Решение № 2242 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10689/2017 г.

Решение № 2242 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10689/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - К. против решение № 137/28.07.2017 г. по адм. дело № 165/2017 г. на Административен съд - К.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - П. Г. П., от гр. Б. дол, чрез адвокат К. Д. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 137/28.07.2017 г. по адм. дело № 165/2017 г. Административен съд - К. е отменил като незаконосъобразни решение № 1040 - 09 - 16/05.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ - К. и потвърденото с него разпореждане № РВ - 3 - 09 - 00245345/24.03.2017 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, с което е разпоредено П. Г. П., от гр. Б. дол да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 22.08.2016 г. до 31.01.2017 г. в размер на 1090,74 лева, от които 1059,50 лева главница и 31,24 лева лихви. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспорените актове са издаден при липса на конкретни правни и фактически основания, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за отмяната им по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че П. П. е била назначена на длъжност "чистач/хигиенист" (код по НКПД: 9112-0004) при О. Б. дол, с трудов договор № 14/19.02.2016 г. Договорът е бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за определено време до 21.08.2016 г. включително. В присъствената таблица за явяването и неявяването на работа за месец юли 2016 г. за осигуреното лице периода 01.07.2016 г. - 08.07.2016 г. е отразен "в платен отпуск". Начисленията в разчетно-платежната ведомост съответстват на присъствената форма. Данните от Регистъра на осигурените лица съответстват на начисленията. П. П. не е представила, съответно осигурителят - О. Б. дол не е регистрирал болничен лист за месец юли 2016 г. На основание молба вх. № 94П68/11.07.2016 г. трудовото правоотношение на П. П. с О. Б. дол е било прекратено със заповед № 4/12.07.2016 г. считано от 11.07.2016 г. На 01.07.2016 г. П. П. е сключила трудов договор с "Аутотасеви" ЕООД, гр. Д. с първи отработен ден и първи ден в осигуряването 01.07.2016 г. От осигурител "Аутотасеви" ЕООД, гр. Д. са представени болнични листове Е2015240465 за периода 06.07.2016 г. - 19.08.2016 г. (вкл.); Е20152420473 за периода 20.08.2016 г. - 21.08.2016 г. (вкл.); Е20166275364 за периода 22.08.2016 г. - 02.10.2016 г. (вкл.); Е20164627209 за периода 03.10.2016 г. - 17.11.2016 г. (вкл.) и заявление - декларация по чл. 50 и чл. 51 КСО с начална дата 18.11.2016 г. Въз основа на болничните листове и декларацията по чл. 50 КСО по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване на П. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете, считано от 01.09.2016 г., когато е придобила изискуемия осигурителен стаж от 12 месеца съгласно чл. 48а КСО. При изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за бременност и раждане за периода 22.08.2016 г. - 31.01.2017 г. пенсионните органи са приели, че размера на полученото обезщетение по представените документи чрез осигурителя "Аутотасеви" ЕООД, гр. Д. е определено в по- голям размер от дължимото съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване, тъй като П. е била осигурена на две основания в началото на осигурителния период и без основание е получила пропорционалната част от прекратеното правоотношение. Законосъобразно административният съд е приел, че посоченото от органите на НОИ основание за допуснато нарушение по чл. 46, ал. 3 КСО не е налично. Отсъстват отрицателните предпоставки по визирания текст за полагане на труд по трудов договор за времето на ползване отпуск поради временна неработоспособност поради бременност и раждане. По второто основание за възстановяване на платеното обезщетение поради нарушение на чл. 49, ал. 3 КСО обосновано административният съд е приел, че не са налице фактически установявания, от които да се направи проверка за правилността на констатациите на органите на НОИ относно размера на осигурителния доход на лицето при двамата осигурители. На основание чл. 49, ал. 1 КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Дневното възнаграждение не може да бъде по-голяма от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по- малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2- 5 КСО. Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната (чл. 49, ал. 3 КСО). В тежест на административния орган е да докаже всички фактически основания по издаването на оспорения административен акт. Позоваването в касационната жалба, че такива са останали извън пенсионната преписка и административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е указал за тяхното представяне не може да преодолее процесуалните пропуски на органите на НОИ по чл. 152, ал. 2 АПК. За да разпореди възстановяване на неоснователно получени суми по обезщетение за бременност и раждане пенсионните органи е следвало да установят предвидените в чл. 114, ал. 1 КСО кумулативни материалноправни предпоставки - плащането да е неоснователно и сумите да са получени недобросъвестно от лицето. По делото липсват доказателства за недобросъвестно поведение на П.. Няма данни същата да е подала документи с невярно съдържание, да не е декларирала релевантни за осигурителните й права факти. Липсват доказателствата осигуреното лице да е действала със съзнанието и субективното убеждение, че не и се дължи процесното осигурително плащане. Недобросъвестното поведение от хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО винаги подлежи на доказване и доколкото фактите по спора сочат липса на недобросъвестност, обосновано и законосъобразно административният съд е отменил актовете на пенсионните органи. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени поисканите от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие от 01.09.2017 г.) възлизат на сумата от 450,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение