Решение № 2031 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2015 г.

Решение № 2031 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Ауто Ресайклинг" ЕООД против решение № 00п-ИУМПС-22-00/26.06.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешение на дружеството да извършва дейности като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответникът-министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата съдът приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх. № УО 258 от 3.07.2013 г. жалбоподателят е сезирал административния орган с искане за издаване на разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства. С решение № ООп-ИУМПС-11-00/21.12.2013 г. министърът на околната среда и водите е отказал издаване на исканото разрешение. Този административен акт е отменен с решение № 1030 от 28.01.2015 г., постановено по адм. д. № 8615/2014 г. по описа на Върховния административен съд и преписката е върната на административния орган ново произнасяне в двумесечен срок от получаване на преписката, при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на решението. Съдебното решение е влязло в законна сила на 27.04.2015 г. С писмо от 2.01.2014 г. е върнал на дружеството представената по преписката банкова гаранция. Със заявление от 26.06.2015 г. дружеството, въз основа на влязлото в сила съдебно решение, е поискало отново да му бъда издадено разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства. Към заявлението са приложени съдебните решения и банкова гаранция от 25.06.2015 г. На 26.06.2015 г. министърът на околната среда и водите е издал оспореното в настоящото производство решение, с което отново е отказал издаването на разрешение. Като фактически основания за постановяване на административния акт е посочено, че след издаване на първоначалния отказ банковата гаранция е върната, а след постановяване на съдебните решения заявителят не е представил банкова гаранция във връзка с новото произнасяне по административната преписка. С оглед на така установеното настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи: Обжалваното решение е постановено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че във връзка с направения първоначален отказ за издаване на разрешението, с писмо от 2.01.2014 г. министърът на околната среда и водите е върнал находящата се в административната преписка банкова гаранция. При това положение при връщане на преписката за ново произнасяне нормата на чл. 86, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците е неприложима, тъй като банковата гаранция е била налична в преписката, поради което административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 86, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците и да даде срок на дружеството да представи такава, което не е сторено. В случая в нарушение на чл. 35 от АПК административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, с което е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ако беше сторил това същият щеше да установи, че изискуемата се от закона банкова гаранция е издадена на 25.06.2015 г., т. е. един ден преди издаването на оспореното решение и следователно такава е съществувала към момента на постановяване на административния акт, което обосновава и материалната му незаконосъобразност. Не без значение е и факта, че при отмяна на първоначалния отказ за издаване на разрешение съдът е приел, че жалбоподателят е представил изискуемите се документи за това, в т. ч. и банкова гаранция. Други съображения за издаване на отказа не са изложени. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,