Решение № 16897 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7499/2019 г.

Решение № 16897 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7499/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Несебър, чрез юриск. Радев, против решение № 736/15.04.2019 г. по адм. дело № 1005/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № Н4-МДТ-78/11.12.2017 г. на орган по приходите при Община Несебър, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Несебър. С обжалваният акт е отказано прихващане или възстановяване на сумата от 19 863, 78 лв. ДНИ и ТБО за периода 2013 – 2015 г. за декларирани от "Хърайзън девелопмънтс" ЕООД 57 бр. обекти. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че административният орган не е изяснил фактите от значение за определяне на дължимите данъци и такси, като оспорва изводът на съда, че за издаване на процесния АПВ е следвало първо да се извърши ревизия с издаване на ревизионен акт или проверка. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Хърайзън девелопмънтс" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Топалов, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол през АС Бургас е бил Акт за прихващане и възстановяване № Н4-МДТ-78/11.12.2017 г. на орган по приходите при Община Несебър, мълчаливо потвърден от кмета на Община Несебър, с който е отказано прихващане или възстановяване на сумата от 19 863, 78 лв. ДНИ и ТБО за периода 2013 – 2015 г. за декларирани от "Хърайзън девелопмънтс" ЕООД 57 бр. обекти. Съдът е приел, че АПВ № Н4-МДТ-78/11.12.2017 г. е издаден в изпълнение на решението на Административен съд - Бургас с № 1554/10.10.2017 г., с което е отменен мълчаливият отказ на орган по приходите в община Несебър по заявление вх. № Н4-МДТ-1275/06.04.2016 г. на "Хърайзън девелопмънтс" ЕООД за издаване на АПВ, мълчаливо потвърден от кмета на община Несебър и преписката е върната на органа със задължението да се произнесе по искането в 30-дневен срок от получаване на съобщението. За да отмени АПВ № Н4-МДТ-78/11.12.2017 г., мълчаливо потвърден от кмета на Община Несебър, съдът е приел, че актът е постановен от орган по приходите при неизяснена фактическа обстановка. Приел е, че органът е следвало първо да издаде искания от него АУЗД, с който да установи размерът на задълженията и след това да се произнесе по искането за възстановяване или прихващане. Счел е, че задълженията не са били надлежно установени по един от двата законово предвидени способа - с АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (предварително установяване) и с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК (след проведено ревизионно производство), като е установил и че задълженията са били определени и в противоречие с подадените от дружеството декларации, където обектите са записани като жилищни, а задълженията са изчислени като за нежилищни обекти. Във връзка с последната констатация е изложил, че органът е следвало служебно да издаде АУЗД или да извърши ревизия, след като е установил несъответствия в декларираните данни. Така мотивиран е отменил оспорения АПВ и е върнал преписката на органа по приходите за произнасяне с АПВ при спазване на изложените в мотивите на съдебния акт съображения. Постановеното решение е неправилно. От фактическа страна се установява, че "Хърайзън девелопмънтс" ЕАД /сега ЕООД/ е подало Декларация по чл. 14 ЗМДТ пред община Несебър за собствените си 57 обекта в "Сграда за обществено обслужване - жилищна сграда, корпус 1, секции 1 и 2 за настаняване на курортисти", за които след размяна на кореспонденция между общината и търговското дружество бил определен размер на ДНИ и ТБО и дружеството надлежно заплащало определените суми за 2013, 2014 и 2015 г. След извършен вътрешен одит на дружеството било установено, че ДНИ и ТБО за посочените години били определяни от общината не като за жилищни имоти на предприятия, както дружеството смята, че ги е декларирало, а като за нежилищни, което довело до надвнасяне на сума в общ размер на 19 863, 78 лв., от които: за 2013 г. – 6 008, 18 лв.; за 2014 – 6 821, 77 лв.; за 2015 г. – 7 033, 82 лв. Във връзка с установеното, дружеството подало до община Несебър искане с вх. № Н4-МДТ-1275/06.04.2016 г. за издаване на акт за установяване на задължения по 57 броя декларации, с който да бъдат определени дължимите местни данъци и такси за декларираните имоти за периода 2013 г., 2014 г. и 2015 г., като органът върне или прихване надвнесените от задължения субект суми, за което да издаде нужния АПВ. Административният орган не се е произнесъл по искането, поради което дружеството подало жалба пред кмета на община Несебър на 26.05.2016 г., а неговият мълчалив отказ бил обжалван пред Административен съд Бургас. При преценка, че искането на лицето за издаване на посочените актове, както и обжалването е отправено до некомпетентен орган, съдът приел, че не е формиран мълчалив отказ, прекратил производството и върнал преписката за произнасяне от орган по приходите в община Несебър. Повторният мълчалив отказ на компетентния орган да се произнесе по искането за издаване на АУЗД, дружеството обжалвало пред началника на отдел "МДТ", който също не се е произнесъл. С Решение № 1579/08.08.2018 г. по адм. дело № 1415/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас мълчаливият отказ на органа по приходите при Община Несебър за издаване на акт за установяване на задължения по декларация е отменен и преписката е върната на орган по приходите при Община Несебър със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Актът на административният съд бил обезсилен от ВАС с решение № 3705/13.03.2019 г. по адм. дело № 13136/2018 г. с мотиви, че непроизнасянето на органа по приходите в 30-дневния срок по чл. 107, ал. 1, изр. 2 ДОПК по искането на задълженото лице за издаване на АУЗД не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, а ако задълженото лице е платило ДНИ и ТБО без да е съгласно с размера на задълженията, то редът за защита е този на чл. 128 и сл. ДОПК. Отделно, дружеството е обжалвало пред кмета на община Несебър мълчаливия отказ на органа по приходите в отдел "МДТ" да издаде АПВ по заявеното искане с вх. № Н4-МДТ-1275/06.04.2016 г. за прихващане или възстановяване на платените суми за ДНИ и ТБО. Отказът бил мълчаливо потвърден от кмета на община Несебър, а впоследствие отменен от Административен съд – Бургас с решение № 1554/10.10.2017 г. по адм. д. № 1939/2017 г. В изпълнение на съдебното решение е издаден обжалвания в настоящото производство АПВ №Н4-МДТ-78/11.12.2017 г. от орган по приходите при Община Несебър, с който е постановено, че липсва основание за възстановяване на суми. Издаденият АПВ е мълчаливо потвърден от кмета на община Несебър, като във връзка с непроизнасянето му е образувано съдебното производство пред Административен съд Бургас, приключило с постановяване на обжалваното в настоящето производство решение № 736/15.04.2019 г. по адм. дело № 1005/2018 г. Основателни са възраженията на касатора за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Съдът, като е описал хронологията на производствата по подаденото от дружеството искане за издаване на Акт за установяване на задължения по декларация и Акт за прихващане или възстановяване, както и дадените от съдебно-икономическата и съдебно-техническата експертиза заключения по поставените им въпроси, е изложил общи правни съображения във връзка с издаването на обжалвания АПВ и не е съобразил в какво се изразява спорния въпрос по делото. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В противоречие с цитираната разпоредба, от която следва, че съдът действа като инстанция по същество, видно от мотивите съдът не е изяснил фактическата обстановка по спора и не е определил спорния по делото въпрос. Изложил е установеното от вещите лица по двете проведени експертизи, но не е формирал и извел собствени изводи, не е обсъдил относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Видно от мотивите на оспорения АПВ, цитирани и от съда, приходният орган е приел, че декларираните имоти нямат характеристики на жилищни, независимо че лицето ги е декларирало като такива, поради което са обложени като нежилищни и органът е приел, че няма основание за възстановяване на част от платените от лицето суми. Именно тези изводи на приходната администрация се оспорват от задълженото дружество. Съдът е приел, че издаденият АПВ е незаконосъобразен, но вместо да изложи мотиви по същество, като изясни спора от фактическа страна, обсъди въведените възражения и анализира събраните доказателства, неправилно е приел, че преписката отново трябва да се върне за изясняване на фактите от органите по приходите. Липсата на мотиви по същество на спора не позволява на настоящия състав да извърши дължимия контрол за материалноправната законосъобразност на постановеното решение, при забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция и при невъзможност за проверка на формираните от съда правни изводи. По изложените съображения решението следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за произнасяне при спазване на дадените указания. При новото разглеждане съдът следва да изясни спора от фактическа страна и въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, да се произнесе по същество по законосъобразността на постановения отказ за възстановяване или прихващане на платени от лицето суми за ДНИ и ТБО. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по въпроса за разноските на страните за водене на делото във ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение