Решение № 13860 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2015 г.

Решение № 13860 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2015 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и чл. 229 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Михаил Колев Желев от гр. Бургас, заведена с вх. № 4237/18.02.2015 г. по регистъра на Административен съд София - град, против решение № 408/26.01.2015 г., постановено по адм. дело № 9354/2013 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлено искането на Михаил Колев Желев за обявяване нищожността на решение № 1018/20.01.2011 г. по адм. дело № 12269/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. В касационната жалба се излагат съображения, според които с обжалваното първоинстанционно решение неправилно е отхвърлено искането за обявяването на нищожността на решението на петчленния състав на Върховния административен съд, тъй като това решение било постановено в противоречие със закона /не е посочен конкретен законов или подзаконов нормативен акт или разпоредба от такъв/, както и със задължителната съдебна практика /не е посочено коя е съдебната практика, за която се твърди, че е задължителна и че е нарушена/. Изложените от касатора доводи и съображения, по своето съдържание се определят като твърдения за нарушение на материалния закон, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде прогласена нищожността на решение № 1018/20.01.2011 г. по адм. дело № 12269/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Против съдебното решение в същата част е подадена касационна жалба, заведена с вх. № 4481/20.02.2015 г. по регистъра на Административен съд София - град, от адвокат Борис Витанов, като пълномощник на Михаил Колев Желев. Твърди се, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като са изложени съображения, че според правната теория, нищожно е решението и когато по съдържание противоречи на основите на правния ред, така че е правно непоносимо. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и произнасяне по същество, при което да бъде прогласена нищожността на решение № 1018/20.01.2011 г. по адм. дело № 12269/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Доколкото двете касационни жалби са подадени против една и съща част от съдебното решение и от една и съща страна, следва да се разгледат като една касационна жалба. Подадена е частна жалба от Михаил Колев Желев, чрез пълномощника адв. Борис Витанов, заведена с вх. № 4047/16.02.2015 г. по регистъра на Административен съд София - град, против решение № 408/26.01.2015 г., постановено по адм. дело № 9354/2013 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е прекратено производството по делото в частта относно искането за обявяване нищожността на решение № 10238/27.07.2010 г. по адм. дело № 4156/2010 г. на ВАС, тричленен състав. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение в прекратителната част и се иска неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане на спора по същество в тази част. Твърди се, че макар при касационното обжалване съдът да е длъжен да извърши проверка за валидността на решението, това задължение в случая не е изпълнено, но дори и такава проверка да е извършена, валидността на първоинстанционното решение не е установена със сила на присъдено нещо, тъй като последната е предмет на същото производство. Ответникът по касационната и по частната жалби - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Васил Михов, служител в юридическо образование с администрацията на ВСС, оспорва двете жалби. Излага съображения за правилност на съдебното решение във всички негови части и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и съобразно доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е прекратено производството делото в частта относно искането за обявяване нищожността на решение № 10238/27.07.2010 г. по адм. дело № 4156/2010 г. на ВАС, тричленен състав и е отхвърлено искането на Михаил Колев Желев за обявяване нищожността на решение № 1018/20.01.2011 г. по адм. дело № 12269/2010 г. на ВАС, петчленен състав. За да прекрати производството в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че с решението на тричленния състав на ВАС по адм. дело № 4156/2010 г. е отхвърлена жалбата на Михаил Желев против решение на ВСС по т. 36 от протокол № 8 от заседание на 25.02.2010 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" и това съдебно решение оставено в сила с решение № 1018/20.01.2011 г. по адм. дело № 12269/2010 г. на ВАС, петчленен състав. Нищожността на съдебните решения е касационно основание по чл. 209, т. 1 АПК, което е включено в служебната проверка при касационното обжалване съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, затова произнасянето на касационната инстанция решава със сила на присъдено нещо и въпроса за валидността на решението, без значение дали в мотивите на касационното решение този въпрос е изрично обсъден. Изчерпването на инстанционната проверка преклудира правото нищожността на съдебния акт да бъде предявена чрез иск по чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК. За да отхвърли искането за обявяване нищожността на решение № 1018/20.01.2011 г. по адм. дело № 12269/2010 г. на ВАС, петчленен състав, първоинстанционният съд е приел, че това съдебно решение е валидно като постановено от надлежен орган и в надлежен състав, в дължимата форма и изразява волята на съда по начин, който позволява на бъде изведено съдържанието й. Съдът е отбелязал, че исковата молба не съдържа твърдения за неизпълнение на някое от условията, обективно свързани с валидността на съдебното решение, а нищожността е обоснована с отричането на признаците на деянието, квалифицирано като дисциплинарно нарушение, предпоставките за отговорността, допуснати процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство и законността на състава на ВСС, който е приел решението за налагане на наказание. Направен е извода, че всички доводи на ищеца са свързани с правилността на съдебния акт, чието изследване в това съдебно производство е недопустимо. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по искане на Михаил Колев Желев за обявяване нищожността на решение № 10238/27.07.2010 г. по адм. дело № 4156/2010 г. на ВАС, тричленен състав на седмо отделение и на решение № 1018/20.01.2011 г. по адм. дело № 12269/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което първото е оставено в сила. С решението на тричленния състав на ВАС е отхвърлена жалбата на Михаил Колев Желев против решение на ВСС по т. 36 от протокол № 8 от заседание на 25.02.2010 г., с което, като следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - гр. Варна, му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, като виновно е нарушил п. п. I, II, VIII и Х от Моралния кодекс на следователя и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. Първоинстанционното решение по адм. дело № 4156/2010 г. на тричленен състав на седмо отделение на ВАС е потвърдено при касационното обжалване от петчленен състав на ВАС с решение по адм. дело № 12269/2010 г. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, при касационната проверка Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, а съгласно ал. 2 на същия член, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. След като в предмета на касационната проверка е включено задължението на касационния съд служебно да следи за валидността на първоинстанционното решение, това означава, че съдът следва да прогласи нищожността на съдебното решение, ако констатира наличието на порок в неговата валидност. По аргумент за обратното, след като съдът не е прогласил решението за нищожно, следва да се приеме, че при касационната проверка не е установено наличието на такъв порок. Съгласно чл. 223 АПК касационното решение е окончателно, което означава, че разрешените с него въпроси не могат предмет на последващ инстанционен контрол. Без значение за необжалваемостта на касационното съдебно решение е обстоятелството дали касационният състав на съда е изпълнил точно процесуалните си задължения, произтичащи от чл. 218, ал. 2 АПК и в частност - дали е обсъдил изрично в мотивите на решението си валидността на обжалваното първоинстанционно решение. Неизпълнението на процесуално задължение на съда би могло /в зависимост от значението на това нарушение за крайния изход по правния спор/ да представлява съществено нарушение на съдопроизводствени правила, но поради необжалваемостта на касационното решение, такъв порок не може да доведе до неговата отмяна. Допускането на последващо преразглеждане в производство по чл. 127, ал. 1, т. 7 АПК на въпроса относно валидността на първоинстанционното съдебно решение, което е оставено в сила при касационното обжалване, би означавало да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 223 АПК, което е недопустимо. Поради изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че искът за обявяване на нищожността на решението в частта, с която е прекратено производството по делото в частта относно искането за обявяване нищожността на решение № 10238/27.07.2010 г. по адм. дело № 4156/2010 г. на ВАС, тричленен състав, е недопустим. Частната жалба е неоснователна и решението в посочената част следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта, с която съдът е отхвърлили иска за обявяване нищожността на решение № 1018/20.01.2011 г. по адм. дело № 12269/2010 г. на ВАС, петчленен състав. Нищожността на съдебното решение представлява тежък порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност. Касае се за нарушения във връзка с функционирането на съда, с надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Нищожно е съдебното решение, когато същото е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или не е изготвено в писмена форма или не е подписано /изобщо или поне от мнозинството на членовете в съдебния състав/. За да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението. Предвид конкретните данни по делото, първоинстанционният съд правилно е преценил, че при постановяване на решението по адм. дело № 12269/2010 г. на ВАС, петчленен състав, не е осъществено нито едно от посочените изключително тежки нарушения, от което е изведено вярно и обосновано заключение, че съдебният акт е валиден и не е нищожен. Изложените от съда доводи и съображения се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо да бъдат повтаряни. Отделно от това следва да се отбележи, че ищецът, касатор в настоящото производство, както в исковата молба, така и в касационната жалба против първоинстанционното решение, не навежда доводи за нарушения от вида на изброените по-горе, които според правната теория и установената съдебна практика биха могли да обусловят нищожност на съдебното решение. Наред с това, първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че изложените от ищеца доводи и съображения по своето естество представляват твърдения за неправилност на решението по адм. дело № 12269/2010 г. на ВАС и целят преразглеждане на правния спор. Както вече се посочи, това решение е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. АПК и затова е окончателно, съгласно чл. 223 АПК, което означава, че не подлежи на последващ инстанционен контрол за неговата правилност. Правната възможност за предявяване на иск за обявяване на нищожност на съдебното решение по реда на чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК не създава възможност за игнориране или заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 223 АПК, поради което обсъждането на правилността на касационното решение в производството за обявяване нищожността на това решение, е недопустимо. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че решението е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски, тъй като не са претендирани от ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение