Решение № 14397 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6203/2020 г.

Решение № 14397 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6203/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт К. Йорданова, срещу решение № 2010/13.04.2020 г., постановено по административно дело № 12154/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отменена заповед № РД-15-1126/07.10.2019 г. на директора на СЗОК - Варна, с която е наложена санкция "прекратяване на договор № 22-0402/2018 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК, чрез СЗОК и "АСМП-ИПСМП кардиология д-р М. Панова", за отчетена дейност, която реално не е извършена; 2) осъдена Столична здравноосигурителна каса да заплати на "АСМП-ИПСМП кардиология д-р М. Панова" сумата от 650 лв. разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено, а отменената с него заповед да се потвърди като законосъобразна. Ответникът по касация "АСМП-ИПСМП кардиология д-р М. Панова", действащ чрез процесуалния представител адвокат И. Сотиров, в писмен отговор и допълнителна молба изразява становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли тя да бъде отхвърлена, а решението на съда да се остави в сила. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага поради това то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд – София-град, съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред АССГ заповед за налагане на санкции от 07.10.2019 г. е прекратен сключения между НЗОК и "АСМП-ИПСМП кардиология д-р М. Панова" договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. В хода на първоинстанционното производство по делото е установена верността на констатацията на административния орган, обусловила издаването на процесната заповед, че д-р М. Панова не е извършила реално отчетените от нея два кардиологични прегледа на здравноосигуреното лице Л. Андреев, както и че допуснатото нарушение от изпълнителя на медицинска помощ е първо, а не повторно, които обстоятелства не са спорни и между страните. Съдът е осъществил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, при която е извел обоснован извод, че заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната форма, в производството по издаването й е спазена процедурата и правилата за контрол по изпълнение на договора, за разглеждане на възражението на лечебното заведение, както и разглеждането на спора от надлежно структурирана арбитражна комисия. Но въпреки, че е установено спазване на процедурата за извършване на проверката и доказаност на извършеното нарушение, първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие с приложимия материален закон, поради което е формулирал правилен краен правен извод за незаконосъобразност на процесната заповед по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК (противоречие с материалноправни разпоредби) и я е отменил, като съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. Настоящият съдебен състав споделя този извод и изложените съображения в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Аргументите на касатора за неправилност на решението и законосъобразност на процесната заповед не могат да бъде споделени. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. За пълнота във връзка с касаторовите възражения следва да се посочи изрично, че с оглед категоричния диспозитив на заповедта за налагане на санкции е несъстоятелна касаторовата теза, че съдът неправилно е тълкувал действителната воля на административния орган, която е била за частично прекратяване само по отношение на практикуващата в практиката д-р М. Панова, извършила нарушението. За казуса са приложими разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 407, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. (НРДМД-2018 г.), които предвиждат, че при отчетена дейност, която не е извършена, директорът на РЗОК прекратява договора по определен пакет – частично, само по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Като е прекратил договора изцяло с лечебното заведение, директорът на СЗОК е нарушил материалния закон, защото това би могъл да стори само в наличието на хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 2 ЗЗО и чл. 407, ал. 2 НРДМД-2018 г. при "повторно нарушение" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на НРДМД-2018 г., а в случая се касае за първо нарушение. Този извод не се променя от факта, че д-р М. Панова към момента на издаване на заповедта единствена осъществява медицинска помощ от името на представляваното от нея лечебно заведение, защото последното може да продължи да осъществява дейността си по договора, наемайки други лекари, които да я упражняват при съответните правила за заместване, определени в закона. В същия смисъл по идентичен казус е налице практика на Върховния административен съд, шесто отделение, изразена с решение № 13418/05.11.2018 г. по адм. дело № 8740/2017 г. Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отменил заповедта, Административен съд – София-град вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от него решение трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция, които са в размер на 500 лв., заплатени за възнаграждение на упълномощения от страната да я представлява пред касационната инстанция адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,