Решение № 449 от 31.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1553/2012 г.

Решение № 449 от 31.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1553/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК искане от осъдения А. С. К. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 1366/2006 г. на Петричкия районен съд и внохд № 247/2011 г. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на постановените по тези дела първоинстанционна присъда и въззивно решение, след което или К. да бъде оправдан, или делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, или наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода се намали. В съдебно заседание искането се поддържа от упълномощен защитник на осъдения. Заключението на представителят на ВКПр е за оставяне на искането без уважение поради неоснователността на възраженията срещу правилността на оспорваните съдебни актове. Искането за възобновяване е допустимо-постъпило е в изпращащия съд на 30.VII.2012 г., в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3, изр. първо НПК от влизането в сила на 18.IV.2012 г. на първоинстанционната присъда-но не и основателно. С първоинстанционната присъда-№ 344 от 28.III.2011 г. -А. С. К. е признат за виновен в извършено за времето от м. VII.2005 г. до 10.II.2006 г. в [населено място], П. община, престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК-набиране с цел да бъде ползвана за развратни действия на 23-годишната В. Л. Т. от [населено място]-за което престъпление е наказан с 1 г. лишаване от свобода, търпима при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, както и с 10 000 лв. глоба. Постановено е К. да изтърпи отделно и на основание чл. 68, ал. 1 НК още 3 години лишаване от свобода, наложени му с присъдата по нохд № 42/2003 г. на Петричкия районен съд, за което наказание са определени също строг първоначален режим и затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С въззивното решение-№ 108 от 18.IV.2012 г. -първоинстанционната присъда е потвърдена. Конкретните възражения в искането за възобновяване са срещу: първо, кредитирането от двете съдебни инстанции на казаното от свидетелите В. Л. Т. и Х. Й. Б. при досъдебното разследване, което тези свидетели "категорично" променили при разпита им "в хода на съдебното следствие"; второ, липсата на "пълноценно и внимателно"обсъждане на твърдяното от В. Т. за оказани върху нея "натиск и манипулиране" от свидетеля Г. В. С.; трето, "пълна/та/ липса на мотиви" във въззивното решение по изложените във въззивната жалба доводи срещу правилността на първоинстанционната присъда; четвърто, нарушаването от въззивния съд на поставеното в чл. 305, ал. 3 НПК изискване; пето, неизлагането на мотиви относно индивидуализацията на наказанието и защо същото "не е повече или по-малко" от определеното; шесто, явната несправедливост на наложената кумулативна санкция, която осъденият намира за "прекалено" тежка, тъй като е "силно" завишена. Проверката на оспорваните актове определено налага констатацията, че нито едно от гореизброените възражения срещу правилността на първоинстанционната присъда, както и на въззивното решение, не дава основания за целяното възобноновяване на наказателното производство. В отговор на съответното оплакване във въззивната жалба-а и в устната пледоария от защитника-окръжният съд подробно е аргументирал позицията си за виновност на К.. Оборени са били-не само с позоваване на казаното от В. Т. и Х. Б. при досъдебното разследване-твърденията на К. за бегло познанство с Т. и липса на причастност към дейността й като проститутка в [населено място], за което съдът се е аргументирал включително с документално установената интензивна телефонна връзка между двамата. Подробно обсъждани са-и от двете съдебни инстанции-противоречията между показанията на В. Т., дадени пред съдия при досъдебното разследване, четени и включени в годния за обсъждане доказателствен материал, с тези, които свидетелката е давала пред двата съдебни първоинстанционни състава. След направения анализ обосновано е заключено, че на казаното от Т. пред съда не може да се вярва още повече, че посредством оневиняването на подсъдимия за свождане към проституция В. Т. -както, впрочем, и баща й, разпитания като свидетел Л. Т. -цели и собствената си реабилитация като проститутка. Достатъчно обстоен коментар е направен и във връзка с противоречията между показанията на гръцкия гражданин Х. Б., дадени пред съдия при досъдебното разследване, надлежно приобщени към доказателствения материал и тези, които Б. е дал пред втория състав на първоинстанционния съд в проведеното на 18.V. 2010 г. съдебно заседание. Обърнато е внимание на хаотичността в показанията и на В. Т., и на Х. Б., и стремежът им да акцентират върху свои взаимоотношения без връзка с подлежащите на доказване факти. Взето е отношение и по твърдението на Х. Б. пред втория първоинстанционен съдебен състав, че "шеф на В.", т. е. сводник на В. Т., бил "един друг Н....по-висок и по-едър" /показания на свидетеля на л.646, т.II от първ.д./, след като дотогава Б. не е изразявал никакво съмнение-нито в показанията си при досъдебното разследване, нито при разглеждането на делото от първия първоинстанционен състав-че въпросният "шеф" е именно А.К., известен с прякора си "Заека" и отличаван от другите с този прякор по местоживеенето си в [населено място]. Невярно в жалбата се твърди липсата на взето от въззивния съд отношение към твърдяното пред съда от В. Т., че показанията й пред съдия при досъдебното разследване, уличаващи подсъдимия в престъплението, за което е признат за виновен и осъден, са били дадени след "натиск и манипулиране" от полицейския /тогава/ служител Г. В. С. Това твърдение на В. Т. и доколко то би могло да бъде кредитирано, са обсъждани на с. 8-10 от въззивното решение, където е отделено място и на доказателствата за поведението на С. включително в инкриминирания период, което негово поведение, уронващо престижа и доверието в полицейските служби, в крайна сметка е довело до напускането от свидетеля на заеманата длъжност. Независимо от тази информация и след съпоставка с показанията на свидетелите Н. А. и П. К. въззивният съд е заключил, че нито Г. С., нито друг са оказвали върху Т. каквото и да било въздействие да даде пред съдия при досъдебното разследване показания с определена насоченост, което обстоятелство и свидетелката изрично е заявила /на л. 539 от т. II на първ. д., абз. пети и седми/. Неоснователно е твърдението, че въззивният съд е нарушил изискването на чл. 305, ал. 3 НПК. Това е изискване пред мотиви към първоинстанционна, респ. нова въззивна присъда, когато се приемат за установени различни от приетите за установени в първата инстанция факти. При потвърждаване на първоинстанционна присъда въззивният съд има задължението по чл. 339, ал. 2 НПК: да аргументира съображенията, поради които не счита за основателни оплакванията във въззивна жалба или въззивен протест.Това свое задължение окръжният съд е изпълнил-както по-горе се посочи-но е обсъждал и противоречията в доказателствения материал, така че твърдението, освен неоснователно, е и невярно. Не е вярно заявеното в искането, че липсвали мотиви относно индивидуализацията на наложеното на осъдения К. наказание. Такива първата инстанция е изложила и те действително са доста семпли. Последното пък е напълно обяснимо с изненадващото определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 55 НК, след като деецът е бил преди това осъден с влязла в сила присъда за същото престъпление, налагащо извода, че свождането към проституция К. е превърнал в свое занятие. Недоумението се разсейва от отразеното във въззивното решение, че снизходителното отношение към осъдения основно се е повлияло от "съдействието, което е... оказал при проведеното вътрешно разследване" срещу Г.В.С., а казаното в този последен абзац съдържа отрицателен отговор и на твърдението за явно несправедливо завишена кумулативна санкция.Ето защо и като съобрази дотук изложеното, ВКС в състав от трето н.о