Решение № 10560 от 21.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на 1) Старият Пловдив 96 ООД срещу Решение 1517/16.07.2021 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 129/2021 г., с което е а) отменен отказ на главния архитект на община Пловдив район Южен, обективиран в писмо с изх. 20Ю-Ф-2188/1/ от 11.01.2021 г., да бъде издадена виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ на дружеството за поземлен имот с идентификатор 56784.531.2248 по кадастралната карта и регистри на гр. Пловдив по заявление с вх. 20ЮФ-2188 от 18.12.2020 г., б) преписката е изпратена на административния орган за постановяване на акт при съобразяване със съдебните указания и в) прекратено производството по жалбата на Старият Пловдив 96 ООД в частта й, с която е заявено оспорване на отказ за издаване на виза за ПИ с идентификатор 56784.531.2249 и 2) главният архитект на община Пловдив район Южен против решението в частта, с която е отменен отказа за издаване на виза за проектиране и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне.

Всеки от касаторите като ответник не е подал изричен отговор по жалбата на насрещната страна, останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на административния орган.

I. Касационната жалба на Старият Пловдив 96 ООД е недопустима в нейната цялост.

1. За частта от решението, с която отказът за издаване на виза е отменен и преписката е върната на органа за повторно произнасяне, дружеството не притежава правен интерес от касационно оспорване чл. 159, т. 4 вр. чл. 228 АПК.

а. Решението е благоприятно за страната и затова не е осъществена предпоставката по чл. 210, ал. 1 АПК, пораждаща правото на касационна жалба.

б. Допустимост на оспорването не възниква и от несъгласието с мотивите към решението. Те не се ползват със сила на пресъдено нещо, а доколкото диспозитивът на съдебния акт постига целения с оспорването на отказа за издаване на виза резултат, мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване вж. т. 18 от Тълкувателно решение 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. 1/2000 г., ОСГК.

2. Прекратителната част на решението, имаща характера на определение, не е оспорена в 7-дневния срок по чл. 230 АПК (указан от съда изрично и разграничен от срока за обжалване на самото решение).

Съдебният акт е съобщен на страната на 22.07.2021 г., а касационната жалба е подадена на 05.08.2021 г., т.е. след изтичането на срока за оспорване и при вече прекратено право на жалба. Основанието за прекратяване на настоящото производство в тази му част следва от чл. 215, т. 3 вр. чл. 236 и чл. 230 АПК.

II. Касационната жалба на главния архитект е допустима, но неоснователна.

1. При фактическите установявания на първостепенния съд за регулационния и застроителен статус на урегулирания поземлен имот (чл. 220 АПК), мотивите на съда относно материалната незаконосъобразност на отменения отказ се споделят и от касационната инстанция, а препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

2. Неоснователен е първият касационен довод, че поради предвиждането с действащия подробен устройствен план на застройка на имота за обект публична собственост (чл. 61, ал. 4 ЗУТ), в частност озеленяване и застрояване с подземни гаражи и трафопост, заявителят не би могъл да бъде възложител на посочения обект.

а. Качеството на дружеството на възложител чл. 140, ал. 1 вр. чл. 161, ал. 1, изр. 1 ЗУТ, произтича от собствеността върху ПИ 2248, попадащ в УПИ II Зеленина, подземни гаражи и трафопост, кв. 97 по плана на [жк] юг, гр. Пловдив. То обуславя допустимостта на искането за издаване на виза за проектиране, а обстоятелството, че предвижданията на плана за УПИ не се изчерпват с публичния характер на озеленените площи (включват и застрояване с подземни гаражи) и неговата основателност. Макар и предимно отреден за мероприятие по озеленяване, имотът не е общинска, а частна собственост и правото на титуляря му да получи виза (представляваща копие/извадка от действащия ПУП с параметрите по чл. 140, ал. 2 ЗУТ) не е по презумпция и неограничено във времето препятствано от нереализираното отреждане по плана.

б. Въпросът допустимо ли е да се одобри инициатива за конкретен по вид строеж подлежи на разрешаване на следващите етапи от инвестиционния процес по евентуално съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, респ. отказ да се удовлетвори искане с подобен предмет.

3. Вторият касационен довод, свързан с одобряването на ПУП през 1998 г., т.е. преди влизането в сила на кадастралната карта, което налагало прилагането към заявлението на комбинирана скица от КК и ПУП на основание чл. 140, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, също е неоснователен.

Ако искането е било нередовно, административният орган е трябвало да даде указания на заявителя за привеждането му в съответствие с дължимото чл. 30, ал. 2 АПК (вж. и новия чл. 5в ЗУТ ДВ, бр. 16 от 2021 г.). От друга страна, издаването на визата върху комбинирана скица е постижимо и служебно чл. 36, ал. 1, 4 и 6 АПК вр. чл. 140, ал. 2, изр. 2 ЗУТ.

4. Заявлението до административния орган не обективира конкретизация на инвестиционните намерения на дружеството. По тази причина и предвид характера на визата по чл. 140, ал. 2 ЗУТ, издаването й е подчинено на общите предвиждания за УПИ по действащия план. Необходимостта от изменение на ПУП в случай че не е налице съответствие между действителната инициатива на заявителя и плана, е извън обхвата на настоящия спор, очертан от съотнасянето на предмета на искането към съдържанието на актуалния план.

Изложеното мотивира оставянето в сила на съдебното решение в обжалваната му част чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение