се отбележи, че в случая заявлението за подпомагане е подадено на 04.08.2016 г., договорът е сключен на 01.08.2017 г. и по него е получено първо плащане в размер на 19 558 лв. Установено е безспорно, че заявка за второ плащане по реда на чл. 33, ал. 1 от Наредбата е подадена от В. Тодорова извън срока на 08.06.2018 г. и чрез нередовни документи като крайният срок за изпълнение на одобрения проект и за подаване на заявката за второ плащане е 01.06.2018 г. – срок уговорен в договора. Срокът е преклузивен по смисъла на чл. 33, ал. 4 от Наредбата. Неизпълнението на това задължение има последицата по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата – дължи се връщане на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законна лихва и не възниква право за получаване на второ плащане. Правилно е прието от съда за неоснователно направеното от бенефициера позоваване на обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал. 4 вр. с пар. 1 т. 16 ДР от Наредбата, представляващи "непреодолима сила и извънредни обстоятелства" във връзка с ползван отпуск за временна нетрудоспособност от В. Тодорова за периода от 28.05.2018 г. до 07.06.2018 г. по издаден болничен лист за общо заболяване. Съгласно легалното определение по смисъла на чл. 2, пар. 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. временна нетрудоспособност за общо заболяване не попада в нито една от предвидените хипотези. Ето защо в процесния случай правилно е прието от съда, че поради неспазване на преклузивен срок за заявяване на второ плащане са налице фактическите и правни основания, така както са изложени в оспорения АУПДВ, за връщане на получено първо плащане и за отказ от предоставяне на второ плащане по договор № 01/06/3/0.0.1949 от 01.08.2017 г. Съдът обаче неправилно е тълкувал и приложил закона като е приел, че след влизане в сила на ЗУСЕСИФ единствено и само по реда на чл. 73 и сл. от ЗУСЕСИФ и при основанията по чл. 70 ЗУСЕСИФ, с решение за финансова корекция, е допустимо установяване по основание и размер на публичното вземане, представляващо връщане на изплатено първо плащане по договор, подлежащо на връщане, приемайки също аналогично, че редът по чл. 166 и сл. ДОПК – чрез издаване на АУПДВ - е неприложим поради наличие на друг специален ред. В случая не следва да се обсъжда хипотезата по чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, тъй като не е налице предпоставката – окончателно плащане по проект. Преди всичко неправилно е позоваването на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, в сила от 2018 г., предвиждащ че производствата пред ДФЗ-РА се провеждат по реда и условията на ЗУСЕСИФ за мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014. -2020 г., извън тези по чл. 9б, т. 1 /измежду които безспорно не попада процесната/. Това е така, защото не е съобразено, че в пар. 12, ал. 1 ПЗР ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г./ изрично е установено започналите производства по издадените наредби до датата на влизането в сила на този закон по прилагане на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014. -2020 г. да се извършват по досегашния ред и до изтичане на периода на мониторинг. От значение за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството, а дали наредбата, по която се провежда е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП. В случая Наредба № 10/10.06.2016 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г./, производството по тази наредба относно договора на В. Тодорова е започнало по нея и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг /изтичането на срока, в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/, т. е. за това производство редът по чл. 9б ЗПЗП, както и новата разпоредба на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, установяваща компетентността на органа и вида на издавания акт, са неприложими. На следващо място първоинстанционният съд не е съобразил въведената с пар. 4 ДР ЗУСЕСИФ /Дв бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г./ възможност и специален ред – предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането и сертифицирането на разходите по Програмата за развитие на селските райони да се извършват по реда на ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в съответните Регламенти и в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Или, обратно на приетото от съда, ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред по смисъла на лимитивно посочените в текста Регламенти /вкл. Регламент /ЕС/№ 1306/2013 г. на ЕП и Съвета/, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. Нарушението във връзка, с което фонда търси възстановяване на платеното първо плащане по договора е неподаване в срок на заявка за второ плащане, поради което първото плащане се явява недължимо платено по смисъла на приложимата разпоредба на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 10, уреждаща правните последици по силата на препращане от чл. 63, ал. 1 от Регламент № 1306/2013 г., а не от ЗУСЕСИФ. В случая следва да се направи разграничение и с основанията за възникване на публичното държавно вземане. Финансова корекция по чл. 70 ЗУСЕСИФ се налага при наличие на основанията по т. 1-10 от разпоредбата, между които, обратно на приетото от първоинстанционния съд, не се включва неизпълнение на задължение по Наредбата и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ /чл. 44, т. 6 вр. с чл. 37, ал. 1 от Наредба № 10 или т. нар неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63 от Регламент № 1306/2013 г. Това неизпълнение по никакъв начин не съставлява нередност по смисъла та т. 9 от чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, както е приел АС Благоевград. Или изводът е, че в процесния случай не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания– по реда на ДОПК – чл. 166 и сл., както е процедирано от издателя на акта. В същия смисъл е и уредбата по Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП /обв. ДВ бр. 48/2018 г./, издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 9а, т. 3 ЗПЗП, в която се прави разграничение между вида и тежестта на нарушенията и съответно на възникналите вземания, предвиждайки в чл. 30, ал. 2 и ал. 3 два алтернативни способа за установяване дължимост на подлежащи на възстановяване суми според основанията за възникването им – чрез издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ или чрез издаване на акт по чл. 166, ал. 2 ДОПК. Предвид изложеното дотук касационният съд намира, че решението на АС Благоевград, с което е установена незаконосъобразност на оспорения пред съда акт поради допуснато от органа – издател на акта- съществено процесуално нарушение поради издаване на АУПДВ по реда на ДОПК, вместо провеждане на процедура по чл. 73 и сл. ЗУСЕСИФ, е неправилно. В частта на решението на АС Благоевград, в която е отменен АУПДВ по т. II от него - относно установяването и определяне на задължение за внасяне на сума в размер на 19 558 лв. и лихви, решението на съда следва да се отмени като вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на В. Тодорова. По съществото на спора и дължимостта на вземането са развити мотиви от първоинстанционния съд, които се споделят от касационния съд предвид изложеното по-горе в настоящия акт. В частта на решението на АС Благоевград, в която е отменен АУПДВ по т. I от него - относно отказ за одобрена финансова помощ по договор и за прекратяване на договор, решението следва да се остави в сила, но по мотиви, различни от изложените от първоинстанционния съд. С АУПДВ като индивидуален административен акт се установяват публични вземания като съответно предмет на акта е определянето на такива вземания по основание и размер, т. е. прекратяването на договор за финансова помощ и отказът занапред на плащане на одобрена финансова плащане, която обаче не е изплатена и не подлежи на връщане, не съставляват установяване на публично вземане. В тази си част обжалваният акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Решението на АС Благоевград, в частта по раздел първи на АУПДВ е със същия краен резултат, поради което следва да се остави в сила. Административната преписка в същата част подлежи на връщане за приключване на започналата процедура по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 10 и за издаване на решение със същия смисъл, но не във формата на АУПДВ, в който смисъл дадените задължителни указания от първоинстанционния съд не се споделят и не подлежат на изпълнение от органа. С оглед изхода на спора решението следва да се отмени в частта за постановените разноски. Такива не следва да се присъждат и за двете съдебни фази на производството на страните по компенсация, предвид изхода на спора, според който първоинстанционната жалба се явява частично основателна и съответно касационната жалба на другата страна се явява частично основателна. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,