Решение № 13954 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9380/2010 г.

Решение № 13954 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9380/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Иван Сандев Иванов от гр. Благоевград против заповед № РД-26-703/2.06.2010 г. на Министъра на отбраната. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени, като претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът - Министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е допустима. Жалбоподателят е бил държавен служител, като е заемал длъжността "младши експерт" в сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване - Благоевград", отдел "Социално обслужване", Териториална дирекция София, в Главна дирекция "Управление на социалните дейности" на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната". С обжалваната заповед Министърът на отбраната е прекратил служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 54/1.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и утвърдено ново длъжностно разписание със заповед от 17.05.2010 г. С чл. 2 от ПМС № 54/1.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната е преобразувана Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и е очертан обхвата на дейност на преобразуваната агенция. В чл. 2, ал. 3 от посоченото постановление са изброени дейностите на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", които се поемат от Министерството на отбраната и съответно от преобразуваната агенция. Съгласно § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на постановлението служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната се уреждат в съответствие с чл. 87а от ЗДСл., а в случаите на съкращаване на длъжности - в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С представените по делото длъжностни разписания на министерството на отбраната се установява, че от 25.05.2010 г. в дирекция "Управление на човешките ресурси" е създаден отдел "Социална политика" с предвидени 8 щатни бройки. Жалбоподателят твърди, че дейността, която е осъществявал по длъжностна характеристика е преминала в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и заеманата от него длъжност е продължила да съществува в сектор "Военни клубове" в отдел "Югозападен". Административният орган не е ангажирал доказателства, че новосъздадения Отдел "Социална политика" в Дирекция "Управление на човешките ресурси" на Министерството на отбраната е поел дейността, правата и задълженията на сектора, в който жалбоподателят е заемал длъжност, съгласно на чл. 2, ал. 3 на Постановление № 54 на МС от 1.04.2010 г. От приетата по делото експертиза се установява, че след постановяване на процесната заповед длъжността, заемана от Иванов не съществува в администрацията на МО, а функциите и задълженията според длъжностната му характеристика се изпълняват от служители в отдел "Социална политика" в дирекция "Управление на човешките ресурси", сектор "Военни клубове" на отдел "Югозападен" в агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". От изложеното следва, че длъжността, заемана от Иванов след 25.05.20101 г. преминава като система от функции, задължения и дейности в Изпълнителна агенция "Военни и военно-почивно дело", като утвърдената численост на персонала за ВК Благоевград към тази дата е 4 щатни бройки - 1 за "главен специалист" и 3 за "изпълнител". Според вещото лице има съвпадение между функциите, задълженията и изискванията на заеманата от жалбодателя длъжност и тези на длъжността "главен специалист" във Военен клуб Благоевград. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, поради което е нищожна. От факта, че в длъжностното разписание на Министерството на отбраната в сила от 25.05.2010 г. в дирекция "Управление на човешките ресурси" е създаден отдел "Социална политика" не следва извод, че дейността изпълнявана от Иванов е преминала в тази дирекция. Напротив от събраните по делото доказателства е установено, че дейността на сектора, в който е заемал длъжност жалбоподателят е преминала към преобразуваната агенция, поради което служебното му правоотношение е преминало по реда на чл. 87а от ЗДСл към Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Министърът на отбраната няма качеството на орган по назначаването на служителите в изпълнителната агенция и не е компетентен да прекратява служебното правоотношение със служителите в нея в това число и с жалбоподателя. С оглед на изложено съдът приема, че в случая компетентен да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Министърът на отбраната не разполага с такива правомощия, поради което издадената от него заповед е нищожна. Предвид изхода на делото следва Министерство на отбраната да бъде осъдено да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски в размер на 650 лв., от които 450 лв. хонорар за един адвокат и 200 лв. хонорар за назначеното по делото вещо лице. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,