Решение № 7771 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16631/2011 г.

Решение № 7771 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16631/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ против решение по адм. д. № 90/2011 г. по описа на Административен съд - Габрово. Иска отмяна на решението като неправилно и развива подробни съображения в касационната жалба. Ответната страна ЕТ "Надежда Иван Косев", гр. Габрово, не изразява становище. Представителят на ВАП дава заключение за недопустимост на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по жалбата на ЕТ "Надежда Иван Косев" против АУПДВ № № 01-6500/23800 от 13.04.2011 г. издаден от заместник-изпълнителния директор. В производството са участвали, както заместник-изпълнителният директор (молба-становище от 8.07.2011 г. по основателността на жалбата и направени и уважени искания по доказателствата, участие в последното открито съдебно заседание от 17.10.2011 г. ), така и изпълнителният директор (призоваван и участвал в о. с. з. от 12.07.2011 г. и 20.09.2011 г.). Решението е постановено спрямо заместник-изпълнителния директор, като АУПДВ № 01-6500/23800 от 13.04.2011 г. е отменен като незаконосъобразен. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на мотиви, позволяващи определянето на предмет на доказване. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция, съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Няма наведено касационно основание за съществено нарушение на съдопроизводствените правила заради нарушено право на участие, поради което допуснатото нарушение във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК и едновременното участие, както на изпълнителния директор, така и на заместник- -изпълнителния директор на ДФЗ, не представлява касационно основание, след като решението е постановено по отношение на издателя на акта, а касационният жалбоподател няма довод в посочения смисъл. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е мотивирал, че издава административния акт въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че само част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. Изрично е посочено само, че сумата от 788,74 лв. е недължимо изплатена финансова помощ, които са прихванати от изплатените суми за кампания 2010 г. Обосновано съдът приема, че такива мотиви не са изложени и в документи, изготвени във връзка с издаването на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като в случая не се твърди и доказва неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. По делото чрез съдебна експертиза е доказано, че единственото обстоятелство довело до промяна в размера на площите и установяване на разлики в допустимите за подпомагане площи, заявени от едноличния търговец, са случайни грешки допуснати от операторите очертаващи контурите на съответните БЗС въз основа на самолетни снимки от 2006 г. и последващите проверки. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението от 11.05.2009 г. (л. 17 от делото), е извършено на 16,12, 2009 г. (л. 60 от делото), а административният акт е издаден на 13.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Обстоятелството, че административният орган и съдът са обсъждали отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е основание за отмяна, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г. позоваванията на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент ЕО) № 796/2004 г. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получил земеделския производител, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,