Решение № 15539 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4946/2013 г.

Решение № 15539 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4946/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас с изпълнителен директор Ганчо Тенев, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Златева, против решение № Ж-64 от 26.02.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по преписка, образувана по жалби с вх. № В-11-00-48 от 24.08.2012 г., от 13.09.2012 г. и от 11.10.2012 г. от Георги Апостолов Здравчев. С жалбата се релевират отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и се твърди, че оспореният акт е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят развива тезата за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г., позовава се на чл. 142, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2005 г. и заявява, че регулаторният орган не е бил напълно убеден в правотата на потребителя. Моли Върховния административен съд да отмени атакуваното решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Иванова, която в съдебно заседание и с писмено становеще пледира за потвърждаване обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските - юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Георги Апостолов Здравчев в качеството му на управител на етажна собственост в гр. Бургас не изразява становище по жалбата. Като прецени доводите на страните и приетите по делото писмени доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав, намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че ДКЕВР е сезирана с три жалби, входирани в Комисията с вх. № В -11-00-48 от 24.08.2012 г., от 13.09.2012 г. и от 11.10.2012 г., подадени от Георги Апостолов Здравчев, съдържащи оплаквания против дадено от "Водоснабдяване и канализация" /"ВиК"/ ЕАД, гр. Бургас предписание изх. № 4970/27.07.2012 г., което е получено от адресатите с приложено известие за доставяне. С това предписание е указано на живущите в сградата в гр. Бургас, кв. "Възраждане", ул. "Ал. Стамболийски" № 6, която е в режим на етажна собственост, да изградят в срок от 10 календарни дни водомерна шахта до 2 м от уличната регулационна линия с цел привеждане на водомерния възел на сградното водопроводно отклонение в имота в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В същото предписание е вписано предупреждание, че ако не се изпълнят в срок указанията, ще бъде преустановено водоподаването към имота на основание чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. По горепосочените три жалби, подадени от управителя на етажната собственост, ДКЕВР с четири писма е изискала от "ВиК" ЕАД - Бургас информация за предприетите действие и становище, в отговор на които с писма от 19.10.2012 г., 7.11.2012 г., 13.11.2012 г., 15.11.2012 г. и 22.11.2012 г. ВиК операторът е изразил становище за законосъобразност на действията си. Поради неизпълнение на даденото предписание "ВиК " ЕАД - Бургас е преустановила на 10.10.2012 г. водоподаването към имота, позовавайки се на чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., след което служители на оператора са изместили водомерния възел в новоизградената шахта и на 9.11.2012 г. водоподаването към сградата е възстановено след заплащане от потребителите на разходите по възстановяването. От приложената към делото административна преписка е видно, че по повод на постъпилите жалби от потребителите в имота е извършена съвместна проверка от служители на ДКЕВР и на "ВиК " ЕАД - Бургас, за която е съставен Констативан протокол № 1/15.11.2012 г., както и проверка от назначена работна група на ДКЕВР, за резултатите от която е издаден Констативен протокол № В-ГД-1/18.01.2013 г., връчен на представител на ВиК оператора на 04.02.2013 г. Във връзка с установеното при визираните проверки "ВиК " ЕАД - Бургас е представило писмено възражение изх. № 4970/7.02.2013 г., с което се твърди съответствие на дейстивията на оператора с изискванията на чл. 11, ал. 3 и чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и с чл. 142, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експоатация на водоснабдителни системи. Сред приключване работата на работната група е съставен Доклад вх. № В-ДК-27/21.02.2013 г., обсъден на закрито заседание на ДКЕВР, за което е представено Извлечение - протокол № 30/26.02.2013 г., от т. 10 на който е видно, че след разглеждане на образуваната преписка и анализ на приложените документи и становища на страните по спора е преценено, че даденото предписание от 27.07.2012 г. за изместване на водомерния възел е неправилно и "ВиК " ЕАД - Бургас незаконосъобразно е упражнило правото си да преустанови водоподаването към сградата на потребителите, позовавайки се на чл. 41, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г., като дружеството е нарушило задължението си да осигурява непрекъснато водоснабдяване на имота, поради което разходите, заплатени от потребителите, които са свързани с прекъсването и възстановяването на водоснабдяването, са направени без основание. С тези мотиви ДКЕВР е приела процесното решение № Ж-64 от 26.02.2013 г., като е дала задължителни указания на "ВиК" гр. Бургас: 1./ да възстанови първоначалното местоположение на водомерния възел в сградата на адрес гр. Бургас, кв. "Възраждане", ул. "Ал. Стамболийски" № 6; 2./ да възстанови направените от потребителите разходи, свързани с прекъсването и възстановяването на водоподаването към имота; 3./ в десетдневен срок от получаване на решението да представи информация в ДКЕВР за предприетите действия по случая. При тези данни Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от адресат на оспорения акт, в срока, който е визиран в чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ. Разгледана по същество жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Обжалваното решение № Ж-64 от 26.02.2013 г. е постановено на основание чл. 102, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/ във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ. Цитираната НЛДЕ към настоящия момент е отменена в ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г., но е била действаща към датата на издаване на процесното решение, с оглед на което съдът преценява съответствието на оспорения административен акт с нормите на тази наредба. При извършената служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, чл. 22 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, чл. 36, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация и чл. 97, ал. 1 от НЛДЕ /отм. ДВ, бр. 38 от 2013 г./. Атакуваното решение е обективирано в предвидената в закона писмена форма, като в него са посочени мотиви, съдържащи правното и фактическо основание за издаване на акта, които са развити и в съпътстващи документи, които са цитирани в решението и приложени в преписката - Доклад вх. № В-ДК-27/21.02.2013 г. и Извлечение - протокол № 30/26.02.2013 г. - т. 10. С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Оспореното решение е издадено от ДКЕВР при стриктно спазване на нормативно уредената процедура, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Специализираният регулаторен орган е изпълнил задълженията си, уредени в чл. 22, ал. 7 във връзка с чл. 60 от ЗЕ във връзка с чл. 97 - 102 от НЛДЕ /отм. ДВ, бр. 38 от 2013 г./, като в съответствие с изискванията на чл. 22 от ЗРВКУ е изискала от ВиК оператора в определен срок информация и документи във връзка с постъпилите жалби от живущите в процесната сграда в гр. Бургас, кв. "Възраждане", ул. "Ал. Стамболийски" № 6. Назначената от председателя на ДКЕВР работна група е събрала всички необходими доказателства за изясняване обстоятелствата по жалбите и е извършила две проверки на място, като първата е осъществена съвместно с представители на "ВиК " ЕАД - Бургас, за която е съставен Констативен протокол № 01/15.11.2012 г. и втора проверка на 18.01.2013 г., която е отразена в Констативен протокол № В-ГД-1/18.01.2013 г., надлежно връчен на представител на ВиК оператора на 4.02.2013 г. Назначената работна група е обсъдила всички постъпили становища, включително и възражение изх. № 4970/7.02.2013 г., представено от "ВиК " ЕАД - Бургас и е обобщила работата си в Доклад вх. № В-ДК-27/21.02.2013 г., който е разгледан и задълбочено анализиран на заседание на Комисията, което е видно от приложеното към преписката и неоспорено от жалбоподателя Извлечение - протокол № 30/26.02.2013 г. - т. 10. При тези данни решаващият съдебен състав намира, че в случая не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Основното оплакване на жалбоподателя е противоречия с материалния закон, което не се споделя на настоящия съдебен състав. Това е така, защото ДКЕВР точно е установила правнорелевантните факти за спора и от тях е извела обосновани правни изводи. В мотивите на обжалваното решение е констатирано, че живущите в процесната сграда са потребители на ВиК услуги към дружеството повече от 30 години и с издадено от "ВиК " ЕАД - Бургас Предписание изх. № 4970/27.07.2012 г. им е указано да изградят в срок от 10 календарни дни водомерна шахта до 2 м от уличната регулационна линия с цел привеждане на водомерния възел на сградното водопроводно отклонение в имота в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи. С това предписание живущите в гореописаната сграда са предупредени, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, ще бъде преустановено водоподаването към имота на основание чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. При това положение ДКЕВР правилно е преценила, че основният спорен въпрос в случая е дали от страна на потребителите е допуснато нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Специализираният регулаторен орган е извършил точен анализ на визираната норма, като е отразил в решението си, че в случая е приложим текстът на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. в редакцията на нормата преди изменението в ДВ, бр. 63/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., защото спорното предписание е издадено на 27.07.2012 г. и неговата законосъобразност следва да се прецени съобразно нормативните изисквания, действащи към датата на издаването му, в какъвто смисъл е чл. 142, ал. 1 от АПК. По силата на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. водомерният възел на водопроводните отклонения в урбанизираните територии се разполага в защитена срещу нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2 м от уличната регулационна линия ИЛИ в общо леснодостъпно, затворено и с осигурено осветление помещение непосредствено след влизането на тръбата в сградата, когато тя е етажна собственост, ИЛИ когато сградата отстои на не - повече от 5 м от уличната регулационна линия. Следователно издателят на приложимата наредба е регламентирал местоположението на водомерния възел не кумулативно, а алтернативно, чрез използване на съюза "или", като е предвидил местоположението на водомерния възел на водопроводното отклонение в две отделни самостоятелни хипотези: 1./ в шахта, находяща се на отстояние до 2 м от уличната регулация; 2./ в общо лесно достъпно, затворено и осветено помещение в сградата, намиращо се непосредствено след влизането на тръбата в сградата. Втората нормативно предвидена хипотеза е приложима в два случая, които също са алтернативно уредени - когато сградата е етажна собственост или когато сградата отстои на не повече от 5 м от уличната регулация. Съдът намира, че е налице втората хипотеза, като за процесната сграда са осъществени и двата случая, защото няма спор между страните, че сградата е в режим на етажна собственост, както й че отстои на 4.90 м от регулационната линия. При извършените проверки от работната група е установено, че ползваният в продължение на 30 г. от потребителите водомерен възел се намира в общо леснодостъпно, затворено и с осигурено осветление помещение непосредствено след влизането на тръбата в сградата. От тук е изведено вярно заключение, че ВиК операторът неправилно е счел в даденото предписание, че водомерният възел на водопроводното отклонение към имота не е бил разположен съгласно изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. В жалбата до съда се твърди, че ДКЕВР неправилно е тълкувала приложимата норма, защото систематично й тълкуване водело до извод, че при формулиране на двете алтернативни хипотези не е дадено предимство на някоя от тях, поради което ВиК операторът разполагал с право на избор коя от тях да избере и съответно да я изиска от потребителите. Съдът не възприема тази теза, защото законодателят не е регламентирал изрично твърдяното право на оператора, напротив - в чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги катогорично е прогласено балансиране интересите на ВиК операторите и потребителите. От съществено значение в случая е обстоятелството, че с визираното предписание е констатирано "несъответствие" с изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г., в резултат на което е дадено задължителното указание за изграждане на нова шахта, находяща се на отстояние до 2м. от уличната регулация и впоследствие е преустановено водоснабдяването. За да е налице твърдяното несъответствие обаче, следва потребителите да са осъществили нарушение на императивна норма, което в случая безспорно не е налице. Следователно съществуващото фактическо положение в сградата на ул. "Ал. Стамболийски" № 6 в гр. Бургас не е било несъответстващо на нормативните изисквания на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Неизпълнението на даденото задължително предписание в указания 10- дневен срок е предизвикало преустановяване на водоснабдяването на процесната сграда с питейна вода, което е аргументирано от "ВиК " ЕАД - Бургас с чл. 41, ал. 3, т. 1 от горепосочената Наредба № 4/14.09.2004 г. Според тази норма операторите могат след предварително уведомяване да спират напълно или частично подаването и отвеждането на вода при неизпълнение на предписание за отстраняване на НЕДОПУСТИМИ ТЕХНИЧЕСКИ И САНИТАРНИ НЕДОСТАТЪЦИ. Както бе отразено по- горе в конкретния случай не са били налице недопустими недостатъци, тъй като местоположението на спорния водомерен кран е било изцяло съобразено с изискванията на 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. При това положение настоящият съдебен състав счита, че в нарушение на нормата на чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. дружеството - жалбоподател е спряло напълно подаването и отвеждането на вода от процесната сграда, което правилно е отчетено от страна на държавния регулатор като извършено без правно основание, с което ВиК операторът е нарушил задължението си да осигурява непрекъснато водоснабдяване на имота на потребителите. За пълнота на изложението следва да се отрази, че ДКЕВР е приела, че чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е неприложим и на друго основание. С посочената норма се регламентира възможност за спиране на водоподаването при установени недопустими недостатъци в СГРАДНИТЕ водопроводни и канализационни инсталации или във ВЪТРЕШНИТЕ ВиК мрежи на потребителите. Специализираният регулаторен орган се е позовал на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г., съгласно който текст водопроводните отклонения с водомерните възли са част от ОБЩИТЕ МРЕЖИ на водоснабдителните и канализационните системи, от което е изведено заключение, че те са различни от сградните водопроводни и канализационни инсталации и от вътрешните ВиК мрежи на потребителите. Тъй като в хода на съдебното производство жалбоподателят не е обходил и опровергал с доказателства горепосоченият извод на ДКЕВР, съдът приема, че той обосновава незаконосъобразността при прилагането на чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и на това основание. В писмените становища, изпратени до ДКЕВР и в жалбата до съда дружеството - жалбоподател заявява, че местонахождението на спорното водопроводно отклонение и водомерният възел са били в нарушение на чл. 142, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експоатация на водоснабдителни системи. Съдът констатира, че предписание във връзка с приложението на посочения нормативен текст не е давано на живущите в процесната сграда. С единственото Предписание изх. № 4970/27.07.2012 г. ВиК операторът е разпоредил на потребителите да приведат общия водомерен възел на сградата в съответствие с чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и адресатите на предписанието са предупредени, че при неизпълнение на точно това указание водоподаването към имота им ще бъде преустановено. Тоест съответствието на водопроводната мрежа с изискването на чл. 142, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2005 г., нито е обсъждано в горепосоченото предписание, нито е констатирано по някакъв начин в този документ. То е изложено от страна на "ВиК " ЕАД - Бургас в дадените впоследствие обяснения на ДКЕВР, но съдът го счита за ирелевантно, доколкото основание за спирането на водоподаването е неизпълнението единствено на предписание изх. № 4970/27.07.2012 г., а не на друго указание или разпореждане. Нормата, на която се е позовал ВиК операторът при преустановяването на водоподаването е чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., а тази разпоредба изисква неизпълнение на предписание и предварително уведомяване на потребителите за тази възможност. В конкретния случай обаче указание, обективирано в предписание за привеждане на водопроводната и канализационната мрежа в съответствие с чл. 142, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2005 г. не е давано и не е получавано от потребителите на ВиК услугата, като живущите в процесната сграда не са и предупредени за спиране на водоподаването при нарушение на чл. 142, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2005 г. Ето защо решаващият съдебен състав счита, че дружеството - жалбоподател неоснователно мотивира действията си с несъответствие на водопроводното отклонение с чл. 142, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2005 г. В писмо изх. № 4970-2/16.08.2012 г. ВиК операторът е заявил, че сградата отстои на 4,90 м от уличната регулация, но със своята специализирана лаборатория е трасирал водопроводното отклонение за имота и е установил, че тръбата преминава покрай сградата 12 м и едва тогава влиза в сградата, което било недопустимо техническо отклонение. Следва да се има предвид, че ВиК операторът не е представил на ДКЕВР и в хода на съдебното производство документи, обективиращи действията и констатациите на посочената лаборатория, като те не са представени и на потребителите от процесната сграда. Освен това съдът намира за обосновани изводите на ДКЕВР по повод на приложението на чл. 142, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2005 г., съгласно който сградните водопроводни отклонения се разполагат по възможност в права линия и при най- малка дължина между водопроводен клон от водопроводната мрежа и сградата така, че да са лесно достъпни за поддържане и ремонт. Визираната разпоредба правилно е тълкувана от държавния регулационен орган и в мотивите на обжалваното решение законосъобразно е преценено, че изискването в тази норма не е императивно, защото е употребен изразът "по възможност", който се отнася, както за разполагането по права линия, така и за най-малката дължина, като нормативно не е определена колко е изискуемата дължина между водопроводния клон и сградата. В жалбата, по която е образувано настоящото производство, жалбоподателят развива тезата за невъзможност за поддръжка и ремонт на водопроводната мрежа. Съдът не възприема това становище, защото то има характер на твърдение, което не е подкрепено с никакви доказателства, а още в първото си писмо до ДКЕВР, ВиК операторът е отразил, че процесната сграда е абонат на ВиК услугите на дружеството повече от 30 г., което означава, че през посочения период поддръжката на ВиК мрежата е била възможна и достатъчно достъпна. Последното оплакване, изложено в жалбата до съда е, че ДКЕВР не е била напълно убедена в правотата на потребителите, като е приела, че адресатите на Предписание изх. № 4970/27.07.2012 г. са осигурили местоположение на водомерния възел на водопроводното отклонение в общо леснодостъпно, затворено и осветено помещение в сградата, намиращо се непосредствено след влизането на тръбата в сградата, съобразно едно от алтернативните изисквания на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Според жалбоподателя за недобросъвестността на потребителите свидетелствал факта, че след първоначалното прекъсване на водоподаването, то е било самоволно възстановено от тях. Съдът намира възражението на "ВиК " ЕАД - Бургас за неоснователно, защото обстоятелството, че водомерният възел на водопроводното отклонение се е намирал в общо леснодостъпно, затворено и осветено помещение в сградата, намиращо се непосредствено след влизането на тръбата в сградата, е отразено в горепосочения Констативен протокол № В-ГД-1/18.01.2013 г., в който назначената от председателя на ДКЕВР работна група е отразила констатациите си, който е надлежно връчен на ВиК оператора на 4.02.2013 г. Във възражението изх. № 4970-21/7.02.2013 г., представено от последния по реда на чл. 100, ал. 2 от НЛДЕ, не е изразено несъгласие срещу установеното от работната група местоположение на водомерния възел на водопроводното отклонение в общо леснодостъпно, затворено и осветено помещение в сградата и липсва възражение в този смисъл. По отношение твърдяната от жалбоподателя "недобросъвестност" на потребителите, съдът намира, че последващите фактически действия на живущите в процесната сграда са неотносими към законосъобразността на даденото от ВиК оператора предписание и спирането въз основа на него на водоподаването. Следва да се има предвид, че действията на потребителите са последица от лишаването им без основание от питейна вода, която е пряко свързана с опазване на здравето и живота им, като впоследствие с багер отново е преустановено водоснабдяването на сградата на ул. "Ал. Стамболийски" № 6 в гр. Бургас. Жалбоподателят релевира твърдение за противоречие на атакуваният акт с целта на закона, без да конкретизира на коя цел не съответства обжалваното решение. Според решаващия съдебен състав в случая не е допуснато нарушение по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, защото в чл. 4, ал. 1 от ЗРВКУ законодателят е формулирал целите на този закон, като на първо място в т. 1 е посочил - задоволяване нуждите на потребителите от вода с питейни качества при отдаване на приоритет на питейно-битовото водоснабдяване на населението. При извършената служебна проверка, съдът не установи несъответствие на оспореното решение и с останалите цели, визирани в чл. 4, ал. 1, т. 2 - т. 7 от ЗРВКУ, които следва да се прилагат във връзка с чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗРВКУ, според които водата за питейно - битови нужди е основна жизнена потребност и ВиК услугите са в обществен интерес. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания по чл. 146 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,