Решение № 935 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8784/2017 г.

Решение № 935 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8784/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при ЦУ на НАП против Решение № 1079/19.06.2017 г., постановено по адм. дело № 324/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт № Р-16002616002372-091-001/24.10.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 25/09.01.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., в частта, с който са определени публични задължения на "ДИ. ГИЯ. НА" ООД В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалба - "ДИ. ГИЯ. НА" ООД, чрез процесуален преставител оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Иска присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно писмено становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № Р-16002616002372-091-001/24.10.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 25/09.01.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., с който е начислен допълнително ДДС за м. 11.2014 г. в размер на 1 111 лв. и за м. 12.2014 г. в размер на 1 138 лв. с прилежащи лихви в размер на 197,40 лв., в резултат на непризнати вътреобщностни доставки на стоки по 10 бр. фактури с получател различни гръцки дружества. Ревизиращите органи са установили, че дружеството не разполага с необходимите достоверни документи за доказване на извършените ВОД, поради което са приели, че не са налице изискванията на чл. 45 от ППЗДДС за наличие на обстоятелства за вътреобщностни доставки на стоки. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, регламентиращи, че облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7 от ЗДДС, като за удостоверяването им се осигуряват документи определени с ППЗДДС и тези на чл. 53, ал. 3 от същия - в случаите когато доставчикът не разполага с документите удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, не се прилага разпоредбата на ал. 1 на чл. 53 от закона. Органът по приходите е констатирал, че в настоящия случай не е приложима нулевата ставка на данъка, което води до прилагане на чл. 46, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ППЗДДС. Поради което, като не са изпълнени изискванията на чл. 45 от ППЗДДС доставките са обложени със ставка 20 на сто. За да отмени издадения ревизионен акт, в обжалваната му част, АС - П. е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон. В решението си съдът е изложил самостоятелни мотиви по отношение на декларираните ВОД на стоки /ечемик, царевица, фий/, като е обсъдил събраните в хода на ревизионното и съдебното производство писмени доказателства и въз основа на тях е формирал извода, че алтернативното изискване е изпълнено, тъй като от представените в хода на съдебното производство потвърждения, които отговаряли на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС за доказване на ВОД, констатациите, направени в хода на ревизионното производство се опровергават. В случая получателите по процесиите фактури са предоставили на жалбоподателя писмени потвърждения с дата 18.01.2017 г., в които е изрично посочено, че доставките са декларирани пред компетентните органи на Гърция със закъснение, поради кадрови проблем. С оглед на това е прието, че алтернативното изискване на хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е изпълнено, следователно липсата на транспортен документ- ЧМР за всяка една от фактурите е преодоляна чрез представените потвърждения, които според съда съдържат всички реквизити. Настоящия касационен състав на ВАС, намира решението на АС - П. за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, по следните съображения: В настоящият случай, предмет на спора е деклариран ВОД от "Ди. Гия. На." ООД по 10 бр. фактури с № 7, 15, 18, 20, 21 и 22 от месец ноември 2014 г. и фактури № 27, 28, 30 и 33 от месец декември 2014 г. с предмет - стоки /ечемик; царевица, фий/ към гръцки дружества. Приходните органи са приели за недоказано извършването на ВОД от ревизираното дружество, тъй като не е доказано транспортирането на процесните количества стоки, респективно не притежава годни доказателства относно изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка - Гърция, нито писмено потвърждение от получателя. Практиката на съдилищата относно освобождаването от ДДС на ВОД константна. Съгласно нея, подобно освобождаване е приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава- членка и вследствие на това изпращане стоката е напуснала физически територията на държавата-членка. Доказателствената тежест за тези обстоятелства е за ревизираното лице по правилата на националното право (т. 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С- 273/11 М. -G. К.). Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1, изр. 1 от ДОПК в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. В тежест на ревизираното лице е да разполага с документи /транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС / и да докаже изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка на ЕС, за да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД. Приложените по делото международни товарителници /ЧМР/ не съдържат изискуемите основни реквизити по чл. 6, ал. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки: а) мястото и датата на съставянето; б) името и адреса на изпращача; в)името и адреса на превозвача; г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й; д) името и адреса на получателя; и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им). В хода на ревизията не е доказано безспорно съответствие между представените транспортни документи и фактурите, издадени за процесните стоки. По отношение на фактури с № № 15/17.11.2014 г., 18/17.11.2014 г., 20/17.11.2014 г., 21/17.11.2014 г., 22/17.11.2014 г., 27/02.12.2014 г., 28/02.12.2014 г., 30/19.12.2014 г. и 33/28.12.2014 г. са представени международни товарителници за превоз на стоки, в които вписаният получател се различава от посочения във фактурите. За процесните спорни фактури в хода на ревизията са представени транспортни документи, които при извършени насрещни проверки не са потвърдени от транспортните фирми, както и не е потвърдено деклариране на съответни доставки от гръцката фирма пред гръцкия орган по приходите. Един от спедиторите "Вип 83" ЕООД- превозвач по ф. 7/14.11.2014 г. е декларирал, че не е извършвал транспортиране на стоките до Гърция от името на "Ди. Гия. На." ООД и в счетоводството му не е отразено издаването на фактури за извършване на процесните транспортни услуги. При извършена насрещна проверка на превозвача- ЕТ " Н. К." от същия е представено обяснение, според което едноличният търговец не е извършвал превоз на дата 02.12.2014 г./по ф. 27 и 28/ с дестинация П. - Самотраки/Гърция, а ревизираното дружество е използвало ЧМР-тата без съгласието на превозвача. Алтернативните доказателства по чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС -писмени потвърждения от получателя на стоките, са представени от ревизираното дружество едва в хода на съдебното производство с дата 18.01.17 г., приблизително три години по - късно, към датата на ВОД, като получателят не ги е декларирал пред органа по прихода в Гърция. В писмените потвърждения липсват част от реквизитите, свързани с място на получаване на стоката, марка на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, каквото е изричното и формално изискване на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. При представените в хода на ревизията доказателства и категорично установеното от органа по приходите несъответствие между транспортните документи и декларираните данни, както и поради липса на алтернативни доказателства, тъй като същите са издадени и представени са едва след издаване и обжалване на ревизионния акт, оспорваният административен акт се явява правилен и законосъобразен и следователно съдът неправилно го е отменил. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение на АС - П. е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата на "Ди. Гия. На." ООД против РА, в частта с която е начислен допълнително ДДС за м. 11.2014 г. в размер на 1 111 лв. и за м. 12.2014 г. в размер на 1 138 лв. с прилежащи лихви в размер на 197,40 лв. По въпроса за разноските: Предвид изхода от делото, оспорваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Предвид отправената от страна на касатора Директора на Дирекция "ОДОП" - П. претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер от 804 лева. Настоящата инстанция като съобрази, материалният интерес и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че юрисконсултското възнаграждение, следва да бъде в размер на 402 лв. за всяка инстанция или общо в размер на 804 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение