Решение № 8709 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 762/2017 г.

Решение № 8709 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 762/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на началника на М. Ю. против решение № 1633/22.11.2016 г., постановено по адм. дело № 472/2016 г. по описа на Административен съд-Б., с което е отменено негово Решение № РМЮ-178/22.07.2016/32-205714/22.07.2016 г. -отказ за издаване на удостоверение за регистрация на специализиран обект за дестилиране на "Весела-91" ЕООД гр. Д. и преписката му е върната за ново произнасяне. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването. Ответното "Весела-91" ЕООД гр. Д. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният администартивен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорения отказ за материалноправно незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспореният в първоинстанционното производство отказ е издаден по искане на "Весела-91" ЕООД, подадено по реда на чл. 57, ал. 2 ЗАДС за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране. Установено е, че заявителят е наемател на 1/4 ид. част от сграда с идентификатор 39339.500.64.1 - казан за изваряване на ракия, изградена в дворно място, представляващо УПИ VI-435, кв. 44 по плана на с. К. Наемният договор от 20.06.2016 г. е сключен с наследниците на собственика на сградата А. В. Л. На последния като възложител е издадено удостоверение № 57/20.12.2007 г. за въвеждане в експлоатация на строеж "пункт за изваряване на ракия". На 15.04.2015 г. наемодателите са сключили договор за наем за 1/2 ид. част от същия обект с "Алекс 1563" ЕООД. На този наемател е издадено удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране. Заявеният от жалбоподателя обект не е преграден, няма самостоятелно функционално предназначение и представлява необособена част от обект - пункт за изваряване на ракия. Спорът по делото е относно възможността да се издаде удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране, след като такова вече е издадено за същия обект на друго лице. Според чл. 56, ал. 1, т. 1 ЗАДС специализираните малки обекти за дестилиране подлежат на задължителна регистрация по този закон. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАДС собственици или наематели на обекти по чл. 56, ал. 1 могат да бъдат лица, регистрирани по Търговския закон. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че лицата подават искане за регистрация на обекта до началника на митницата по местонахождение на обекта преди започване на дейността, като прилагат документите по чл. 57, ал. 3 ЗАДС. В случая искателят е лице, регистрирано по Търговския закон, наемател на идеална част от обект - пункт за изваряване на ракия. За него е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ, каквото се изисква съгласно чл. 57, ал. 3, т. 3 ЗАДС. Представени са и останалите, изброени в разпоредбата документи, вкл. декларация, че обектът отговоря на изискванията на чл. 4, т. 8 ЗАДС. Съгласно чл. 4, т. 8 (редакция, ДВ, бр. 92/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) ЗАДС "специализиран малък обект за дестилиране" е обект, който отговаря едновременно на следните условия: а) е правно и икономически независим от който и да е друг обект за дестилиране и не осъществява дейността си по предоставен лиценз; б) е с обща вместимост на съдовете до 500 литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство. Настоящият състав намира, че обектът не отговаря на изискването по чл. 4, т. 8, б. "а" ЗАДС. Не се спори, че наетата от заявителя 1/4 ид. част от обекта не е реално и функционално обособена. Затова обектът не е икономически независим от вече съществуващ обект за дестилиране със същото местоположение и адрес, регистриран на "Алекс 1563" ООД - чл. 4, т. 38а ЗАДС. Дори и да се приеме, че заявителят е приложил всички изискуеми от чл. 57, ал. 3 ЗАДС документи и формално са изпълнени предвидените условия по чл. 4, т. 8, б. "а" ЗАДС, то правният извод на съда, че за същия обект не е налице забраната по чл. 35, ал. 2 ППЗАДС, е незаконосъобразен. За обекта вече е издадено удостоверение за регистрация на друг наемател. Съгласно чл. 35, ал. 2 ППЗАДС за специализиран малък обект за дестилиране и на обект за винопроизводство на малък винопроизводител се издава удостоверение за регистрация само на един собственик/ наемател. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че се изключва издаването на второ удостоверение за регистрация за същия обект при наличие на вече издадено такова на друго лице - собственик или наемател. Този извод следва и от нормата на чл. 34, ал. 3 ППЗАДС, съгласно която в случаите, когато в документа за въвеждане в експлоатация на обекта или в документа за собственост са посочени повече от едно лице, т. е. обектът е съсобствен, лицето, подаващо искането за регистрация по ал. 1, прилага и писмено съгласие от другите лица за ползването на обекта само от заявителя. Предвидената нормативна пречка повече от един собственик на обекта да се снабди с удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране следва да се приложи и по отношение на наемател на съответна идеална част от сградата в хипотезата на издадено такова за същия обект на друг наемател. Неправилен е изводът на решаващия съд, че забраната не се отнася за обекта, а само за титуляра на искането. Като е достигнал до неверни правни изводи в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли оспорването на законосъобразния отказ. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника и следва да се присъдят в полза на касатора по своевременно направеното искане и в минималния размер от 100 лв., предвиден по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,