Решение № 5289 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3600/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. С. М. от гр.Харманли, чрез адв. Аврамов, против решение 1065/10.02.2025 г., постановено по адм. дело 1276/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му за прогласяване нищожност на заповед 1983к-1171/21.06.2023г. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се иска отмяната му със законните последици. Ответникът директор на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението, чрез гл.юрк. Стоянов, в депозиран отговор по жалбата, оспорва основателността й и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира разноски юрк.възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение като валидно, правилно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователен по следните съображенията: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор за прогласяване нищожност на заповед 1983к-1171/21.06.2023г. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението, като е прието, че заповедта е издадена от компетентния орган по смисъла на чл.204, т.3 във връзка с чл.37, ал.1, т.1 вр. чл.38, т.5 от ЗМВР,спазени са изискванията по чл.59 от АПК във връзка с чл.210, ал.1 от ЗМВР и дисциплинарната процедура е проведена при стриктно изпълнение на административнопроизводствените правила по ЗМВР и Инструкция 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Мотивиран е решаващ извод за валидност на процесната заповед като са изложени и допълнителни мотиви за наличие и на материално правните предпоставки за издаване на заповедта обоснованост на хипотезата на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и за трите тежки дисциплинарни нарушения, които са съставомерни по смисъла на по смисъла на чл.12, ал.1, т.2 от Инструкция 8121з-877/06.07.2021г. В тази връзка е прието, че е неоснователен доводът, че заповедта е лишена от законово основание, тъй като същата е издадена на конкретно законово основание и е годна да породи разпоредените правни последици. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя действие и последици. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност само когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Следователно, нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи, измени или погаси разпоредените права и задължение /последици/. Действително, както е приел и административният съд в обжалваното решение, във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който евентуално е засегнат - дали той е годен да предизвика правни последици. Както обосновано е прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе не се установява да е налице при постановяване на процесната заповед, тъй като същата е издадена от компетентния орган в кръга на предоставените му с оглед заеманата от М. С. М. длъжност правомощия. Обоснован е и извода на съда, че оспорената заповед, с оглед съпътстващата издаването й документация, отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е в предписаната от закона писмена форма, както и съдържание - фактически и правни основания. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. Законосъобразен е и изводът на съда, че в дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения, които да обосноват нищожност, както и, че не са налице пороци, които да обосноват нищожност поради противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, но не и за прогласяването му за нищожен. В тази връзка обосновано са игнорирани от първоинстанционният съд доводите за незаконосъобразност на заповедта, тъй като е безспорно по делото обстоятелството, че процесната заповед е влязла в сила и съставлява стабилен административен акт. С оглед на горното, настоящият състав намира решението за законосъобразно поради което следва да се остави в сила. Разноски се претендират от ответника, поради което с оглед изхода на делото, касаторът дължи на основание чл.24, изр.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, юрк. възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,