Решение № 9931 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13054/2009 г.

Решение № 9931 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13054/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Донка Кунева Костадинова, от гр. Пловдив, за отмяна на влязлото в сила решение № 2544/24.02.2009 г., постановено по адм. д. № 12827/2008 г. по описа на Върховния административен съд. Молителката твърди, че посоченото решение противоречи на влязлото в сила определение № 41/23.07.2009 г., постановено по гр. д. № 20/2009 г. от смесен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд. Моли за отмяната му и връщане на делото на тричленен състав на Върховния административен съд за ново разглеждане. Ответникът - кметът на Община Пловдив, в писмено становище, оспорва искането и моли същото да бъде отхвърлено. Заинтересуваната страна - Комисията за защита от дискриминация е изразила становище за основателност на искането. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, с оглед постановеното по делото определение от седемчленен състав следва да разгледа искането за отмяна на влязлото в сила решение по същество, като намира същото за неоснователно по следните съображения: С решение № 2544/24.02.2009 г., постановено по адм. д. № 12827/2008 г. по описа на Върховния административен съд, (чиято отмяна се иска) касационната инстанция е обезсилила решение № 714/3.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1653/2007 г. на Административен съд гр. Пловдив и е прекратила производството, а делото е изпратено по компетентност на Районен съд гр. Пловдив за разглеждане на предявения на основание чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация иск от Донка Кунева Костадинова. С определение № 41 от 23.07.2009 г., постановено по гр. д. № 20/2009 г., образувано по спор за подсъдност, смесен петчленен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд е определил, че компетентен да разгледа исковата молба на Донка Кунева Костадинова против Община Пловдив е Административен съд гр. Пловдив, като делото е изпратено по подсъдност на същия съд. Съгласно правилото на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая независимо, че нормата на чл. 237, ал. 1 от АПК регламентира, че на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, то в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК законодателят изрично е записал, че основанието касае единствено влязло в сила решение, но не и друг съдебен акт. И това е така, защото на отмяна подлежат само съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо. Тези съдебни актове са задължителни за страните и техните правоприемници и по тях спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Поради това касационните решения, с които са отменени, респективно обезсилени, решенията на първоинстанционните съдилища и делата са върнати за ново разглеждане или изпратени по компетентност на друг съд, не подлежат на отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК. В подкрепа на изложеното е и правилото, че при наличие на основанието в посочената хипотеза на отмяна подлежи неправилното решение, като целта на закона е да остане в сила правилното такова, а не делото да се връща за ново разглеждане от друг състав на съда. (В искането за отмяна не са изложени каквито и да било доводи за неправилност на решението, чиято отмяна се иска). Производството по отмяна се развива след като процесът е приключил и решението се ползва със сила на присъдено нещо. Противоречието по смисъла на чл. 239, т. 4 следва да съществува между решения, изхождащи от еднакво компетентни правораздавателни органи. В случая това правило не е налице, тъй като са противопоставени решение на касационна инстанция на Върховния административен съд и определение на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, постановено в производство по решаване на спор за подсъдност между общ и административен съд съгласно чл. 135, ал. 4 от АПК. Определението, постановено в това производство не слага край на делото, а само разрешава спора за подсъдност. Несъмнено компетентността на смесените състави и касационната инстанция са различни. Различни са и техните правомощия. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,