Решение № 15943 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2010 г.

Решение № 15943 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационни жалби на директора на дирекция "Социално подпомагане"- Пловдив против решение № 1126/07.08.2009 г. и решение № 568/20.04.2010 г. по адм. дело № 2237/2008 г. на Административен съд град Пловдив. С решение № 1126/07.08.2009 г. АС- гр. Пловдив е отменил по жалба на Силвия Самуилова Рулева решение № РДП СП -2-443 от 17.10.2008 г. на Директора на РДСП Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Рулева срещу заповед № ОЮ-33-1934/19.09.2008 г. на Директора на Д "СП" Пловдив за отказ за целева помощ за отопление. С решение № 568/20.04.2010 г. съдът е допълнил решение № 1126/07.08.2009г, като е отменил и заповед № ОЮ-33-1934/19.09.2008 г. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационните жалби за подадена в срок от надлежна страна и допустими, а разгледани по същество за основателни. Предлага решенията да бъдат обезсилени като недопустими, а делото да бъде прекратено. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваните решения и намира касационните а жалби за процесуално допустими, а по същество за основателни. С удостоверение за наследници е установено, че Силвия Рулева жалбоподател в производството пред първоинстанционния съд е починала на 26.11.2009 г./ акт за смърт № 0862 от 27.11.2009 г./ Първоинстанционният съд е конституирал ката страна наследниците на жалбоподателката. Настоящата съдебна инстанция намира, че и двете решения са недопустими и следва да бъдат обезсилени, а съдебното производство да бъде прекратено. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за социално подпомагане правото на социална помощ е лично. Те е непрехвърлимо и се погасява със смъртта на титуляра. Не са налице условията по чл. 227 от ГПК, а образуваното производство следва да бъде прекратено, поради отпаднала правосубектност на оспорващия. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че и двете решения са недопустими и следва да бъдат обезсилени, а съдебното производство да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение