Решение № 7026 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2019 г.

Решение № 7026 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2019 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Гечев против решение № 2400 от 19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1168/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ВП-1041 от 23.02.2018 г., издадена от директора на Служба "Военна полиция" и е осъден да заплати сумата от 100 лева - разноски за производството. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда не кореспондират с доказателствата по делото, в решението не са обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, в съдебно заседание и в писмената защита на процесуалния му представител, съдът е допуснал фактологични грешки, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и потвърдената с него заповед. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Служба "Военна полиция", в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители М. Петков - служител с юридическо образование - старши инспектор в сектор "Правно осигуряване" и Г. Борисов - служител с юридическо образование - инспектор в сектор "Правно осигуряване" оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните и сам извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК на оспорения акт, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № ВП-1041 от 23.02.2018 г., издадена от директора на Служба "Военна полиция", с която на основание чл. 148 от Правилника за приложение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) и чл. 242, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България (ЗОВСРБ), във вр. с чл. 244, т. 1 от ЗОВСРБ на жалбоподателя - началник отдел "Разкриване на престъпления" в Регионална служба "Военна полиция" (РСВП) - Пловдив е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Съдът е събрал и подробно е обсъдил релевантните за спора доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че дисциплинарното производство е образувано във връзка с докладна записка № RB 211101-003-04/6-41 от 15.01.2018 г., в която е посочено, че на 12.01.2018 г. е установено, че жалбоподателят, без да докладва по команден ред на директора на РСВП, еднолично е взел решение за предоставяне на оперативна информация на служители на МВР, в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Инструкция № И-1 от 7.01.2013 г. за условията, реда и организацията на взаимодействието между Военната полиция и структурите на Министерството на вътрешните работи, в сила от 25.01.2013 г. С оглед получените данни, със заповед № ВП-430 от 19.01.2018 г. директорът на Служба "Военна полиция" е образувал производството, назначил е комисия за извършване на проверка, периодът на същата, срокът за изготвяне на протокол от същата. Резултатите от проверката са обективирани в протокол с рег. № ВП-802 от 9.02.2018 г., в който подробно е описано установеното от фактическа страна, а именно, че на 1.12.2017 г. Л. Гешев - началник на сектор в отдел "Разкриване на престъпленията" в РСПВ - Пловдив от доброволен сътрудник е получил информация, която същият е отразил в рапорт от 4.12.2017 г., в който е предложил информацията да бъде предоставена на РУ на МВР - Асеновград. Рапортът е резолиран от жалбоподателя като пряк началник на Гешев, първоначално на последната страница на документа, впоследствие след задраскване на поставената резолюция, същата е поставена на първата страница, като е указано провеждане на среща от Гешев със служител на РУ на МВР - Асеновград. Срещата е проведена, като служителят на МВР е препоръчал от РСВП да се изготви официално писмо до ОДМВР - Пловдив. Гешев е изготвил за срещата докладна записка от 4.01.2018 г., в която е предложил да бъде изготвено писмо до ОДМВР. Докладната записка е резолирана от жалбоподателя, като същият е разпоредил изготвяне на исканото писмо. На 3.01.2018 г. самият жалбоподател е провел среща със служител на ОДМВР - Пловдив относно информацията, за което е изготвил рапорт от 9.01.2018 г. След връщането си от отпуск директорът на РСВП - Пловдив - Р. Тодоров се запознал с изготвените от Гешев и жалбоподателя рапорти и докладни записки и разпоредил да се установи кога, от къде е получена въпросната информация и по чие разпореждане е предоставена на органите на МВР. На основание докладна записка от проверката, на свой ред Тодоров е изготвил докладна записка № RB 211101-003-04/6-41 от 15.01.2018 г. до директора на Служба "Военна полиция", на основание която е образувано дисциплинарното производство. Проверяващата комисия е установила, че в РСВП - Пловдив е създадена дълготрайна практика, датираща от преди 10-15 години, при която при поставяне на резолюции от началниците на сектор/отдел на първата страница на документ, съдържащ класифицирана информация, същият се връща на съответния изпълнител, изготвил документа, а при поставяне на резолюция на последната страница, то документът се докладва по команден ред, т. е. с поставянето на резолюция на първата страница на процесния документ жалбоподателят е разпоредил еднолично предоставяне на информацията на МВР, при ясно съзнание, че документът няма да бъде докладван по команден ред. Комисията е обсъдила възраженията на Гечев, че той е докладвал информацията на сутрешна оперативка на директора на РСВП, като ги е отхвърлила, тъй като в подкрепа на твърденията си същият е представил страници от работен тефтер, но тези данни се опровергават от обясненията на директора на РСВП, началника на отдел "Контрол и охрана" и началника на отдел "АИАО". Описаното се установява от събраните доказателства при проверката - обяснения на цитираните служители, справки и други писмени доказателства. Комисията е приела, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на т. 3 от раздел VI Допълнителни задължения на длъжностната си характеристика, както и на чл. 2, ал. 3 от Инструкция № И-1 от 7.01.2013 г. за условията, реда и организацията на взаимодействието между Военната полиция и структурите на Министерството на вътрешните работи, в сила от 25.01.2013 г., съгласно която взаимодействието на териториално (регионално) ниво се осъществява между СДВР, ОДМВР, областните управления "Пожарна безопасност и защита на населението", регионалните дирекции "Гранична полиция", териториалните звена "Борба с организираната престъпност", граничните полицейски управления, Районните управления към СДВР и ОДМВР, и регионалните служби "Военна полиция", които взаимно се информират и предприемат необходимите действия след съгласуване с техните ръководители. Посоченото, съставлява нарушение на военната дисциплина, изразяващо се в нарушение на военната служба по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, за което следва да се наложи наказание "забележка". Административният орган е провел изслушване на дисциплинарно привлеченото лице на 15.12.2018 г., на основание чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ и на основание чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ, при която жалбоподателят е заявил, че се е запознал с протокола на назначената комисия и доказателствата, но не е съгласен с него, след което на 23.02.2018 г. административният орган е издал оспорената заповед. В същата освен наложеното наказание се съдържа и указание, че дисциплинарното наказание се заличава след изтичане на 6 месеца, като за времето на изтърпяване на същото, допълнителното възнаграждение на наказаното лице по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-16/30.06.2016 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения при изпълнение на военната служба на военнослужещите от Служба "Военна полиция", ще се изплаща съгласно чл. 3, ал. 6 от приложение с рег. № RB211000-001-05/3-1017 от 30.06.2016 г. към цитираната Наредба, в размер на 50 %. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна, че оспорената заповед е законосъобразна. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното производство, спазен е срокът по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ като наказанието е наложено не по-късно от два месеца от установяване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Наказващият орган е узнал за нарушението на 9.02.2018 г., когато при него е постъпил протокола от дисциплинарно разследващата комисия, съответно на основание чл. 249, ал. 3 от ЗОВСРБ дисциплинарното нарушение се счита за установено и е издал оспорената заповед на 23.02.2018 г. Наказанието е наложено от компетентен орган по аргумент от чл. 248 от ЗОВСРБ, чл. 137, ал. 1 от ППЗОВСРБ и § 1, т. 16 от ДР на ЗОВСРБ. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 148, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ, като съдържа изискуемите реквизити и подробни мотиви от фактическа и правна страна. Извършеното нарушение е конкретизирано, както и правилно е подведено под приложимите правни норми. Съдът е приел, че е спазен и материалния закон, тъй като съгласно цитираната като нарушена разпоредба на чл. 2, ал. 3 от Инструкция № И-1 от 7.01.2013 г. за условията, реда и организацията на взаимодействието между Военната полиция и структурите на Министерството на вътрешните работи, в сила от 25.01.2013 г., структурите следва да се информират, след съгласуване с техните ръководители, което изискване в случая не е спазено. Безспорно е установено от събраните доказателства, че жалбоподателят не е докладвал по команден ред, а еднолично е взел решение за предоставяне на оперативна информация на органите на МВР. Съдът е приел, че са нарушени и изискванията на т. 2 от Указания по осъществяване на информационната дейност в служба "Военна полиция", съгласно които оперативният работник, при изготвяне на документ, отразяващ получена информация, следва върху документа писмено да отрази оценката си за включването й в оперативния бюлетин. Становище за включването или не на информацията се отразява върху документа и от непосредствения и преките началници и от анализатора на РСВП, като решението за включване се взема от директора на РСВП, което следва да бъде отразено върху документа. В случая такова съгласуване не е извършено, като съдът е посочил, че представените от жалбоподателя работни страници от тефтер не опровергават този факт. Съдът е обсъдил и възраженията относно изготвените планове за работа за м. декември 2017 г. (в решението е допусната техническа грешка като планът е посочен като такъв за м. септември) и м. януари 2018 г., като е отхвърлил същите, тъй като видно от плановете в тях са предвидени съвместни срещи, но по вече обменена информация. Относно шестмесечните планове съдът е посочил, че в тях се дава обща насока за бъдещи мероприятия, като всички тези планове не отменят изискването за съгласуване. Нарушението е съставомерно и правилно е наложено наказание. Съдът е посочил, че определеното наказание е съответно на нарушението, като е съобразена тежестта на извършеното, последиците и цялостното поведение на служителя. По отношение възражението в жалбата относно разпоредения начин за изплащане на допълнителните възнаграждения на наказаното лице по време на изтърпяване на наказанието, съдът е приел, че тъй като съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № Н-16 от 30.06.2016 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения при изпълнение на военната служба на военнослужещите от служба "Военна полиция", при недостиг на финансови средства, както и при наложено дисциплинарно наказание директорът на службата има право да намали или да преустанови изплащането на допълнителните възнаграждения по глава втора, раздел втори за определен период от време, то това е въпрос на преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. По всички тези съображения е приел, че заповедта не страда от пороци и е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата против нея. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно е прието, че оспорената заповед, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "забележка" е мотивирана и издадена при спазена процедура при провеждане на дисциплинарното производство и наличието на изискуемите материално-правни предпоставки, както и с предвидената от закона цел. Доказателствата сочат по безспорен начин, че наказаният служител не е изпълнил задълженията си по военна служба, като е нарушил изискванията на чл. 2, ал. 3 от Инструкция № И-1 от 7.01.2013 г. за условията, реда и организацията на взаимодействието между Военната полиция и структурите на Министерството на вътрешните работи, в сила от 25.01.2013 г., съгласно която структурите следва да се информират, след съгласуване с техните ръководители. Това изискване не е спазено. Безспорно е установено от събраните доказателства, че жалбоподателят не е докладвал по команден ред, а еднолично е взел решение за предоставяне на оперативна информация на органите на МВР. Посоченото правилно е квалифицирано като нарушение на военната дисциплина, по смисъла на чл. 242, ал. 1 от ЗОВСРБ. Правилно съдът е приел, че дисциплинарното производство и налагането на наказанието са приключили в предвидения в чл. 149, ал. 1 от ЗОВСРБ срок. Заповедта е подробна мотивирана, като всички данни се съдържат в съставения протокол при извършената служебна проверка от назначената комисия и в събраните по делото доказателства. Размерът на дисциплинарното наказание е съобразен с личността и поведението на служителя, по която причина му е наложено най-лекото от предвидените дисциплинарни наказания. Настоящият състав, приема, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материално правна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на обжалваната заповед на директора на Служба "Военна полиция". Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда, поради грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В случая такива грешки не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Не намира опора в данните по делото твърдението в касационната жалба, че съдът е допуснал фактологична грешка, тъй като не е взел предвид представените копия от работен тефтер, в който е отразена информация, докладвана на директора на РСВП, с което се опровергава приетото, че същият е лишен от възможността за преценка за включването на информацията в бюлетин, което съставлява нарушение на т. 2 от Указания по осъществяване на информационната дейност в служба "Военна полиция". Съдът е изложил подробни доводи, които се споделят от настоящата инстанция, че данните от този тефтер са опровергани от обясненията на директора на РСВП, началника на отдел "Контрол и охрана" и началника на отдел "АИАО". Върху рапорта, изготвен от Гешев липсва оценка за включване или не в бюлетина, на процесната информация, като в случая дали същата отговаря на критериите за включване в бюлетина, съгласно разпореждане на ДСВП от 23.01.2013 г., цитирано в касационната жалба е ирелевантно, тъй като информацията не е подложена на преценка и съгласуване. Освен това посоченото нарушение не е предмет на заповедта за налагане на наказание, като наказанието е наложено само за нарушението на нормата на чл. 2, ал. 3 от Инструкция № И-1 от 7.01.2013 г. В тази връзка е ирелевантно за спора и твърдението, че съдът е следвало да вземе предвид нормата на чл. 3, ал. 1 от Инструкция № И-1 от 7.01.2013 г., тъй като цитираната разпоредба определяне начините на взаимодействието между посочените структури, докато нарушената норма на чл. 2, ал. 3 от същата посочва необходимостта от съгласуване от ръководителите при обмен на информация. Не е налице и соченото като фактологическа грешка обсъждане от първоинстанционният съд на план за м. септември 2017 г., тъй като става дума за техническа грешка при изписване от съда на относимия план за м. декември 2017 г. Плановете за работа, действително регламентират съвместни мероприятия, но при предвиждане на съвместни работни срещи с цел обмен на информация, изрично е посочено, че става дума за вече обменена информация, както правилно е приел и решаващия съд. Процесната информация е предоставена без съгласуване. Правилно са отхвърлени и възраженията относно участието в дисциплинарната комисия на майор Д., с твърдение за липса на безпристрастност, тъй като същите са останали недоказани. Правилно е приложен закон и относно начина на изплащането на допълнителното възнаграждение. Видно от граматичното и логическо тълкуване на редакцията на нормата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № Н-16 от 30.06.2016 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения при изпълнение на военната служба на военнослужещите от служба "Военна полиция", преценката за намаляване или преустановяване на изплащането на допълнителните възнаграждения, в случаите на недостиг на финансови средства и при наложено дисциплинарно наказание е предоставена изцяло в оперативната самостоятелност на директора на службата, поради което правилно съдът е приел, че става дума за преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдените нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението, същото е и валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, и чл. 24 от Наредбата за правната помощ същото бъде определено в минималния претендиран размер от 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,