Решение № 5738 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15720/2009 г.

Решение № 5738 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15720/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 495 от 23.10.2009 г., постановено по адм. д. № 468/09 г. Административен съд-Пазарджик е отменил Акт за установяване на задължения за битови отпадъци № 00010-МДТ/08.05.2009 г., издаден от Кмета на Община-Септември и е осъдил Община-Септември да заплати на "КЗУ"-АД-София разноски по делото в размер на 970 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Община-Септември, представлявана от кмета Томи Спасов Стойчев. В същата се прави оплакване, че решението на Пазарджишкия административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд-Пазарджик и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отхвърли жалбата. Ответното по касационната жалба дружество "КЗУ"-АД - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Административен съд-гр. Пазарджик е отменил Акт за установяване на задължения за битови отпадъци № 00010-МДТ/08.05.2009 г., издаден от Кмета на Община-Септември. Съдът е описал фактическата обстановка по издаването на акт, изразяваща се в това, че дружеството-жалбоподател е подало декларация по чл. 17 от ЗМДТ за притежавания от него недвижим имот през 2001 г., както и последващи коригиращи декларации, въз основа на които е приета отчетна стойност на имота в размер на 4 222 400 лв., върху която е определена дължима такса за битови отпадъци в размер на 24 254,31 лв. Посочено е още, че в акта е възпроизведена трикомпонентната система, като за първия компонент - събиране и транспортиране на битови отпадъци такса не е определена, за втория - услуга по поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии на населените места за обществено ползване е определена такса в размер на 12 127,15 лв. и лихва 4 175,51 лв., а за третия компонент - проучване, проектиране, изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битове отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци е определена такса в размер на 12 127,16 лв. и лихви за просрочие 4 175,52 лв. Административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган предвид представените доказателства за правосубектност на зам. кмета на общината, както и че е неоснователно възражението на задълженото лице, че съобщението за дължими битови отпадъци е отменено с влязло в сила решение. Първоинстанционният съд е формулирал, че основният спор между страните е досежно това дали Община-Септември е предоставяла на дружеството услуги по въпросните две компоненти, тъй като чл. 62 от ЗМДТ определя, че такса се дължи само при предоставянето им. В тази насока съдът е възпроизвел в мотивите на решението събраните от него писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза. На база на анализ на така събраните доказателства административният съд е приел, че от страна на административният орган не са представени никакви доказателства относно извършването на услугите, за които е определил задължения с въпросното решение, независимо, че в тази насока са му дадени нарочни указания с разпореждане № 1593/11.08.2009 г. Независимо от това съдът е изложил и допълнителни аргументи защо приема, че актът е издаден в нарушение на материално-правните разпоредби - чл. 62, чл. 66 от ЗМДТ и чл. 4, ал. 1 от АПК. В тази насока е прието, че чл. 62, изр. 2 от ЗМДТ определя, че размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга по-отделно, като услугите са групирани лексикално в три групи - сметосъбиране и сметоизвозвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване. Дадено е тълкуване, че за разлика от чл. 62 в чл. 66 от ЗМДТ се дефинират необходимите разходи за всяка отделна дейност, а не други видове услуги, предвид на което следва да бъде направен извод, че проучване, проектиране, изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битове отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не е услуга, която съставлява компонент от такса битови отпадъци, а с тази формулировка се обозначава вид необходим разход за осъществяване на всяка една от дейностите по предоставяне на услугата. Развити са доводи принципите, които следва да спазва Общинския съвет при определяне на размера на таксите, както и е посочено, че Общинският съвет-Септември е определил неправилно изграждането, поддържането, експлоатацията и закриването на депа за битови отпадъци като отделен вид услуга, за която се дължи такса, като това неправилно прилагане на закона е пренесено и в обжалвания акт на кмета на Община-Септември. Постановеното решение на Административен съд-Пазарджик е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се прави основно оплакване за допуснати нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните в тяхната цялост, в резултат на което е постановено необосновано решение, при неправилно прилагане на материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от същия закон определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. При така дадената правна регламентация и с оглед на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК правилно административният съд е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Нешо повече, с нарочно разпореждане - л. 33 от делото - административният съд е дал нарочни указания на административния орган, че в негова тежест е да докаже фактическите основания за издаване на обжалвания административен акт. Подаването на декларации по чл. 17 от ЗМДТ става по силата на закона и служи като основание за определяне на размера на таксите, но подаване на декларация само по себе си не означава, че въпросните услуги се извършват от общината. В тази насока съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в това число писмените и гласни такива, и заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, както и доводите на страните, поради което направените оплаквания в обратния смисъл се явяват неоснователни. Въпреки дадената му възможност касаторът не е ангажирал доказателства, че е извършвал въпросните услуги, поради което административният съд е направил обоснован извод, че издаденият административен акт се явява незаконосъобразен. Настоящата инстанция не споделя даденото тълкуване от страна на първоинстанционния съд в смисъл, че изграждането, поддържането, експлоатацията и закриването на депа за битови отпадъци не съставлява отделен вид услуга, за която се дължи такса, тъй като същото не намира подкрепа в закона. Независимо от това крайният извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт е правилен. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Административен съд-Пазарджик е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,