Решение № 1298 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6660/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция Земеделие Разград, гл. юрк. И. Генов като процесуален представител, против решение 382 от 14.05.2024 г. по адм. дело 52/2024 г. на Административен съд Разград. Твърди се неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се решаващите изводи на съда за фиктивно съкращаване на длъжността, заемана от Г. Д. К. и за нарушение на чл.6 от АПК при издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Сочи се, че са надлежно доказани предпоставките по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, тъй като е налице намаляване бройките за процесната длъжност чрез трансформиране на съкратената бройка в друга длъжност, която е с различни функционални задължения. Поддържа се, че целта на извършеното съкращаване на длъжността е оптимизирането на структурата и дейността на ОДЗ Разград, вкл. на ОСЗ Разград. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендират се разноски. Ответникът Г. Д. К., чрез пълномощника си адв. С. Миткова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Д. К. против Заповед РД-05-01-4/07.02.2024 г. на директора на ОДЗ - Разград, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл във вр. със заповед РД-04-12-/02.02.2024г. за утвърждаване на ново щатно разписание на ОДЗ Разград в сила от 06.02.2024 г., е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката за длъжността старши експерт в ОДЗ-Разград, ГД Аграрно развитие, Общинска служба по земеделие Разград, поради съкращаване на длъжността. С обжалваното решение оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна на основанията по чл.146, т.4 и т.5 АПК. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената по чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма; че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата противоречи на материалния закон и на неговата цел. Във връзка с приложението на материалния закон, съдът е формирал доводи за фиктивно съкращаване на длъжността като е приел, че щатните бройки за старши експерт са намалени от 2 на 1, но новосъздадената чрез трансформиране на закритата бройка, длъжност специалист е със сходни задължения и функции като на закритата такава при занижени изисквания за заемане. Извън горното съдът е констатирал нарушение на принципа по чл.6, ал.1 АПК за упражняване на правомощията на административния орган добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел. Сочи се, че извършеното съкращаване не цели подобряване изпълнението на функциите на дирекцията, нито оптимизиране на дейността. Прието е, че изменението на длъжностното разписание в сила от 06 февруари 2024 г., е извършвано незаконосъобразно, в противоречие с чл. 14 от Наредбата за прилагане на КДА, което лишава процесната заповед от годно правно основание. Констатира се, че органът по назначаването не е упражнил правомощията си добросъвестно, тъй като не е мотивирал изменението на длъжностното разписание и не е ангажирал доказателства за установяване на някое от обстоятелствата по чл. 14, ал. 2 от Наредбата за прилагане на КДА, което сочи на накърняване нормативните предели на оперативната самостоятелност. Счел е, че оспорваната заповед е издадена в несъответствие с базовия принцип на чл. 6 АПК и в противоречие с нормативната цел - оптимизиране на дейността на администрацията, тъй като е съкратен служител с дълъг стаж и с високи оценки за изпълнение на задълженията, като е увеличена щатната численост на ОСЗ Разград при запазена щатна численост на ОДЗ, с длъжности за по-ниско квалифицирани служители. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото доказателства като са обсъдени и наведените от страните доводите и възражения. Не са налице оплакванията в касационната жалба за пороци на обжалваното решение по чл.209, т.3 от АПК, а именно: Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е валиден административен акт, който е издаден при спазване на изискванията за писмена форма и съдържание, както и на съществените административнопроизводствени правила. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя мотивите в обжалваното решение за сходство във функционалните задължения на закритата и новосъздадената длъжности, с които е обоснован извод за фиктивно съкращаване на процесната длъжност, но изцяло възприема изводите за материалноправна незаконосъобразност на заповедта и противоречие с целта на закона, с оглед на което крайният резултат за отмяна на същата е обоснован и законосъобразен, а съдебният акт - правилен. От събраните по делото доказателства, се установява, че изискванията на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл формално са осъществени. Видно е, че Г. К. е заемала длъжността старши експерт в ОСЗ - Разград към ОДЗ Разград при обща численост на службата от 6 щатни бройки, вкл. 2 бройки старши експерт, а на дирекцията от 52 щатни бройки; че промените в щатното разписание на ОДЗ, вкл. за съкращаването на едната бройка за длъжността старши експерт в ОСЗ Разград и трансформирането й в длъжност специалист са извършени въз основа на предложение на директора на ОДЗ Разград с мотиви с цел по-добрата организация на работата на служителите. Следва заповед РД-04-12/02.02.2024 г., с която е утвърдено длъжностното разписание на ОДЗ Разград в сила от 06.02.2024 г., видно от което е запазена общата численост на дирекцията от 52 щатни бройки, а за ОСЗ-Разград е увеличена общата численост на 7 щатни бройки, поради закриване на офиса Цар Калоян и прехвърляне на длъжностите към ОСЗ-Разград, но бройките за длъжността старши експерт са намалени от 2 на 1 и е създадена длъжност специалист, която да се заеме по трудово правоотношение и с изискване за средно образование. При горните доказателства е видно, че щатните бройки за "старши експерт" в ОСЗ-Разград са съкратени с една, с което броят на местата от две стават едно, като не е била налице незаета щатна бройка преди издаването на заповедта. От горното следва, че щатните бройки за процесната длъжност са намалени с една, което безспорно е една от формите на премахване на длъжността като нормативно определена позиция, т.е. на съкращаване на длъжността по см. на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, както правилно е приел съдът. Необосновани от доказателствата и неправилни са изводите, че новосъздадената бройка за специалист е със сходни задължения и функции като на закритата длъжност старши експерт. Видно от приетите по делото длъжностни характеристики за двете длъжности, няма пълно съвпадение на длъжностните задължения, като задълженията на специалиста, свързани: с оказване на съдействие на лицата, кандидатстващи по интервенции за директни плащания и в процедурите по чл.37в от ЗСПЗЗ; с проверките за състоянието и ползването на земеделските земи и с подпомагане изпълнението на дейността на службата, съвпадат със задълженията на старшия експерт, но последният има и редица допълнителни задължения, свързани: с участие в проверки за установяване на щети на земеделски площи, на начина на трайно ползване на имоти, на състоянието на посевите и насажденията, както и по жалби; със събиране и анализ на информация в областта на растениевъдството; с дейности по агростатистика, регистрация в ИСАК на заявления за подпомагане, регистрация и пререгистрация на земеделски стопани по Наредба 3/1999г.; с обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд; с регистрация на договори за аренда и др., които отсъстват в длъжностната характеристика на специалиста. От сравнението с новосъздадената длъжност, следва, че е с различни изисквания за заемане и с различни функционални задължения спрямо процесната длъжност старши експерт и доводите на касатора в изложения смисъл са правилни. Допълнително следва да се констатира, че двете длъжности са от различно ниво съобразно Класификатора на длъжностите в администрацията като за тях са присъщи и различни по естеството си функционални задължения, поради което не е налице сходство в длъжностите, както необосновано е прието в оспореното решение. Независимо от горното, касационната инстанция счита за правилни решаващите изводи на административния съд за противоречие на обжалваната заповед с принципа по чл.6, ал.1 АПК и с целта на закона. Съвкупният анализ на събраните доказателства обосновава правилността на формираните доводи, че извършеното съкращаване на длъжността в случая представлява превратно упражняване на власт, което на общо основание подлежи на контрол за законосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 вр. чл. 6 АПК. Последната разпоредба задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, а според чл. 6, ал. 2 АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая не е доказано, че щатните промени целят оптимизация работата на администрацията, респ. по-добра организация на работата на служителите, както се сочи в предложението на директора на дирекцията. Не са представени доказателства за установяване на декларираната цел за измененията на щатните длъжности. Наведените в касационната жалба доводи в обратен смисъл са неоснователни. Правилен и съответен на доказателствата по делото и закона е изводът на съда, че изменението на длъжностното разписание в сила от 06 февруари 2024 г. е извършено в противоречие с чл. 14 от Наредбата за прилагане на КДА, тъй като липсват доказателства за установяване на някое от обстоятелствата по чл. 14, ал. 2 от Наредбата. В случая органът не е установил промяна в организацията и обема на работа в службата, което би имало пряка връзка със съкращаването на длъжността. Напротив, в случая е безспорно, че общата численост на дирекцията е запазена, а тази на службата е завишена с една бройка. От друга страна, неясно е кои са функционалните задължения на новата длъжност специалист, които биха подобрили организацията на работата на служителите. Неясно е също, как общите спомагателни функции на специалиста биха подпомогнали дейността на службата по набиране и обработване на информация и регистрирането на документи, в по-голяма степен в сравнение с конкретните функции за същите дейности, възложени на старшия експерт. Действително, преценката за необходимостта и вида на структурната промяна, броя и вида на предвидените и запазени длъжности, при съобразяване с приетата структура и нормативно определена численост на служителите, се извършва в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Съкращението в щата предполага обаче оптимизиране на работата като дейността се организира по начин, по който функциите и задачите да се изпълняват в пълен обем, но с по-малък брой служители, какъвто не е настоящият случай. Видно е, че при упражняване на правомощието си да извършва преструктуриране на управляваната от него администрация, с оглед оптимизиране на дейността й, административният орган не се е съобразил с принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 АПК, както правилно е констатирал административния съд. Действията на директора на ОДЗ Разград са в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като не са подчинени на оптимизиране на дейността на администрацията. В противоречие със законовата цел са действията на органа, който в случая е приел да възложи служебни функции на по-малко квалифициран служител като е лишил службата от служител с висока квалификация, професионален опит и отлична оценка на изпълнение на задълженията. Съвкупната преценка на изложените обстоятелства навежда изводи за неправилно приложение на закона и превратно упражняване на власт от административния орган отменителни основания по чл.146, т.4 и т.5 АПК. По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция счита, че оспореното решението за отмяна на процесната заповед е правилно, не е засегнато от пороците по чл.209, т.3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в полза на ответника по касация, съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 1200,00лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на второ отделение,