Решение № 165 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4291/2018 г.

Решение № 165 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4291/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба на [община], представлявана от кмета А. К. С., чрез адвокат И. З. от АК-София срещу решение № 78 от 22.06.2018 г. по в. гр. д. № 511/2017 г. на Апелативен съд В. в частта, в която след връщане на делото от Върховния касационен съд поради произнасяне по нередовна искова молба, е отменено решение № 257 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1663/2015 г. на Окръжен съд Варна и частично са отхвърлени предявените искове на [община] против "Летище Пловдив" ЕАД, [населено място] за припадащата се част от разходите за управление, поддръжка и ремонт на общите части на съсобствената им административна сграда в [населено място], за периода от 01.06.2010 г. до 31.12.2013 г., в размер на сумите: 34 335, 91 лева – разход за природен газ за отопление на общите части на сградата; 2986, 04 лева за заплати на оперативни дежурни; разходи за необходим ремонт на общите части на сградата над 1769,29 лева до пълния размер от 2152, 15 лева; разходи за асансьор над сумата от 1283,76 лева до пълния размер от 2204, 86 лева; разходите за електроенергия над сумата от 492, 58 лева до 40 876, 49 лева; разходите за ВИК за сумата над 108,31 лева до 1827,76 лева; разходите за заплати за хигиенист за горницата над 1728, 58 лева до 29 189, 46 лева; за почистващи препарати над сумата от 107, 14 лева до 1888, 03 лева; както и за текуща поддръжка на общите части на сградата над сумата от 1746,02 лева до пълния предявен размер от 2091, 45 лева. Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос, необходимо ли е решение на общото събрание на етажната собственост, за да участва собственик в етажната собственост в разноските за текуща поддръжка на общите части за ток, вода, отопление, почистване, оперативни дежурни, асансьор, т. е. за т. нар. "консумативни разходи", преди изменението на чл. 3 ЗУЕС (ДВ, бр. 57/2011 г.). По поставения въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: За управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, преди изменението на чл. 3 ЗУЕС (ДВ, бр. 57/2011 г.), е предвидено, че се прилагат разпоредбите на чл. 42, 43 и 44 от Закона за собствеността, т. е. управлението на общите части в етажната собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите в сградата принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител. След изменението на чл. 3 ЗУЕС се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността, т. е. всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, а общата вещ се използва и управлява съгласно решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ и ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса като взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Измененията в правната уредба са от значение за отношенията между етажните собственици във връзка с разпределение на разходите за общите части на сграда в режим на етажна собственост и затова следва да се преценява във всеки отделен случай дали съответната дейност е свързана с разходи за необходим и неотложен ремонт по поддържане, възстановяване (т. нар. необходими разноски) и подобряване (т. нар. полезни разноски) или разходите са за управление и поддържане на общите части по смисъла на § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС, които включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата (т. нар. консумативни разходи). Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. По аргумент от същата разпоредба на закона следва да се приеме, че консумативните разходи за общите части на сграда в режим на етажна собственост не са необходими разноски, доколкото извършването им не е с оглед запазването на сградата и привеждането й в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност, а представляват разходи във връзка с нейното използване. Ето защо, на поставения материалноправен въпрос следва да се отговори, че независимо дали етажните собственици са взели решение на общо събрание съгласно чл. 3 ЗУЕС, разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост, освен разходите за портиер (чл. 51, ал. 4 ЗУЕС). При проверка правилността на постановеното въззивно решение, с оглед дадения отговор на въпроса и събраните доказателства, настоящият състав на Върховния касационен съд намира доводите в касационната жалба за частично основателни. За да постанови решението, въззивният съд правилно е установил фактическите обстоятелства, като е приел, че двете страни по делото са собственици на обекти в административна сграда, чиито осми, девети и десети етажи принадлежат на ответника, а между същите страни има влязло в сила решение на съда, че през исковия период ищецът е препятствал достъпа до собствеността на "Летище Пловдив" ЕАД в административната сграда в [населено място], за което на основание чл. 59 ЗЗД е осъден да плати обезщетение. Също така правилни са изводите на съда, че разпределението на разходите за управление, поддръжка и ремонт на общите части на сградата, принципно се уреждат по правилото на чл. 41 ЗС, както и че разноските за текуща поддръжка на общите части не спадат към необходимите разноски, но в нарушение на материалния закон, съдът е приел, че за да бъде задължен за консумативни разноски до изменението на чл. 3 ЗУЕС (изм., ДВ, бр. 57 от 2011 г., в сила от 30.07.2011 г.), е необходимо решение на общото събрание на етажните собственици. При липсата на взето решение, както предвижда чл. 3 ЗУЕС, всички направени разходи за текущо поддържане и консумативни разноски на общите части на етажната собственост се разпределят поравно между собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, тъй като са във връзка с тяхното ползване. Мотивите на въззивния съд в обжалваното решение не са съобразени със закона в тази част, но крайните изводи за неоснователност на претенциите за консумативни разходи през исковия период е правилен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено поради следните съображения: По делото е установено по несъмнен начин с влязлото в сила на 04.06.2016 г. решение по гр. д. № 954/2013 г. на Окръжен съд Варна, че в периода от 07.03.2008 г. до 07.03.2013 г. ответникът "Летище Пловдив" ЕАД е бил лишен от достъп до притежаваните от него осми, девети и десети етажи на административната сграда в [населено място], от страна на ищеца по делото, за което му е било присъдено обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Изводът, който се налага в конкретния случай е, че ищецът претендира разходите във връзка с текуща поддръжка (за хигиенист, почистващи препарати и текуща поддръжка на общите части на сградата), консумативните разноски (за отопление, асансьор, електроенергия и ВиК, включително за заплати на оперативни дежурни), както и направените разходи за необходим ремонт на общи части на сградата (т. нар. необходими разноски) за период от време, през който със сила на пресъдено нещо е установено, че ищецът е лишил ответника от възможност да ползва собствения си имот. Когато без негово съгласие, собственикът обективно е бил лишен от ползването на вещта, независимо дали друго лице реално я ползва без основание, реализира приходи или спестява средства за ползването на чуждата вещ, той има право на обезщетение до размера на обедняването си и доколкото разходите във връзка с текуща поддръжка и консумативните разноски в общите части на сградата в режим на етажна собственост се дължат също във връзка с ползването на имота, тези разходи следва да бъдат за сметка на лицето ползвало без правно основание, респективно е препятствало ползването на вещта от нейния собственик. Изводът следва от общия принцип, че който ползва вещта дължи разходите за нея и от забраната да се извличат ползи от собственото (на ищеца, препятствал ползването) противоправно поведение. Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната част, по отношение разходите за текуща поддръжка и консумативни разноски във връзка с ползването на общите части на сградата в режим на етажна собственост, тъй като през исковия период собственикът обективно е бил лишен от възможността да ползва собственият си имот от ищеца по делото. Липсата на решение на общото събрание на етажната собственост за назначаване на портиер съгласно чл. 51, ал. 4 ЗУЕС е основание да бъде отхвърлена и претенцията за заплати на оперативните дежурни, изпълняващи служебните си задължения в [община]. В тази връзка, с оглед заключението на вещото лице в техническата част на съдебната експертиза, въззивното решение следва да бъде потвърдено също в частта, с която е отхвърлен иска над 1769, 29 лева до пълния предявен размер от 2152, 15 лева - за извършен необходим ремонт в общите части на етажната собственост. С решение по протокол от 28.04.2015 г. на общото събрание на етажната собственост е прието разпределянето на разходите в процентно съотношение, но е посочено, че общите части на етажната собственост се формира от площите на фоайе, страничен вход за достъп и стълбищна клетка от 2 до 10 етажи, т. е. по общо съгласие на етажните собственици, необходимите разноски се разпределят между тях, с оглед ползваната площ към собствените им обекти. Според заключението на вещото лице, направените разходи за необходим ремонт по смисъла на § 1, т. 8 ДР на ЗУЕС са 1769, 29 лева, поради което заявената претенция над този размер е неоснователна. От "Летище Пловдив" ЕАД, [населено място] са поискали присъждане на заплатените разноски за адвокатски услуги пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Направеното възражение за дублиране на разноските в производството по допускане и по съществото на спора от процесуалния представител на [община] е основателно, но съдът присъжда разноските само по приложения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за заплащането им. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 78/22.06.2018 г. по гр. д. № 511/2017 г. на Апелативен съд В. в обжалваната част. ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета А. К. С., да заплати на "Летище Пловдив" ЕАД, [населено място], област Пловдив, ЕИК[ЕИК], разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 5640 (пет хиляди шестстотин и четиридесет) лева с ДДС. Решението не подлежи на обжалване.