Решение № 10314 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2012 г.

Решение № 10314 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по чл. 237 и сл., във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по искане на Надка Асенова Русинова от гр. Монтана за отмяна на решение № 3793 от 15.03.2012 г. по адм. д. № 11222/2011 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, на основание чл. 231, т. 1 АПК, поради наличие на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Сочи се, че със заповед № 2682/23.12.2011 г. на кмета на община Монтана е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ - I, УПИ ХХII и УПИ ХХIII в кв. 36 по плана на кв. Кошарник в гр. Монтана, с който се променя дворищната регулация между описаните имоти, като се запазва отреждането за ниско жилищно строителство съгласно приложения чертеж, следователно въпросният процесен терен е отреден за жилищно строителство, а не както е изложено в заключението на вещото лице, послужило за основа на първоинстанционното решение, че имотът е предназначен за озеленяване. Този факт и доказателствата за него са нововъзникнали и видно от датирането им, нямало е как страната да узнае за тях, но съществено променят фактическото положение по делото. Ответниците не са взели становище по искането за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, намира искането за процесуално допустимо, подадено в сроковете по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е основателно. С решение № 3793 от 15.03.2012 г. по адм. д. № 11222/2011 г. на Върховния административен съд, Второ отделение е оставено в сила решение от 15.07.2011 г. по адм. д. № 90/2011 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Надка Асенова Русинова от гр. Монтана против заповед № ДК-02-СЗР-8/17.01.2011 г. на началника на РДНСК - Северозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "Жилищна сграда", намиращ се в УПИ I, кв. 36 по плана на кв. "Кошарник", с адрес ул. "Арда" № 13 гр. Монтана, с извършител Надка Асенова Русинова. В заповедта е прието, че незаконният строеж "Жилищна сграда", установен с констативен акт № 97/22.12.2010 г. е изпълнен след 2006 г., след изготвянето на кадастралната карта, тъй като не е отразен в нея, поради което са неприложими разпоредбите на § 16, § 183 и 184 от ЗУТ. В първоинстанционното съдебно решение е прието, че процесната "жилищна сграда" със застроена площ от около 72 кв. м в УПИ I, кв. 36 по плана на кв. Кошарник, гр. Монтана /поземлен имот с идентификатор 48489.15.391 по кадастралната карта на гр. Монтана/ не е допустима по ПУП и правилата и нормите, действували към момента на изграждането й, както и по сега действащия ПУП и нормите на ЗУТ. Посочено е, че първоначално жалбоподателката е декларирала, че строежът е извършен преди 2003 г., а последствие е декларирала, че е построен през 1986 г., с твърдения, че е търпим строеж по § 16, ал. 1 ЗУТ, но не са събрани доказателства в тази насока. В касационното решение е прието, че строежът е жилищна сграда, около 72 кв. м, изграден до 7.04.1987 г., без строителни книжа и е бил недопустим по действащите сега и към момента правила и нормативи, както и спрямо градоустройствения план и правилно решаващият съд е обосновал неприложимост на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, строежът не е търпим и подлежи на премахване. С представеното в настоящото производство доказателство заповед № 2682 от 23.12.2011 г. на кмета на Община Монтана е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ I, УПИ ХХII и УПИ ХХIII в кв. 36 по плана на кв. Кошарник, гр. Монтана, с който се променя дворищната регулация между УПИ I и УПИ ХХII и съответно между УПИ I и УПИ ХХIII в кв. 36 по плана на кв. Кошарник, гр. Монтана и се запазва отреждането за ниско жилищно строителство съгласно чертежа. Последствие със заповед № 820 от 23.05.2012 г. на общината е одобрен проект за изменение на ПЗ за УПИ I и УПИ ХХII в кв. 36 по плана на кв. Кошарник - гр. Монтана, с който се променя начинът на застрояване от свободно в свързано, като се премахва предвиденото застрояване по действащия ПУП и се запазват съществуващите жилищни сгради в УПИ I и УПИ ХХII на общата им регулационна линия с предвиждане на двуетажна пристройка към жилищната сграда в УПИ I, съгласно чертежа. Страната по делото се позовава на първата посочена заповед като основание за отмяна на решението. За да бъде отменено решението, разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК изисква да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Заповед № 2682 от 23.12.2011 г. на кмета на Община Монтана за изменение на плана в регулационната част е съществувала към момента на приключване на устните състезания в касационно производство на 7.II.2012 г., когато е даден ход на делото по същество, до който момент страните могат да представят писмени доказателства, но в случая тя не е доказателство за неправилност на решението. Допустими са писмени доказателства, свързани с касационните основания и съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, в Глава IХ, Общи разпоредби, предвиждаща, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, има предвид нови доказателства, свързани със законосъобразността на административния акт към момента на издаването му. Следва да се вземе предвид и че застроителната част на плана е изменена със втората заповед на кмета, издадена след приключване на устните състезания по делото и жалбоподателката не се позовава на нея като основание за отмяна. Съгласно чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел узаконяване на незаконно изградени строежи, поради което в случая заповедта на кмета за последващо изменение на плана не е от съществено значение за делото, независимо дали е могла да бъде известна на страната. Член 148, ал. 7 ЗУТ предвижда, че разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия