Решение № 10445 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2015 г.

Решение № 10445 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2015 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 на ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против решение № 2009/25.03.2015 г., постановено по адм. д. № 2009/2014 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен Ревизионен акт № 2171307712/13.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 233/5.02.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА МУ, в която на "Интер проперти мениджмънт" ООД е отказано извършването на корекция в дневниците за продажби за данъчни периоди м. януари и м. февруари 2012 г. и са потвърдени декларираните от дружеството задължения за ДДС в общ размер 64 231,09 лв. за посочените данъчни периоди, заедно със съответните лихви. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не са налице предпоставките за прилагането на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС, а корекцията е следвало да бъде извършена по реда на чл. 116 ЗДДС. Наред с това счита, че не са спазени и изискванията за отчитане на сторно операцията при продажби регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлена изцяло жалбата на "Интер проперти мениджмънт" ООД против РА. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Интер проперти мениджмънт" ООД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Жеков, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е Ревизионен акт № 2171307712/13.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 233/5.02.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, в частта му, в която на "Интер проперти мениджмънт" ООД е отказано извършването на корекция в дневниците за продажби за данъчни периоди м. 01. и м. 02.2012 г. и са потвърдени декларираните от дружеството задължения за ДДС в общ размер 64 231,09 лв. за посочените данъчни периоди, заедно със съответните лихви. За да отмени РА в посочената част съдът е приел, че същият е действителен данъчен акт, но при издаването му е допуснато нарушение на материалния закон. Ревизиращите са приели за недоказана тезата на дружеството, че не са извършени последващи продажби на стоки, отчетени с фискални бонове, и е отказала да извърши корекцията в дневниците за продажби. Съдът е счел тези доводи в РА за неоснователни. В тази връзка решаващият съд е съобразил приложените по дело складови разписки за закупени стоки по спецификация, протокола от резултатите от извършената проверка съгласно Заповед № 1/28.03.2012 г. на управителя на ревизираното дружество, обясненията на управителката на аптека "Медея", протоколите за приемане и предаване на парични наличности, както и заключението на ССЕ. Обосновал е извод, че в случая са налице недействителни продажби. След като и органите по приходите са констатирали, че не са доставени стоки, то не би могло впоследствие да се реализират продажби на същите стоки, а само с издаването на фискални бонове не е доказана доставката на стоки. Според първоинстанционния съд действително РЛ е издало фискални бонове за извършени на дребно продажби на стоки и тези продажби са отразени в дневниците за продажбите и СД, но след като е констатирало грешките в счетоводните записвания законосъобразно е извършило корекцията по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Съдът е обсъдил възраженията на органите по приходите относно неспазване изискванията за отчитане на сторно операция при продажби, разписани в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като е приел, че констатираното несъответствие на сторнираните касови бележки с разпоредбата на чл. 31 от горепосочената Наредба не е препятствие да се извърши корекцията по чл. 126 от ЗДДС. Изхождайки от характеристиката на ДДС като косвен и многофазен данък, след като е извършена корекция както на дневника за покупките, така и на дневника за продажбите при спазване на реда предвиден в чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС, то според съда липсва правна логика органът по приходите по отношение на дневника за покупките да уважи корекцията, а по отношение на дневника за продажбите да я откаже. След като въпросните продажби на дребно не са реално извършени, респ. ДДС по тях е начислен без основание, то липсват основания за отказа на органа по приходите да коригира с РА размера на задължението на ревизираното лице по подадената справка-декларация. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В случая спор по фактите не е налице. Същите правилно са установени от административния съд, а именно: През м. 01 и м. 02.2012 г. в складовата програма на "Интер проперти мениджмънт" ООД за обект - аптека е констатирано, че са документирани продажби с касови бонове по несъществуващи стоки, впоследствие коригирани от счетоводната фирма със съответния мемориален орден (сторно по фискална касова бележка), като на касовите бележки пред наименованието на стоката е отбелязан символ, подобен на буква О или 0. В счетоводството са взети коригиращи сторно операции за м. януари 2012 г. в размер на 302 827,90 лв. и за м. февруари 2012 г. в размер на 82559,47 лв. От страна на "Интер проперти мениджмънт" ЕООД е подадено уведомление от 18.04.2012 г. на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, че за данъчни периоди м. 10, 11 и 12. 2011 г. в дневника за покупки са отразени стоки, които в действителност не са получени, съответно в дневника за продажби са посочени неизвършени продажби. Относно подаденото от ревизираното лице уведомление неоснователно касаторът поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. В конкретния случай са налице визираните в посочената правна норма хипотези - неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС. Административният съд правилно е съобразил правно релевантните факти, че въз основа на констатираните от управителя на ревизираното дружество несъответствия между продажбите и доставките по процесните фактури от "Медея Фармако Груп" ЕООД, "Медея Фармако 3" ЕООД и "Медея Фармако 1" ЕООД, неокомплектовани с Протоколи за приемане на стоката, е издадена заповед № 1/28.03.2012 г. и е съставен протокол, с който е установено, че стоките, предмет на процесните фактури, не са доставени и физически не са постъпили в склада, както и че са регистрирани на касовите апарати недействителни продажби. Противно на твърденията в касационната жалба, настоящият състав на касационната инстанция приема, че по делото е установено по несъмнен начин, че дружеството е направило необходимото за извършване на корекция по реда на чл. 116 ЗДДС на погрешно съставените документи. В тази връзка несъстоятелно е твърдението на касатора, че корекцията е извършена от дружеството единствено с цел да намали собствените си задължения за ДДС. След като "Интер проперти мениджмънт" ООД е издало сторно касови бележки на продажбите за м. 01.2012 г. в размер на 302827,90 лв. и за м. 02.2012 г. в размер на 82 559,47 лв., подало е на 18.04.2012 г. коригиращи СД за ДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби, като са сторнирани продажбите за м. 01. 2012 г. с данъчна основа 252356,58 лв. и ДДС 50471,25 лв., и за м. 02.2012 г. с данъчна основа 68799,56 лв. и ДДС 13759,91 лв., сторниран е общия размер на ползвания данъчен кредит по процесните фактури от "Медея Фармако Груп" ЕООД, "Медея Фармако 3" ЕООД и "Медея Фармако 1" ЕООД, то не може да бъде споделено твърдението на касатора, че ревизираното дружество не е отстранило риска за бюджета от загуба на данъчни приходи. Касационната инстанция намира за правилна преценката на административния съд, че констатираното несъответствие на сторнираните касови бележки с разпоредбата на чл. 31 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства не е препятствие да се извърши корекцията по чл. 126 от ЗДДС. Това е така предвид всички безспорно установени факти по делото и обобщаващия извод на ССчЕ, че стоките, за които е документирана продажба със сторнираните впоследствие касови бонове, не са били налични на склад. Формалното неизпълнение на визираната норма от цитираната Наредба би могла да бъде единствено основание за административнонаказателна отговорност, но не и за непризнаване на корекцията по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е приложимо тълкуването по Решение от 11.04.2013 г. на СЕС по дело "Руседеспред" ООД, С-138/12, защото е отстранен рискът от данъчни загуби. С оглед установената фактическа обстановка следва да се приеме за добросъвестно поведението на "Интер Проперти мениджмънт" ООД като издател на данъчни фактури за доставка на стоки, които не е получил и не е притежавал. С оглед изложеното следва да бъде прието, че при постановяване на решението си административният съд правилно е приложил материалния закон, като обосновано е приел, че с издадения ревизионен акт е допуснато нарушение на принципа на данъчен неутралитет. Не са допуснати твърдяните от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1800 лв. - адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,