Решение № 5908 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 427/2018 г.

Решение № 5908 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 427/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. Б. от [населено място], подадена чрез пълномощник – адвокат Б. С. срещу Решение № 2118/29.11.2017 г., постановено по административно дело № 1358/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-16001616004032-091-001/01.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 212/18.04.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, относно установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., както и задължения за ДОО и за ЗО за 2014 г. Твърди се неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорват се правните изводи относно отразените в разходната част вноски за погасявания на банков кредит, относно незачетени доходи на съпругата, относно непризнати суми в началното салдо на ревизирания период, относно непризнати суми, предоставени на ревизираното лице от трети лица. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което изцяло да се отмени ревизионния акт. Подадена е касационна жалба и от Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив против съдебното решение, в частта, с която е отменен ревизионния акт относно допълнително определените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2014 г. за размера над 3 737, 76 лева главница и лихви над 668, 88 лева. Твърди се, че съдът бил възприел погрешно относимите факти, което довело до извеждането на неправилни изводи. Оспорват се доводите, развити в съдебното решение относно признатите за реално получени суми от ревизираното лице от неговата дъщеря в размер на 18 000 лева и от лицето А. Д. Д. в размер на 90 000 лева, с които е увеличена приходната част за 2014 г., което е довело до установяване на данък за този период в по-малък размер. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло жалбата против ревизионния акт. От страна на процесуален представител на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив е постъпила писмена защита по съществото на спора, с която се моли да бъде уважена касационната жалба на приходната администрация и отхвърлена тази на ревизираното лице. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационната жалба на К. В. Б. се поддържа от адвокат С., който моли да бъде уважена, респективно оспорва касационната жалба на приходната администрация, както и претендира присъждане на сторените от доверителя му съдебно-деловодни разноски в размер на 1 140 лева за платено адвокатско възнаграждение по повод образуваното касационно производство. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби, тъй като счита, че не са налице сочените отменителни основания за касиране на съдебното решение, което е правилно и законосъобразно. Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, счита жалбите за неоснователни. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който в тежест на К. В. Б. допълнително са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и съответните лихви за периода 2011 г. – 2014 г., като основата за облагане е определена по реда на чл. 122 ДОПК, както и задължения за държавно обществено осигуряване и за здравно осигуряване за 2014 г. За да преминат към извършване на ревизия по особения ред, приходните органи са установили наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – за посочените четири данъчни периода е констатирано, че лицето е получило приходи/доходи, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. В хода на ревизионното производство е установено, че лицето е съдружник в две търговски дружества, работило е по трудово правоотношение в [фирма], не е подавало годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за ревизираните периоди, семеен е - съпруга Й. Б., с която имат две деца. Извършен е анализ на установените доходи и източници на финансиране, които са съпоставени с имущественото и финансово състояние на ревизираното лице, което е разходвало средства под формата на предоставени парични средства на [фирма], внесени суми по банкови сметки и покриване на разходи за издръжка, които не съответстват на декларираните и получени доходи с установен източник. Установено е следното несъответствие между разходи и приходи по години: за 2011 г. в размер на 9 934, 18 лева, за 2012 г. в размер на 10 993, 39 лева, за 2013 г. в размер на 1 022, 18 лева и за 2014 г. в размер на 177 686, 47 лева. Тези обстоятелства са приети за обуславящи основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – декларираните и/или получени приходи и доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, въз основа на което основата за облагане е определена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК. Административен съд – Пловдив е приел оспорения ревизионен акт за издаден от компетентни органи, в съответната форма и при отсъствие на нарушения при провелото се ревизионно производство. Относно материалната законосъобразност на акта, съдебният състав е отделил спорните моменти /началното салдо за периода и признаване или не на заявени от лицето източници на финансиране, съответно изключване на определени разходи/, като е отговорил на всички възражения, поддържани от жалбоподателя. Събраните по делото доказателства правилно са ценени от съда, въз основа на което са изведени аргументирани и съответни на закона изводи, които се поддържат от настоящата инстанция. Неоснователно е поддържаното от лицето възражение, свързано с отразяване на паричните средства, които е внасял по личните му банкови сметки за покриване на задължения по кредити. Няма основание този разход да се разделя по равно между ревизираното лице и неговата съпруга, след като съответните суми са внасяни лично от лицето по негови лични банкови сметки. Освен това тези суми са идентифицирани и отделени от разходите за издръжка, видно от констатациите, съдържащи се в ревизионния доклад, поради което неоснователно се твърди, че в разходите за издръжка били включени и преведените суми за погасяване на банкови кредити. Правилни са изводите, възприети от съдебния състав относно установеното начално салдо за ревизирания период. Изложени са подробни и логични мотиви защо не е призната сума в размер на 72180, 35 лева, като върната от лицето Д. С. З., а именно поради липса на доказателства за реалното предаване на тази сума, както и поради неустановения произход и разполагаемост на паричните средства. Относно твърденията за получено дарение от бащата на ревизираното лице, обосновано съдът е приел, че по делото не е доказано дарителят да е разполагал със сума в размер на 20 000 лева. Възражението на ревизираното лице за увеличаване на приходната част със сума, получена от съпругата му по трудово правоотношение, правилно е било отхвърлено, с мотива, че това възнаграждение представлява личен доход, който е признат за такъв при извършената ревизия на Й. К. Б. Относно представените запис на заповеди от 02.10.2002 г. и от 16.01.2003 г., посредством които ревизираното лице е целяло да докаже получени суми от лицата И. В. М. и В. К. Ц., същественото е, че по делото не са представени доказателства за съхранението на тези средства и наличието им в непроменен размер към началото на ревизирания период. За 2014 г., правилно съдът не е признал суми, за които К. Б. е твърдял, че са му предоставени от трети лица – Н. Д., Г. Н. и Й. Я., с оглед обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства за реална възможност тези лица да могат да предоставят посочените суми. Получаваните от тях доходи са формирани от трудови възнаграждения или обезщетения за безработица в размери, които биха им позволили единствено да поемат разходите си за издръжка, но не и да спестяват, така, че да могат да предоставят суми на ревизираното лице. Същевременно съдът е признал за верни твърденията на жалбоподателя за получени от него през този период суми в размер на 18 000 лева от дъщеря му Л. Б. – И. и в размер на 90 000 лева от А. Д. Д. За да увеличи приходната част за 2014 г. с посочените две суми, съдът обстойно е анализирал представените доказателства, удостоверяващи предаването на паричните средства, както и е установил, че двете лица безспорно са разполагали със суми в такъв размер – Л. Б. е получила печалба от лотарията, а А. Д. в качеството си на собственик на капитала на търговско дружество е получил дивиденти от дружеството в размер на 165 000 лева. Правните изводи, до които е достигнал съдът за да преизчисли данъчната основа за облагане за 2014 г. и от там да установи дължим данък в по-нисък размер, са правилни и обосновани, поради което се споделят от касационната инстанция. С ревизионния акт са установени и задължения за вноски за държавно обществено осигуряване и за здравно осигуряване за 2014 г., в която част актът е потвърден от съда като законосъобразен. Видно от констатациите, съдържащи се в ревизионния акт, дължимите от лицето вноски за довнасяне са определени въз основа доход, който представлява разликата между максималния осигурителен доход върху който за 2014 г. се осигуряват самоосигуряващите се лица /28000 лева/ и минималния доход, върху който се дължат авансови вноски /5 040 лева/ плюс декларирания от лицето доход от трудова дейност /11 740, 80 лева/. След като установения при ревизията доход не е участвал при определяне на окончателния размер на дължимите осигурителни вноски, гореизложените изводи относно неговата промяна, са без значение за размера на тези вноски, които следва да останат непроменени – в размера, установен с ревизионния акт, съобразно разпоредбите на чл. 6, ал. 8 КСО и на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Предвид изложеното, съдебното решение е правилно, не страда от посочените в касационните жалби отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на двете страни, в качеството им на ответници по подадените касационни жалби, които са оставени без уважение се дължат разноски – в полза на ревизираното лице сторените такива в размер на 1 140 лева /възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договорената и платена сума е малко над законоустановения минимум, който е 1 010 лева/, а в полза на приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 953, 46 лева, изчислено на основание чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение