Решение № 1012 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5349/2013 г.

Решение № 1012 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5349/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 95 от 12.03.2013 г. на Великотърновски административен съд, по адм. д. № 518 по описа за 2012 г., с което по жалба на "КРЕДО ЕКСПОРТ" ЕООД със седалище и адрес на управление село Леденик, представлявано от Димитър Христов Калчев, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 041103315/15.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 241/7.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП относно начислен ДДС в размер на 11 012,11 лева за данъчен период м. 10.2010 г. и начислени лихви в размер на 1 362,93 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реално извършване на вътреобщностна доставка /ВОД/ от РЛ по една фактура с получател румънско дружество, изградени при съществени нарушения на процесуалните правила като игнориране на оспорването на представените писмено потвърждение за получаване на стоката и ЧМР от 8.10.2010 г. и по специално автентичността на подписите върху тях. Неправилно съдът приел, че товарителницата има материална доказателствена сила относно датата и мястото на съставяне на документа, както и за предаване на стоката на превозвача и транспортирането й до друга държава-членка. Представените транспортни документи не били преценени от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства и по-специално тези за извършването на превоза на стоката от "Орозовтранс" ООД. Съдът не взел предвид липсата на попълване на датата и мястото на получаване на стоката в кл. 24 на международната товарителница, което подкрепя извод за недоказано транспортиране до територията на друга държава-членка, както и видимата разлика на подписите за получател на писменото потвърждение и товарителницата. Писменото потвърждение не съдържа реквизитите, изисквани от закона в приложимата му редакция-липсват: точен адрес на получаване, вид и количество на стоката, номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. От една страна, в представената фактура е записано условие на доставката "Ex works", а от друга липсват писмени договори, поръчки или друга търговска кореспонденция, от които да се потвърди уговарянето на това условие. Липсват доказателства и за възлагане на посочения в товарителницата като превозвач "Орозовтранс" ООД от страна на "ЕДМ Транспорт" ЕООД, като спедитор, на процесния превоз-представеният в тази връзка пътен лист не доказва транспорта поради липса на съществени реквизити-в него не са посочени товародател и получател, както и не е конкретизиран предметът на превоза, пренебрегнати са писмените обяснения на представляващия "ЕДМ Транспорт" ЕООД. Установените от съда факти не са идентични с тези по главното производство по дело С - 409/04 на СЕС Teleos, поради което съдът неправилно се е позовал на даденото с решението по това дело тълкуване на разпоредби на общностното право. Съдът пренебрегнал официалните удостоверителни документи, относно качеството на получателя на стоката на "липсващ търговец" по смисъла на Регламента за административно сътрудничество. Ответникът по касационната жалба "КРЕДО ЕКСПОРТ" ЕООД, чрез адв. Димов, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. -220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалното извършване на вътреобщностна доставка /ВОД/ от страна на ревизираното лице в данъчен период м. 10.2010 г. по фактура № 103/8.10.2010 г., издадена от РЛ на ONUR DISTRIBUTIE S. R. L. Румъния, с предмет различни вафли, като основание за начисляване на нулева ставка ДДС по фактурата. За да отмени ревизионния акт, административният съд е приел, че транспортирането на стоката до територията на друга държава-членка на ЕС е доказано с транспортни документи /при извършен превоз от трето лице за сметка на получателя/ и писмено потвърждение на получателя, които алтернативно са изискваните от закона доказателства относно посочения факт с правно значение. Съдът се е позовал и на съдебното решение по дело С- 409/04 на СЕС Teleos, като е счел че фактите по делото са идентични с установените в главното производство по това дело. Решението е неправилно. Не е било спорно, че по процесната фактура условията на доставка са "Ex works" с. Леденик. Обстоятелството, че не е представен писмен договор с уговорка на посоченото условие не пречи да се заключи, че волята на страните по сделката за това е установена, щом има съответен запис във фактурата и касационното оплакване в този смисъл е неоснователно. Основателни са обаче касационните оплаквания за необоснованост на решението и липса на мотиви относно доказването на изпълнението на посоченото условие. С оглед да се избягват недоразумения между договарящите се страни и да се улеснят преговорите им Международната търговска палата в Париж приема през 1936 г. унифицирани Международни правила за тълкуване на търговските термини, известни като Инкотермс (Incoterms, съкратено от International Commercial Terms). За всяка франкировка са описани много подробно задълженията по доставката поотделно на продавача и на купувача. Съгласно тези правила, въпросното условие има следното съдържание: "EXW / EX Works (named place) = франко завода (уговорено място) - Продавачът предоставя стокaтa в неговите помещения. Купувачът е отговорен за товаренето. Тази форма на франкировка вменява минимум задължения на продавача и максимум на купувача. Терминът "Ex Works" често се използва при даване на първоначална оферта за продажбата на стоки, без да са включени каквито и да било разходи. EXW означава, че продавачът приготвя стоката готова за натоварване в неговите помещения (завод, фабрика, склад, завод) на датата, договорена с клиента. Купувачът заплаща всички разходи за транспорт и също носи рисковете за транспортиране на стоките до крайната им дестинация. Продавачът не натоварва стоката и не дължи такси за износ. Ако продавачът натовари стоката, то той го прави на риск на купувача и разходите са за купувача. Ако страните желаят продавачът да отговаря за товаренето на стоките и транспорта и да носи риска и всички разходи за такова натоварване, това трябва да стане ясно чрез добавяне на изричния текст в този смисъл в договора за продажба. " Настоящият състав на касационната инстанция не споделя мотивите на административния съд, че извършените проверки на превозвача и спедитора са неотносими към правния спор. Съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /в приложимата му за процесния период редакция/ документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка-в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя. В представения като доказателство за извършената ВОД транспортен документ CMR товарителница като превозвач на стоката е вписана фирмата "Орозовтранс" ООД. От писмените обяснения на представляващия превозвача е установено, че той е ангажиран от спедиторската фирма "ЕДМ Транспорт" ЕООД. Представляващият последното дружество е дал писмени обяснения, които изобщо не са били обсъдени от първоинстанционния съд. Съгласно тези обяснения, товародателите на спедитора са турски фирми. Основателно, при това, е касационното оплакване, че съдът необосновано е приел, че доказателствата за транспорт на стоката са такива за осъществен транспорт от трето лице са сметка на получателя на стоката. Никаква правна връзка не е доказана между румънското дружество-получател ONUR DISTRIBUTIE S. R. L. и посочените спедитор и превозвач-нещо повече, доказано е обратното, че спедиторът е издавал фактури за спедиционни услуги на турски фирми-товародатели. Дори да се приемат изводите на административния съд, че непопълването на клиент, товар, получател на товара и неговия адрес в представения пътен лист от 6.10.2010 г. на фирмата - превозвач са несъществени пропуски, съдът е оставил без коментар съдържанието на документа, а именно, че в описанието на маршрута липсва изобщо гр. Букурещ, където, според процесната фактура и всички други документи е установена румънската фирма получател, както и с. Леденик, където се твърди, че е натоварена стоката. Обстоятелствата по натоварване и разтоварване на стоката са останали неизяснени от първоинстанционния съд. Той е оставил без обсъждане и това, че представената в съдебното производство търговска кореспонденция на ревизираното лице не е с румънската фирма - получател, а с друго дружество, както и разминаванията в датите на представените квитанция за платени пътни такси, винетка за преминаване на транспортно средство и датата на доставката. Предвид всичко изложено, основателни са касационните оплаквания, че при съществени нарушения на процесуалните правила, административният съд не се е произнесъл относно оспорването на автентичността на подписите на получател в представените CMR и писмено потвърждение, нито по отношение на твърдението, че подписите за получател върху двата документа са различни. Основателни са касационните оплаквания, че някои от фактите в настоящия случай съществено го отличават от този по главното производство по делото Teleos С-409/04 на СЕС. В последното, не е спорно, че подписът на CMR е на получателя на стоката/т. 15 от мотивите/; получателят е декларирал вътреобщностно придобиване на стоките по обсъжданата ВОД и дори е декларирал и последваща доставка на тези стоки като освободена ВОД /т. 17/. По това дело, за разлика от настоящия случай, административният орган първо е приел като достоверни документите за превоза на стоките извън Обединеното кралство, а едва след извършени проверки, е направил обратен фактически извод. В крайна сметка, в това решение, както и в трайната практика на СЕС, се потвърждава, че физическото напускане на стоката на територията на държавата-членка на доставката, е условие за освобождаването на ВОД от облагане. Фактическите установявания на първоинстанционния съд по този въпрос са необосновани и извършени при посочените съществени нарушения на процесуалните правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение